Лехово (дем Суровичево): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Лѐхово''' или '''Елѐхово''' или '''Елѐово''' ({{lang|el|Λέχοβο}}, ''Лехово'', [[катаревуса]] ''Λέχοβον'', ''Леховон'', между 1955 и 1956 ''Ηρωϊκό'', ''Ироико'', катаревуса ''Ηρωϊκόν'', ''Ироикон''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/169111 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ηρωϊκόν -- Λέχοβον]</ref><ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170734 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ηρωϊκόν -- Λέχοβον]</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Суровичево (дем)|Суровичево]] (Аминдео), област [[Западна Македония]] с 1227 жители (2001), мнозинството от които [[арванити]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Версия от 14:36, 4 октомври 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лехово.
| Лехово Λέχοβο | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Лехово  Лехово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Вич |
| Надм. височина | 921 m |
| Население | 1227 души (2001) |
| Пощенски код | 530 73 |
| Телефонен код | 23850 – 45 |
| Лехово в Общомедия | |
Лѐхово или Елѐхово или Елѐово (на гръцки: Λέχοβο, Лехово, катаревуса Λέχοβον, Леховон, между 1955 и 1956 Ηρωϊκό, Ироико, катаревуса Ηρωϊκόν, Ироикон[1][2]) е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 1227 жители (2001), мнозинството от които арванити.
География
Селото е разположен на 60 километра южно от град Лерин (Флорина) на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория) в южното подножие на планината Вич (Вици). Към землището на Лехово е присъединено и землището на заличеното в 1980 година село Врабчин (Химадио).
История
В Османската империя
В 1868 година в Лехово е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.[3]
През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от Епир. В края на века Лехово е голяма паланка с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лехова (Léhova) живеят 1800 гърци.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители албанци.[5]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Лехово:
| „ | Срещу Клисура, в друг участък на Мирихската планина, на четири часа и половина разстояние е разположено арнаутското градче Лахово със 130 къщи, от които и някои влашки. Данъкът им, освен местните селски разходи, достига суми ог 9800 пиастри. Жителите са преобладаващо занаятчии – дърводелци, и земеделци. Повечето от тях подобно на клисурци, пътуват на гурбет различни места и работят като дърводелци, овчари и прочее. Почвата тук е неплодородна, страда от засушавания и изобщо като планинска – негодна за земеделие. В селото има две църкви с двама свещеници и едно училище с учител свещеник.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Елеово (Елехово) има 750 жители арнаути и 90 жители власи.[7] Според гръцки данни в селото има 2500 албанофони с гръцко съзнание.[8]
Почти цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.[9] По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от османците.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев ("La Macédoine et sa Population Chrétienne") в 1905 година в Елеово има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.[11]
В Гърция
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[12] През 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на Ироико (в превод Героично). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. През 1998 година Лехово е обявено за село герой.
Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.[13]
В 2002 година Леховското училище и Леховската чешма са обявени за защитени паметници.[14]
До 2011 година Лехово е самостоятелна община в ном Лерин.
Галерия
-
Експонати от Етнографския музей -
Църковна утвар от Етнографския музей -
Официална женска носия от Лехово -
Църковна книга, отпечаната във Венеция в 1680 г. Експонат от Етнографския музей -
„Свети Мина“ -
Паметник на андартите от селото
Преброявания
- 1913 – 1691 жители
- 1920 – 1172 жители
- 1928 – 1292 жители
- 1940 – 1477 жители
- 1951 – 1195 жители – намаляването на населението се дължи на Гражданската война.
- 1961 – 1177 жители
- 1971 – 1205 жители
- 1981 – 1194 жители
Личности
- Родени в Лехово
Антониос Мендос (Αντώνιος Μένδος), гръцки андартски деец от трети клас[15]- Атанасиос Папаянис (Αθανάσιος Παπαγιάννης), гръцки андартски деец от втори клас[15]
- Василиос Папазисис (Βασίλειος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[15]
- Георгиос Папалексиу (Γεώργιος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от трети клас[15]
- Георгиос Спанос (Γεώργιος Σπανός), гръцки андартски деец от трети клас[15]
- Димитриос Папазис (Δημήτριος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[15]
- Евангелос Дульо Царухас (Ευάγγελος Δούλης ή Τσαρουχάς), гръцки андартски деец от втори клас, назначен от Павлос Мелас за ръководител на местния комитет, подпомага четите на Цондос, Каудис, Рувас и Влахоянис, разкрит е и лежи 4 месеца в турски затвор[16]
- Евангелос Тацис (Ευάγγελος Τάτσης), гръцки андартски деец от трети клас, лекар и ятак на гръцките чети, ранен в сражение с турците през януари 1906 година и затворен в Битоля, където е изтезаван[15]
- Евтимиос Леховитис (Ευθύμιος Λεχοβίτης), гръцки андартски деец, подпомага Каравитис за селата от леринското поле[15]
- Зиси Дульо (? – 1908), гръцки андартски капитан
- Ираклис Фидзос (Ηρακλής Φίτζιος), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на гръцкия комитет и директор на гръцкото училище, той прибира отрязаната глава на Павлос Мелас от Статица, по-късно е осъден задочно на смърт от турските власти заради подписано от него писмо, намерено в убития капитан Фуфас[15]
- Йоанис Папайоану (Ιωάννης Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети клас[15]
- Каракиткос (Καρακίτσος), гръцки андартски деец, помощник на капитан Вардас[15]
- Козмас Белиос (Κοσμάς Μπέλιος), гръцки андартски деец, изкарва четата на Каудис от засада през 1905 година[15]
- Константинос Панайотис (Κωνσταντίνος Παναγιωτίδης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Григор Войнов – Аграфиотис, през 1906 година заловен и хвърлен в затвора от турците[15]
- Николаос Николаидис (Νικόλαος Νικολάϊδης), гръцки андартски деец, ятак на капитан Каудис[15]
- Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933 – 1935 година[16]
- Петрос Каралис (Πέτρος Καραλής), гръцки андартски деец, четник[15]
- Петрос Орфанидис (Πέτρος Ορφανίδης), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис[15]
- Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904 – 1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба[15]
- Стерьос Бинопулос (1888 – 1965), гръцки революционер и политик
- Починали в Лехово
- Георгиос Минадакис (Ляпис), гръцки революционер
- Георгиос Сейменис (Γεώργιος Σεϊμένης, 1881 – 1903), гръцки андартски капитан
- Христос Аргиракос (Кицос Морикис, 1876 – 1907), гръцки андартски капитан
Литература
- Οικονόμου, Παντελής Π. Το Λέχοβο στην ιστορική του πορεία. Θεσσαλονίκη, 1976.
Външни препратки
- ((el)) Официален сайт на Лехово
- ((el)) Сайт за Лехово
- Фолклорният музей в Лехово.
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ηρωϊκόν -- Λέχοβον
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ηρωϊκόν -- Λέχοβον
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51769/1231/26-1-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 10 май 2015 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110 – 111.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 144 – 145.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
- ↑ Λέχοβο
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 45.
- ↑ „Автономия“, № 43, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр. 23.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – 177.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Иноформацията може да е и за село Елхово.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/590/35066/6-6-2002 - ΦΕΚ 872/Β/12-7-2002 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2 юли 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
