Автомагистрали в България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Metrónomo (беседа | приноси)
м (GR) File renamed: File:SAM 8605.JPGFile:Trakia highway near to Nova Zagora.jpg Criterion 2: To change from a meaningless or ambiguous name to a name that describes what the image particularly displays
BotNinja (беседа | приноси)
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка
Ред 251: Ред 251:
== Галерия ==
== Галерия ==
<gallery>
<gallery>
Файл:Bebresh3.JPG|[[Автомагистрала „Хемус“]], [[Бебреш (виадукт)|Виадукт „Бебреш“]]
Bebresh3.JPG|[[Автомагистрала „Хемус“]], [[Бебреш (виадукт)|Виадукт „Бебреш“]]
Файл:Topli-Dol-Tunel.jpg|[[Автомагистрала „Хемус“]], [[Топли дол (тунел)|Тунел „Топли дол“]]
Topli-Dol-Tunel.jpg|[[Автомагистрала „Хемус“]], [[Топли дол (тунел)|Тунел „Топли дол“]]
Файл:Struma highway heading north close to Sofia 20090407 007.JPG|[[Автомагистрала „Струма“]] близо до [[Перник]]
Struma highway heading north close to Sofia 20090407 007.JPG|[[Автомагистрала „Струма“]] близо до [[Перник]]
Файл:Struma highway heading north close to Sofia 20090407 013.JPG|Автомагистрала „Струма“ близо до Перник
Struma highway heading north close to Sofia 20090407 013.JPG|Автомагистрала „Струма“ близо до Перник
Файл:Magistrala.liulin.ot.dragichevo2.jpg|[[Пътен възел „Даскалово“]] край Перник
Magistrala.liulin.ot.dragichevo2.jpg|[[Пътен възел „Даскалово“]] край Перник
Файл:Trakia highway near to Nova Zagora.jpg|[[Автомагистрала „Тракия“]] близо до [[Нова Загора]]
Trakia highway near to Nova Zagora.jpg|[[Автомагистрала „Тракия“]] близо до [[Нова Загора]]
Файл:Magistrala Trakia.jpg|Автомагистрала „Тракия“ близо до [[Стара Загора]]
Magistrala Trakia.jpg|Автомагистрала „Тракия“ близо до [[Стара Загора]]
Файл:Lyulin-motorway-Buchino-passage-3.jpg|[[Автомагистрала „Люлин“]], строителство, 2010 г.
Lyulin-motorway-Buchino-passage-3.jpg|[[Автомагистрала „Люлин“]], строителство, 2010 г.


Файл:Lyulin-motorway-Buchino-passage-1.jpg|Автомагистрала „Люлин“, строителство, 2010 г.
Lyulin-motorway-Buchino-passage-1.jpg|Автомагистрала „Люлин“, строителство, 2010 г.


Файл:Maritsa mw 7km.jpg|[[Автомагистрала „Марица“]] строителство, 2012 г.
Maritsa mw 7km.jpg|[[Автомагистрала „Марица“]] строителство, 2012 г.
</gallery>
</gallery>



Версия от 10:59, 5 октомври 2020

Автомагистрали в България

Автомагистралите в България са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости. Те притежават самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране; пресичат се с други пътища само на отделни нива, имат предпазни огради и площадки за отдих.

Автомагистралите в България се означават със зелен знак за начало и край. Номерират се с буква А и номер на автомагистралата след нея.

Предвидените за изграждане автомагистрали в България са 7 на брой и имат обща дължина от около 1360 km. Приблизителната дължина на завършените и пуснати в употреба автомагистрали в края на октомври 2019 година е 812,5 km. Най-високата скорост за движение по тях е ограничена до 140 km/h.[1]

История

Строителство на автомагистрали и магистралите в употреба в България след (1995)

През 1964 г. българското правителство взема решение за изграждане на автомагистрален пръстен, който да се състои магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“. Реализацията започва с изграждането през 1973 г. на пътните отсечки София – Ихтиман и Варна – Девня.

До 1990 г. са завършени 273 km магистрални пътища. В следващите 16 години до влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. са построени още около 150 km. От 1973 до 2007 г. основен източник на финансиране е държавният бюджет[2], включително и чрез външни заеми, а след това – предприсъединителните и структурните фондове на ЕС.[3]

Към 11 октомври 2019 г. в експлоатация са 812,5 km, а 116,037 km са в строеж.

Списък на автомагистралите в България

Автомагистрала Начало Междинни точки Край Планирана дължина В експлоатация % Бележки
А1
А1
Тракия
София Пазарджик, Пловдив,
Стара Загора, Ямбол
Бургас 360 km 360 km 100% В пълна експлоатация от 15.07.2013 г.
А2
А2
Хемус
София Ботевград, Плевен, Велико Търново,
Търговище, Шумен
Варна 418 km[4] 175 km 41,87% Планирана за завършване до 2025 г.[5]
А3
А3
Струма
София Перник, Дупница, Благоевград,
Сандански, Петрич
ГКПП Кулата 172 km[6] 136 km 79,07% Планирана за завършване до 2023 г.[7]
А4
А4
Марица
ПВ Оризово
АМ Тракия
Хасково, Димитровград, Свиленград ГКПП Капитан Андреево 117 km 117 km 100% В пълна експлоатация от 29.10.2015 г.
А5
А5
Черно море
Варна Слънчев бряг, Несебър Бургас 103 km 8 km 7,77% Планирана за завършване след 2025 г.
А6
А6
Европа
София Сливница, Драгоман ГКПП Калотина 65 km 16,5 km 25,38% Планирана за завършване до 2021 г.
Велико Търново – Русе Велико Търново Бяла Русе 133 km 0 km 0%
Видин – Враца Видин Димово, Монтана Враца 123 km 0 km 0%
1491 km 812,5 km 54,49%

Текущо строителство

Автомагистрала Лот Начало – Край Дължина на

участъка

Начало на

строителните дейности

Срок за

завършване

Бележки
А2
А2
Хемус
Лот 1 ПВ Боаза – ПВ Дерманци 15,26 km Първа копка/начало на строителни дейности – 23 април 2019 2022 Продължителност на строителството – 36 месеца, възможно предсрочно завършване - есента на 2021.
Хемус
Лот 2 ПВ Дерманци - ПВ Каленик 19,2 km Първа копка – 23 април 2019, начало на строителни дейности - 17 юни 2020 2022 Продължителност на строителството 24 - 36 месеца
Хемус
Лот 3 ПВ Каленик – ПВ Плевен 17,08 km Първа копка 23 април 2019, начало на строителни дейности – октомври 2019 2022 Продължителност на строителството 36 месеца
А2
А2
Хемус
Лот 8.2 ПВ Белокопитово –
ПВ Буховци
16,32 km Сключен договор на 29 септември 2017
910 дни срок на изпълнение
180 дни за проектиране
730 дни за строителство[8][9]
Първа копка 16 август 2018
Март 2020 В последното интервю от март 2019 г.
министър П. Аврамова каза, че се очаква
завършването на участъка да е през 2021 г.
поради проблеми с отчуждаването на имотите.
А3
А3
Струма
Лот 3.1.1 Благоевград – Крупник
(участък 2)
6,2 km Сключен договор на 31 август 2017 юни 2021 Недовършени 500 м. от Участък 1
А3
А3
Струма
Лот 3.1.2 тунел „Железница“ 4,4 km Сключен договор на 11 февруари 2019 2022 Срок за завършване: подучастък 1 – декември 2020 г.;
подучастък 2 – януари 2022 г.; подучастък 3 – февруари 2021 г.
А6
А6
Европа
Лот 1 ГКПП „Калотина“ –
ПВ Драгоман
14,5 km Сключен договор на 15 ноември 2018
852 дни срок на изпълнение
122 дни за проектиране
730 дни за строителство
Начало на строителството – 13 февруари 2020 г.
януари 2022 Според договора от 17 юни 2019 г. между
консултанта и АПИ се предвижда:
* Проектиране: 136 календарни дни
* Строителство: 744 календарни дни от
подписването на протокол 2а
* Заключителни дейности: 30 календарни дни
А6
А6
Европа
Лот 2 ПВ Драгоман-Сливница 16,947 km Сключен договор на 28 декември 2018
910 дни срок на изпълнение,
180 дни за проектиране,
730 дни за строителство.
Начало на строителството – 23 май 2019[10]
2021
Видин – Враца Път I-1 „Видин –
п.в. Макреш“
24,53 km Сключен договор на 21 октомври 2019
Срок за изпълнение: 30 месеца
април 2022 г. 29,643 km участък, от които:
24,53 km магистрален габарит Г28
5,113 km пътен габарит Г20
Общо 135,237km

Междудържавни магистрални връзки

Северна Македония

Към 2018 година Северна Македония и България не планират автомагистрална връзка помежду си. В Северна Македония през пролетта на 2018 година предстои да започне изграждане на „експресен път“ от Ранковце до Крива Паланка по трасето на Паневропейски транспортен коридор 8 между Куманово и границата с България при Деве баир. Той ще има две активни и две аварийни ленти в едно платно с променлива ширина от 11,4 до 12,5 m и максимална скорост до 100 и 110 km/h.[11][12][13] За отсечката от Крива Паланка до границата при ГКПП Гюешево се планира само реконструиране на съществуващия двулентов път с добавяне на трета лента.[14] В „Национална програма за развитие: България 2020“, приета през 2012 година и актуализирана през 2014 година, присъства само построяване на скоростен път от Дупница до Гюешево (като продължение на Скоростен път „Рила“).[15] То не е между приоритетите за периода 2015 – 2017 г.[16]

Сърбия

Автомагистрала Eвропа започна да се изгражда през 2015 г. Проектът предвиждаше да бъдат построени Западната дъга на СОП, Северна скоростна тангента и участък от автомагистрала София-Калотина до ГКПП Калотина, където ще се свърже с проектираната сръбска магистрала А4, с паневропейските коридори 4 и 10 и Европейски път Е80. От сръбска страна магистралата от Ниш до българската граница при ГКПП Калотина е започната през 2011 г. и по план трябва да е завършена през 2015 г., но поради забавяния в строителството е изцяло пусната на 9 ноември 2019 г.[17]

Гърция

Строящата се автомагистрала „Струма“ ще се свърже при ГКПП Кулата-Промахон с гръцката автомагистрала А25 (Промахон-магистрала А2), която към 25 август 2015 г. не се строи. Връзката е част от Паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е79. Построено е продължение на автомагистрала „Марица“ към гръцката граница при Свиленград.

Турция

Автомагистрала „Марица“ се свързва при ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле с турската автомагистрала О-3 (Истанбул-Одрин). Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80.

Румъния

Към 2016 г. Румъния няма трайно установени планове за построяване на магистрални връзки с България[18], докато България започва проектирането на Автомагистрала „Велико Търново - Русе“. Останалите основни трасета между двете страни през Дунав мост 2, Шумен-Русе и Варна-Констанца вероятно ще бъдат разширени и модернизирани като скоростни пътища с пропускливост, доближаваща се до магистралната.

Планомерност

Обща концепция за автомагистрална схема на България е развита още през 60-те и 70-те години на 20 век с приемането на план за построяване на пръстен, съставен от автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“.[19] Пръстенът остава основа на автомагистралната система на страната до наши дни, като във времето към него са добавени радиални разклонения по най-натоварените транзитни направления към съседните страни („Марица“, „Струма“, „Европа“, „Велико Търново – Русе“).

През 2006 г. Министерството на транспорта разработва „Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година“, включваща преглед на състоянието и перспективите на всички видове транспорт.[20] Тя не разглежда автомагистралите като отделна система и не ги определя като основен приоритет. Изграждането им се предвижда да става чрез използване на средства от държавния бюджет, европейските фондове и публично-частно партньорство (тоест концесиониране), при което най-голямо значение е придадено на последния модел. „Тракия“, (включваща отсечката СофияКалотина), „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“ са планирани за отдаване на концесия и завършване в периода до 2015 г.[21][22][23][24]

През 2010 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството под ръководството на министър Росен Плевнелиев разработва нов стратегически документ за изграждане на пътната инфраструктура до 2020 г.[25] Автомобилният транспорт като превозващ около 2/3 от пътниците и товарите е определен като главен приоритет.[26] За основен източник на финансиране на строителството по най-важните направления с национално и международно транзитно значение са избрани европейските структурни фондове. Разработена е цялостна концепция, според която завършената система от високоскоростни пътища с голяма пропускливост ще се състои от 7 автомагистрали („Струма“, „Марица“, „Калотина“, включваща Северна скоростна тангента на София и Западна дъга на Софийския околовръстен път, „Хемус“, „Черно море“, „Тракия“ и „Люлин“) и 7 допълващи ги скоростни пътища (виж характеристиките и списъка им в съответния раздел). За първи по време на осъществяване със средства от Оперативна програма „Транспорт“ през програмния период 2007 – 2013 г. са избрани „Струма“, лотове 1, 2 и 4, „Марица“, „Калотина“ със ССТ и Западната дъга на СОП, „Хемус“ в частта на връзка ѝ със СОП, „Тракия“ и „Люлин“, довършвана със средства от програма ИСПА.[27] С известни изменения основните цели и методи на плана от 2010 г. се следват и до днес.

Цена на магистралите

Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в България се правят най-евтините магистрали в Европа без това да е за сметка на качеството. Според него, считано от 2000 г. насам, средната цена за километър е 3,1 млн. евро, докато в Сърбия това е 5,5 млн. евро, в Румъния 6,3 млн. евро, а в Гърция малко над 10 млн. евро за километър.[28]

По данни на фондацията „Фридрих Науман“, през 2010 г. цената на магистралите възлиза на между 2 и 3 млн. евро на километър. Но по-късно цените нарстват до между 4,2 и 6,7 млн. евро. За сравнение, средната цена в Румъния е 5 млн. евро на километър, а Виа Егнация в Гърция струва 6,8 млн. евро/km. В Хърватия цените варират между 6 и 8 млн. евро, а в Полша А2 е струвала 4,7 млн. евро. Немските цени за километър се движат между 9 и 10 млн. евро.[29]

Ексцентрични проекти, скандали и неуредици

Поради непридържане към дългосрочни концепции за изграждане на автомагистрални пътища в България до 2010 г. не липсват организирани на правителствено ниво предпроектни проучвания на трасета, които отсъстват в официално приетите планове и чиято икономическа обоснованост остава неясна.[30][31][32][33]

Проблемното управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ и общата държавна политика в сектора в определени периоди предизвикват публични скандали с обвинения в корупция (виж Скандал „Батко и Братко“ и Договор за магистрала Тракия).

В резултат на лошо администриране на инфраструктурните проекти се създава опасност да бъдат загубени средства от предприсъединителната програма ИСПА, както и от кохезионните фондове на ЕС. На няколко пъти изплащането им е спирано от европейските институции, което забавя инфраструктурното развитие.[34][35] Строителството на Автомагистрала „Люлин“ е финансирано от ИСПА, но поради неспазени срокове и спорове с изпълнителя е заплашено от провал и бива довършено със значително доплащане от националния бюджет и откриване няколко месеца след края на действие на програмата.[36][37]

Заради остарели и непълни геоложки проучвания и проекти, разминавания в кадастралните карти и спорове за отчуждаване някои магистрални лотове с години се експлоатират без удостоверяващ пълно завършване и право на ползване Акт 16 (Автомагистрала „Хемус“ от Околовръстния път на София до село Яна) и дори с по-ниска максимално допустима скорост (лот 0 на Автомагистрала „Струма“ от Пътен възел „Даскалово“ до село Долна Диканя), а строителството на други се забавя значително, което създава опасност за финансирането им (Северна скоростна тангента на София).[38]

Нереализирани проекти

Черноморски магистрален пръстен

През 2007 година правителството на Сергей Станишев включва страната в изграждането на автомагистрален пръстен с дължина от 7000 km, който трябва да опасва Черно море. В проекта са включени осем страни от организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС).[39] Предвид неуточненото трасе на предвидената за изграждане черноморска автомагистрала се разглежда възможността то да е заобиколно, дублирайки паневропейски транспортен коридор 9 в частта му през България от автомагистрала „Марица“ до Русе, или да следва в по-голямата си част трасето на автомагистралите „Тракия“ и „Черно море“, предвид възможността за продължение на последната към Констанца и евентуално Тулча (посредством мост над канала при Белослав). По време на българското председателство на ОЧИС през 2014 г. проектът за изграждането на Черноморския магистрален пръстен е обявен за приоритетен проект.[40]. На територията на бившия СССР трасето на пръстена пресича зони на замразени конфликти и активни военни действия, сепаратистки формирования с оспорван суверенитет и самообявили се непризнати или частично признати държави (виж Приднестровие, Абхазия, Война в Донбас), както и граници на международно признати държави със значително обтегнати двустранни отношения (виж Отношения между Грузия и Русия, Отношения между Русия и Украйна, Република Крим, Отношения между Русия и Турция).[41]

Галерия

Източници

  1. Вече ще се движим по магистралите с до 140 км/час // Вести.бг, 26 юни 2012 г.
  2. Мария Андонова, „Защо няма магистрали. България е единствената държава в ЕС без изцяло завършен аутобан“, „Капитал“, 27 юни 2008. Посетен на 13 юни 2015 г.
  3. Агенция „Пътна инфраструктура“, Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г.. Посетен на 13 юни 2015 г.
  4. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 26 (pdf). Посетен на 26 август 2015 г.
  5. www.monitor.bg
  6. „Утре се открива лот 2 Дупница – Благоевград от АМ „Струма“, Агенция „Пътна инфраструктура“, 21 октомври 2015. Посетен на 22 октомври 2015.
  7. www.dnevnik.bg
  8. infrastructure.bg
  9. dariknews.bg
  10. www.dnevnik.bg
  11. Наместо автопат, кон Бугарија ќе градиме експресен пат // build.mk, 1 март 2014 г.
  12. Јавно претпријатие за државни патишта, Проектна програма за изработка, дополнување и прилагодување на проектна документација за изградба на државен пат А2, делница Ранковци – Крива Паланка, на ниво на експресен пат, Скопје, јануари 2014, стр. 8 (pdf). Посетен на 11 юни 2015 г.
  13. Италијанската „Tirrena Scavi“ ќе го гради експресниот пат Ранковце – Крива Паланка // build.mk, 29 януари 2018 г.
  14. Во Куманово доделени решенија за легализација на бесправно изградени објекти // „Макфакс“, 6 февруари 2018 г.
  15. Национална програма за развитие: България 2020 // Министерски съвет. Портал за обществени консултации, Посетен на 9 юни 2015 г.
  16. Тригодишен план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 в периода 2015 – 2017 г. // Министерски съвет. Портал за обществени консултации, Посетен на 9 юни 2015 г.
  17. Investor, „Откриха автомагистралата от Ниш до българската граница при „Калотина“ “/
  18. „HARTA Master Planul de Transport 2.0 Ce drumuri si autostrazi va avea Romania si cat ne vor costa? Vezi ce modificari au aparut fata de varianta initiala“, HotNews.ro, 10 февруари 2015. Посетен на 11 юни 2015 г.
  19. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 11 (pdf). Посетен на 15 юни 2015 г.
  20. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, с приложения и карти, 13 юли 2006. Посетен на 14 юни 2015 г.
  21. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №4 Инфраструктурни проекти в публичния сектор в изпълнение и планирани за изпълнение в периода 2005 – 2015 г., юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14 юни 2015 г.
  22. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №6 Времеви линеен график за изпълнението на приоритетни транспортни инфраструктурни проекти до 2015 г. – пътища, юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14 юни 2015 г.
  23. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №11 Автомагистрали планирани за изпълнение чрез публично-частно партньорство – концесии, юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14 юни 2015 г.
  24. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №13 Приоритетни проекти в публичния сектор – пътна инфраструктура (карта), юни 2006 г. Посетен на 14 юни 2015 г.
  25. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Полезна информация, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с общоевропейско и национално значение. Посетен на 13 юни 2015 г.
  26. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 8 – 10 (pdf). Посетен на 15 юни 2015 г.
  27. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 20 – 40 (pdf). Посетен на 15 юни 2015 г.
  28. novinite.com // 3 май 2018 г., 16:40 ч.
  29. Stoyanov, D. The myth of cheap Bulgarian roads. www.fnf-southeasteurope.org
  30. Анета Кисьова, „Димчо Михалевски, зам.-министър на МРРБ: Ще строим и Родопска магистрала“, „Монитор“, 4 април 2006. Посетен на 18 юни 2015 г.
  31. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, с приложения и карти, 13 юли 2006. Посетен на 18 юни 2015 г.
  32. Надежда Христова, „Строят магистрала през Родопите“, dnes.dir.bg, 2 юни 2008. Посетен на 18 юни 2015 г.
  33. Светлана Ненова, „Зам.-министър: Магистрала ще опасва Родопите“, „Дневник“, 2 юни 2008. Посетен на 18 юни 2015 г.
  34. Мила Попова, „Спрени и дълбоко замразени“, „Дневник“, 18 юли 2008. Посетен на 13 юни 2015 г.
  35. Лили Границка, „С финален спринт България успя да спаси програма ИСПА. Загубените средства са около 100 млн. лв., усвоените – седем пъти повече“, www.mediapool.bg, 21 октомври 2012. Посетен на 11 юни 2015 г.
  36. "Парламентът реши бюджетът да отпусне 86.1 млн. лв. за довършване на магистрала „Люлин“, „Строителство Градът“, 23 юни 2010. Посетен на 13 юни 2015 г.
  37. Радостина Маркова, „Намерената магистрала. След четири години строителна сага връзката между София и Перник бе пусната в експлоатация“, „Капитал“, 15 май 2015. Посетен на 13 юни 2015 г.
  38. Десислава Лещарска, „Магистрали за временно ползване. Защо някои пътни отсечки нямат акт 16, или как държавата се предава пред собствените си правила“, „Капитал“, 12 юни 2015. Посетен на 13 юни 2015 г.
  39. „Магистрален пръстен ще свързва осем черноморски държави. Правителството одобри меморандум за разбирателството“, „Строителство Градът“, 7 април 2008. Посетен на 10 юни 2015 г.
  40. Приоритети на българското председателство на ЧИС (1 януари – 30 юни 2014), Министерство на външните работи на Република България, bsec.mfa.bg. Посетен на 10 юни 2015 г.
  41. Карта на трасето на Черноморския магистрален пръстен, www.blacksearing.org. Посетен на 12 юни 2015 г.

Вижте също

Външни препратки