Райко Жинзифов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| жанрове = [[поезия]] |
| жанрове = [[поезия]] |
||
}} }} |
}} }} |
||
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[българи|български]] [[поет]] от Българското възраждане. |
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[българи|български]] [[поет]] от Българското възраждане. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Жинзифов е роден през 1839 г. във [[Велес]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Северна Македония]]) с името '''Ксенофонт Дзиндзифи''', което по-късно българизира по настояване на [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Раковски]]. Според [[Кузман Шапкарев]] баща му е от [[цинцари|цинцарски]] произход – факт, който се отрича от Жинзифови.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_bm_2a.htm Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399 |
Жинзифов е роден през 1839 г. във [[Велес]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Северна Македония]]) с името '''Ксенофонт Дзиндзифи''', което по-късно българизира по настояване на [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Раковски]]. Според [[Кузман Шапкарев]] баща му е от [[цинцари|цинцарски]] произход – факт, който се отрича от Жинзифови.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_bm_2a.htm Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399] Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.</ref> Отначало учи гръцки език в [[Прилеп (град)|Прилеп]], в училището на баща си [[Иван Жинзифов]], родом от [[Битоля]]. Едновременно с това успява да изучи и български език при учителя [[Никола Тонджоров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/Rajko/rajko.html Райко Жинзифов (1839 – 1877)]</ref> През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в [[Кукуш]]. |
||
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|мини|200п| |
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|мини|200п|ляво|Райко Жинзифов]] |
||
През 1858 г. отива в [[Русия]] с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в [[Одеса]] (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с [[Любен Каравелов]], [[Нешо Бончев]], [[Константин Миладинов]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]], [[Васил Попович]] и др. започва да издава |
През 1858 г. отива в [[Русия]] с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в [[Одеса]] (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с [[Любен Каравелов]], [[Нешо Бончев]], [[Константин Миладинов]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]], [[Васил Попович]] и др. започва да издава списание „[[Братски труд]]“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в [[Битоля]].<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280</ref> Отново заминава за Русия и приема руско поданство.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 263 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> |
||
Близък до кръга на [[Славянофилство|славянофилите]], Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „[[Дунавска зора]]“, „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, „[[Свобода (вестник)|Свобода]]“, „[[Българска пчела]]“, „[[Век (1874 - 1876)|Век]]“, „[[Време (вестник)|Време]]“, в списанията „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, „[[Периодическо списание]]“, „[[Български книжици]]“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет |
Близък до кръга на [[Славянофилство|славянофилите]], Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „[[Дунавска зора]]“, „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, „[[Свобода (вестник)|Свобода]]“, „[[Българска пчела]]“, „[[Век (1874 - 1876)|Век]]“, „[[Време (вестник)|Време]]“, в списанията „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, „[[Периодическо списание]]“, „[[Български книжици]]“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през 1877 г. |
||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
[[Файл:Bulgarian students on Rayko Zhinzifov grave in Moscow.jpg|мини |
[[Файл:Bulgarian students on Rayko Zhinzifov grave in Moscow.jpg|мини|Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: [[Владимир Руменов]], д-р Никола Иванов, съдия [[Димитър Йосифчев]], д-р [[Яков Митров]], д-р В. Димов, [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и други]] |
||
Автор е на стихотворенията: |
Автор е на стихотворенията: |
||
* „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.; |
* „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.; |
||
* „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863; |
* „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863; |
||
* „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21 – 2; |
* „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21 – 2; |
||
* поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в [[Браила]], 1870 г.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244 |
* поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в [[Браила]], 1870 г.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244</ref> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 52: | Ред 51: | ||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
{{Нормативен контрол |
{{Нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Жинзифов, Райко}} |
{{СОРТКАТ:Жинзифов, Райко}} |
||
[[Категория:Български поети и поетеси класици]] |
[[Категория:Български поети и поетеси класици]] |
Версия от 08:34, 18 септември 2020
Райко Жинзифов | |
български поет | |
Роден | Ксенофонт Дзиндзифи
15 февруари 1839 г.
|
---|---|
Починал | 15 февруари 1877 г.
|
Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
Литература | |
Период | 1862 – 1877 |
Жанрове | поезия |
Семейство | |
Баща | Йоан Дзиндзифи |
Райко Жинзифов в Общомедия |
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.
Биография
Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Северна Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Според Кузман Шапкарев баща му е от цинцарски произход – факт, който се отрича от Жинзифови.[1] Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Едновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.
През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[3] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[4]
Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през 1877 г.
Творчество
Автор е на стихотворенията:
- „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.;
- „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863;
- „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21 – 2;
- поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[5]
Външни препратки
- Райко Жинзифов – поеми и стихотворения
- Емил Георгиев Райко Жинзифов – поет на възраждащия се народ
- Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже
- М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)
- „Гусляр в собор“
- „Охрид“
- „Жалба“
- „Кървава кошуля“
- „Прошетба“
- Други стихотворения от Райко Жинзифов
- От и за Райко Жинзифов в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС
- „Гулаб“, публикувано в сп. „Български книжици“, Цариград, 1860 г.
- Произведения на Райко Жинзифов в Моята библиотека
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399 Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
- ↑ Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244
|