Хърватска куна

Хърватска куна
hrvatska kuna
Файл:Zagreb - Kuna (26919939464).jpg Монети и банкноти
ISO 4217
Код	HRK
Деноминации
Разделение	липа (1/100)
Символ	kn
Банкноти	5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 куни
Монети	1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа; 1, 2 и 5 куни
Демография
Въвеждане	30 май 1994 г.
Извеждане	31 декември 2022 г.
Приемник	евро
Страна	Хърватия
Издател
Централна банка	Хърватска национална банка
Допълнителна информация
Курс	BGN EUR USD
Уебсайт	www.hnb.hr
Този шаблон показва последните данни, преди тази валута да бъде изведена от употреба.
Хърватска куна в Общомедия

Хърватската куна (на хърватски: Hrvatska kuna) е паричната единица на Хърватия в периода 1941 – 1945 година и от 30 май 1994 година. Дели се на 100 липа. Международният валутен код на куната е HRK.

История

По времето на Римската империя в провинциите на Горна и Долна Панония (днес Унгария и областта Славония), данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от белки (Martes). Оттам хърватската дума за данък „marturina“, произлиза от латинската дума „martus“ (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко славянски държави, най-вече в Киевска Рус и неговите наследници до началото на 15 век. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като „kruna“). През Средновековието, много чужди валути са били използвани на територията на Хърватия, но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до 1018 година. Между 1260 г. и 1380 г., хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена белка. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.

Идеята за куната се възражда отново през 1939 година, когато Хърватска бановина, тогава в пределите на Югославската монархия, планира да издаде своя валута.

През 1941 година, когато Хърватското революционно движение „Усташа“ формира Независимата хърватска държава се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обращение до 1945 година, когато тя заедно с парите на комунистическите партизани, изчезват със създаването на Социалистическа федеративна република Югославия.

Настоящата куна е въведена на 30 май 1994 година, слагайки началото на преходния период от хърватски динар към куна, който приключва на 31 декември 1994 година с обменен курс 1 куна = 1000 динара.

Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на Австро-Унгария и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо са били изгладени.

В самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до 1995 година, когато регионът отново попада в пределите на Хърватия.

Първоначално хърватската куна е била обвързана с германската марка, а по-късно с еврото. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото.

Банкноти и монети

Банкноти

Банкнотите са с деноминация от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 куни.

Банкноти в обращение от 28 декември 2009 година
Изображение		Стойност	Размери	Основен цвят	Описание			Дата на
Лице	Гръб				Лице	Гръб		отпечатване	пускане в обращение
Файл:5 kuna.png		5 куни	122 × 61 мм	зелен	Фран Кръсто Франкопан и Петър Зрински	Крепост в стария град Вараждин		7 март 2001	9 юли 2001
		10 куни	126 × 63 мм	зелен	Юрай Добрила	Арена Пула и градоустройствен план на град Мотовун		7 март 2001	18 юни 2001
		20 куни	130 × 65 мм	червен	Граф Йосип Елачич	Твърдината Елтц във Вуковар и Вучедолския гълъб		7 март 2001	16 август 2001
		50 куни	134 × 67 мм	син	Иван Гундулич	Старият град Дубровник		7 март 2002	25 ноември 2002
		100 куни	138 × 69 мм	червеникаво-кафяв	Иван Мажуранич и Башчанската плоча	Катедралата „Св. Вит“ в Риека		7 март 2002	3 юни 2002
		200 куни	142 × 71 мм	кафяв	Степан Радич	Стара сграда на военното командване Твърджа край Осиек		7 март 2002	12 август 2002
		500 куни	146 × 73 мм	маслинено зелено	Марко Марулич	Дворецът на Диоклециан в град Сплит		31 октомври 1993	31 май 1994
		1000 куни	150 × 75 мм	синкаво-сив	Анте Старчевич	Статуята на крал Томислав и Загребската катедрала		31 октомври 1993	31 май 1994
		10 куни	126 × 63 мм	зелен	Юрай Добрила	Арена Пула и градоустройственият план на град Мотовун		30 май 2004	24 май 2004

Монети

Монетите са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа, както и от 1,2 и 5 куни. Монетите са издадени в два варианта: единият с имена на растения или животни на хърватски език (през нечетните години), а другият с имена на растения или животни на латински език (през четните години).

Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През 2001 година Хърватската народна банка заявява, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.

Външни препратки

• Сайт на Хърватската народна банка ((hr)) ((en))