Влади Киров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 28: Ред 28:
Роден е на [[28 ноември]] [[1949]] г. в [[София]]. Завършва [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|немската гимназия]], а след това и специалност [[германистика]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Написва романи като „Розенбуш“, „Делта“, „Историята на Кадъм и Хармония“, „Картографирането на Рая“.<ref name="БАФТРС">[http://www.baftrs.com/bg/member/vladi-kirov Профил на Влади Киров на сайта на БАФТРС]</ref>
Роден е на [[28 ноември]] [[1949]] г. в [[София]]. Завършва [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|немската гимназия]], а след това и специалност [[германистика]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Написва романи като „Розенбуш“, „Делта“, „Историята на Кадъм и Хармония“, „Картографирането на Рая“.<ref name="БАФТРС">[http://www.baftrs.com/bg/member/vladi-kirov Профил на Влади Киров на сайта на БАФТРС]</ref>


Умира на 28 март 2019 г.<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-stsenarista-vladi-kirov „Почина сценаристът Влади Киров “], БНТ, 29 март 2019 г.</ref><ref>Йоана Кръстева, [https://dariknews.bg/novini/bylgariia/pochina-scenaristyt-i-pisatel-vladi-kirov-2156794 „Почина сценаристът и писател Влади Киров“], Дарик Радио, 29 март 2019 г.</ref>
Умира на 28 март 2019 г.<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-stsenarista-vladi-kirov „Почина сценаристът Влади Киров“], БНТ, 29 март 2019 г.</ref><ref>Йоана Кръстева, [https://dariknews.bg/novini/bylgariia/pochina-scenaristyt-i-pisatel-vladi-kirov-2156794 „Почина сценаристът и писател Влади Киров“], Дарик Радио, 29 март 2019 г.</ref>


== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 35: Ред 35:
* ''„Розенбуш“'' (роман). София: Гал-Ико, 1991, 119 с.
* ''„Розенбуш“'' (роман). София: Гал-Ико, 1991, 119 с.
* ''„Делта“'' (роман). София: Гал-Ико, 1992
* ''„Делта“'' (роман). София: Гал-Ико, 1992
* ''„Спомен за едно превъплъщение, или Историята на Кадъм и Хармония“'' (роман). София: Народна култура, 1995, 187 с.<ref>Критикът Бойко Пенчев пише за нея: ''„Бих определил „Кадъм и Хармония“ като книга не за читатели, а за писатели ­ може би главното є достойнство е в разработването на един синтаксис без аналог в стиловия диапазон на българското повествование. Асоциативните преходи на макро-синтагматично ниво са удвоени с една гъвкава фраза, в която неуловимо се преливат различни сюжетни времена и различни субекти на речта ­ фраза, която слива времевите хоризонти по начин, условно казано, „по-изтънчен“ дори сравнен с изисканата лайтмотивна техника на [[Емилия Дворянова]].“'' - [[Бойко Пенчев]], [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=113&WorkID=8622&Level=3 „Модерните срещу съвременните“]. // ''Тъгите на краевековието''. С., 1998, с. 174.</ref>
* ''„Спомен за едно превъплъщение, или Историята на Кадъм и Хармония“'' (роман). София: Народна култура, 1995, 187 с.<ref>Критикът Бойко Пенчев пише за нея: ''„Бих определил „Кадъм и Хармония“ като книга не за читатели, а за писатели ­ може би главното є достойнство е в разработването на един синтаксис без аналог в стиловия диапазон на българското повествование. Асоциативните преходи на макро-синтагматично ниво са удвоени с една гъвкава фраза, в която неуловимо се преливат различни сюжетни времена и различни субекти на речта ­ фраза, която слива времевите хоризонти по начин, условно казано, „по-изтънчен“ дори сравнен с изисканата лайтмотивна техника на [[Емилия Дворянова]].“'' – [[Бойко Пенчев]], [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=113&WorkID=8622&Level=3 „Модерните срещу съвременните“]. // ''Тъгите на краевековието''. С., 1998, с. 174.</ref>
* ''„Юридически казус“'' (роман). София: Факел експрес, 2002, 224 с. ISBN 954-9772-17-9<ref>[[Силвия Чолева]], [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2254/c-kazus.htm „Преговор на живота“], рец. във в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 46, 13 декември 2002 г.</ref>
* ''„Юридически казус“'' (роман). София: Факел експрес, 2002, 224 с. ISBN 954-9772-17-9<ref>[[Силвия Чолева]], [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2254/c-kazus.htm „Преговор на живота“], рец. във в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 46, 13 декември 2002 г.</ref>
* ''„Картографирането на Рая“'' (роман). София: Изток-Запад, 2007, 396 с. ISBN 978-954-321-369-6
* ''„Картографирането на Рая“'' (роман). София: Изток-Запад, 2007, 396 с. ISBN 978-954-321-369-6
Ред 61: Ред 61:
* Награда за драматургия на Телевизия [[Европа (телевизия)|„Европа“]] от фестивала „Златен ритон“ в [[Пловдив]];
* Награда за драматургия на Телевизия [[Европа (телевизия)|„Европа“]] от фестивала „Златен ритон“ в [[Пловдив]];
* Специалната награда на фестивала във Вермонт, САЩ.
* Специалната награда на фестивала във Вермонт, САЩ.
* Номинация за наградата за съвременна българска художествена проза [[Хеликон (литературна награда)|„Хеликон“]] - за „Юридически казус“ (2003) и „Картографирането на Рая“ (2007). <ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=4886&sid=36 „Есенни номинации за наградата „Хеликон“ за 2007 година“], електронен бюлетин „Културни новини“, 16.11.2007 г.</ref>
* Номинация за наградата за съвременна българска художествена проза [[Хеликон (литературна награда)|„Хеликон“]] – за „Юридически казус“ (2003) и „Картографирането на Рая“ (2007). <ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=4886&sid=36 „Есенни номинации за наградата „Хеликон“ за 2007 година“], електронен бюлетин „Културни новини“, 16.11.2007 г.</ref>


== Източници ==
== Източници ==
Ред 67: Ред 67:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Влади+Киров&type=AllFields От и за Влади Киров в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Влади+Киров&type=AllFields От и за Влади Киров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
* {{imdb name|0456847|Влади Киров}}
* {{imdb name|0456847|Влади Киров}}
* [http://kafene.bg/влади-киров-най-много-ме-впечатли-свен/ „Влади Киров: Най-много ме впечатли свенливостта на Йовков“], интервю на Екатерина Димитрова, Kafene.bg, 30 април 2008
* [http://kafene.bg/влади-киров-най-много-ме-впечатли-свен/ „Влади Киров: Най-много ме впечатли свенливостта на Йовков“], интервю на Екатерина Димитрова, Kafene.bg, 30 април 2008

Версия от 10:30, 17 октомври 2020

Влади Киров
Роден28 ноември 1949 г.
Починал28 март 2019 г. (69 г.)
Националност България
Жанрроман, новела
Уебсайт

Влади Киров е български сценарист и писател.

Биография

Роден е на 28 ноември 1949 г. в София. Завършва немската гимназия, а след това и специалност германистика в Софийския университет. Написва романи като „Розенбуш“, „Делта“, „Историята на Кадъм и Хармония“, „Картографирането на Рая“.[1]

Умира на 28 март 2019 г.[2][3]

Библиография

Авторска белетристика

  • „Оловни ордени“ – сборник разкази и новели; [1]
  • „Розенбуш“ (роман). София: Гал-Ико, 1991, 119 с.
  • „Делта“ (роман). София: Гал-Ико, 1992
  • „Спомен за едно превъплъщение, или Историята на Кадъм и Хармония“ (роман). София: Народна култура, 1995, 187 с.[4]
  • „Юридически казус“ (роман). София: Факел експрес, 2002, 224 с. ISBN 954-9772-17-9[5]
  • „Картографирането на Рая“ (роман). София: Изток-Запад, 2007, 396 с. ISBN 978-954-321-369-6

Избрани преводи

  • „За произхода и целта на историята“ от Карл Ясперс
  • „Успоредно време“ от Барбара Трабер [1]

Филмография

Награди

  • Златна роза за филма „Образ невъзможен“; [1]
  • Годишна награда за драматургия на СБФД;
  • Награда за драматургия на Телевизия „Европа“ от фестивала „Златен ритон“ в Пловдив;
  • Специалната награда на фестивала във Вермонт, САЩ.
  • Номинация за наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ – за „Юридически казус“ (2003) и „Картографирането на Рая“ (2007). [6]

Източници

  1. а б в г Профил на Влади Киров на сайта на БАФТРС
  2. „Почина сценаристът Влади Киров“, БНТ, 29 март 2019 г.
  3. Йоана Кръстева, „Почина сценаристът и писател Влади Киров“, Дарик Радио, 29 март 2019 г.
  4. Критикът Бойко Пенчев пише за нея: „Бих определил „Кадъм и Хармония“ като книга не за читатели, а за писатели ­ може би главното є достойнство е в разработването на един синтаксис без аналог в стиловия диапазон на българското повествование. Асоциативните преходи на макро-синтагматично ниво са удвоени с една гъвкава фраза, в която неуловимо се преливат различни сюжетни времена и различни субекти на речта ­ фраза, която слива времевите хоризонти по начин, условно казано, „по-изтънчен“ дори сравнен с изисканата лайтмотивна техника на Емилия Дворянова.“ – Бойко Пенчев, „Модерните срещу съвременните“. // Тъгите на краевековието. С., 1998, с. 174.
  5. Силвия Чолева, „Преговор на живота“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 13 декември 2002 г.
  6. „Есенни номинации за наградата „Хеликон“ за 2007 година“, електронен бюлетин „Културни новини“, 16.11.2007 г.

Външни препратки