Алеманда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:25, 18 септември 2020

Алеманда на френски: allemande – „немска, германска“) е наименование на 2 вида танц.

През периода на Ренесанса и барока френските композитори въвеждат този термин за обозначаването на германски танц, известен още от Средновековието. Размерът е двуделен, обикновено 2/4 или 4/4, темпото е умерено. В този си вид алемандата става неотменима част от бароковата сюита (обикновено втората, веднага след прелюда). Изпълнява се предимно от малък инструментален ансамбъл. Някои композитори, като Йохан Себастиян Бах и Георг Хендел, пишат алеманди и за солов инструмент – клавир или цигулка. Нерядко, особено при концертната сюита, авторите третират темпото по-свободно – от Largo до Ptesto.

През втората половина на ХVІІІ век с името алеманда се обозначават танцови пиеси в триделен размер 3/4 или 3/2, които наред с лендлера по-късно лягат в основата на модерния за времето си танц валс.

Тази статия за танц все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Алеманда''' {{lang|fr|allemande}} – „немска, германска“) е наименование на 2 вида [[танц]].
-През периода на [[Ренесанс]]а и [[барока]] френските композитори въвеждат този термин за обозначаването на [[Германия|немски]] танц, известен още от Средновековието. [[Такт|Размерът]] е двуделен, обикновено 2/4 или 4/4, [[темпо]]то е умерено. В този си вид алемандата става неотменима част от бароковата [[сюита]] (обикновено втората, веднага след [[прелюд]]а). Изпълнява се предимно от малък [[Музикален иснтрумент|инструментален]] [[ансамбъл]]. Някои композитори, като [[Йохан Себастиян Бах]] и [[Георг Хендел]], пишат алеманди и за солов инструмент - [[клавир]] или [[цигулка]]. Нерядко, особено при концертната сюита, авторите третират темпото по-свободно – от ''Largo'' до ''Ptesto''.
+През периода на [[Ренесанс]]а и [[барок]]а френските композитори въвеждат този термин за обозначаването на [[Германия|германски]] танц, известен още от Средновековието. [[Такт (музика)|Размерът]] е двуделен, обикновено 2/4 или 4/4, [[темпо]]то е умерено. В този си вид алемандата става неотменима част от бароковата [[сюита]] (обикновено втората, веднага след [[прелюд]]а). Изпълнява се предимно от малък [[Музикален иснтрумент|инструментален]] [[ансамбъл]]. Някои композитори, като [[Йохан Себастиян Бах]] и [[Георг Хендел]], пишат алеманди и за солов инструмент – [[клавир]] или [[цигулка]]. Нерядко, особено при концертната сюита, авторите третират темпото по-свободно – от ''Largo'' до ''Ptesto''.
 През втората половина на ХVІІІ век с името алеманда се обозначават танцови пиеси в триделен размер 3/4 или 3/2, които наред с [[лендлер]]а по-късно лягат в основата на модерния за времето си танц [[валс]].