Влади Киров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{писател
| име = Влади Киров
| категория = писател
| снимка =
| портрет =
| описание =
| портрет-описание =
| псевдоним =
| име-рождено =
| място на раждане = [[София]], [[България]]
| националност = {{България}}
| работил = сценарист
| място на смърт =
| работил =
| вложки =
{{Личност/Писател
| националност = {{България}}
| период =
| категория = писател
| псевдоним =
| жанрове = [[роман]], [[новела]]
| теми =
| период =
| жанрове = [[роман]], [[новела]]
| направление =
| дебют =
| теми =
| направление =
| известни творби =
| награди =
| течение =
| повлиян =
| дебют =
| известни творби =
| повлиял =
| брак =
| награди =
| деца =
| повлиян =
| подпис =
| повлиял =
}}
| сайт =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
}}
}}


Ред 70: Ред 75:
* {{imdb name|0456847|Влади Киров}}
* {{imdb name|0456847|Влади Киров}}
* [http://kafene.bg/влади-киров-най-много-ме-впечатли-свен/ „Влади Киров: Най-много ме впечатли свенливостта на Йовков“], интервю на Екатерина Димитрова, Kafene.bg, 30 април 2008
* [http://kafene.bg/влади-киров-най-много-ме-впечатли-свен/ „Влади Киров: Най-много ме впечатли свенливостта на Йовков“], интервю на Екатерина Димитрова, Kafene.bg, 30 април 2008
* [http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/iana-penkin/2009-11/straht-ne-si-e-otishl-e-oshe-tuk/ „Страхът не си е отишъл, а е още тук“], интервю на Яна Пенкин, сайт на Българския хелзинкски комитет, 22 ноември 2009
* [https://web.archive.org/web/20191026143539/http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/iana-penkin/2009-11/straht-ne-si-e-otishl-e-oshe-tuk/ „Страхът не си е отишъл, а е още тук“], интервю на Яна Пенкин, сайт на Българския хелзинкски комитет, 22 ноември 2009

{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=no93008326|VIAF=63578654|ISNI=0000 0000 7908 6724|SUDOC=07940412X}}


{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Киров, Влади}}
{{СОРТКАТ:Киров, Влади}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български писатели]]

Версия от 19:13, 17 октомври 2020

Влади Киров
български сценарист и романист
Роден
Починал
28 март 2019 г. (69 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилсценарист
Литература
Жанровероман, новела
Семейство

Уебсайт

Влади Киров е български сценарист и писател.

Биография

Роден е на 28 ноември 1949 г. в София. Завършва немската гимназия, а след това и специалност германистика в Софийския университет. Написва романи като „Розенбуш“, „Делта“, „Историята на Кадъм и Хармония“, „Картографирането на Рая“.[1]

Умира на 28 март 2019 г.[2][3]

Библиография

Авторска белетристика

  • „Оловни ордени“ – сборник разкази и новели; [1]
  • „Розенбуш“ (роман). София: Гал-Ико, 1991, 119 с.
  • „Делта“ (роман). София: Гал-Ико, 1992
  • „Спомен за едно превъплъщение, или Историята на Кадъм и Хармония“ (роман). София: Народна култура, 1995, 187 с.[4]
  • „Юридически казус“ (роман). София: Факел експрес, 2002, 224 с. ISBN 954-9772-17-9[5]
  • „Картографирането на Рая“ (роман). София: Изток-Запад, 2007, 396 с. ISBN 978-954-321-369-6

Избрани преводи

  • „За произхода и целта на историята“ от Карл Ясперс
  • „Успоредно време“ от Барбара Трабер [1]

Филмография

Награди

  • Златна роза за филма „Образ невъзможен“; [1]
  • Годишна награда за драматургия на СБФД;
  • Награда за драматургия на Телевизия „Европа“ от фестивала „Златен ритон“ в Пловдив;
  • Специалната награда на фестивала във Вермонт, САЩ.
  • Номинация за наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ – за „Юридически казус“ (2003) и „Картографирането на Рая“ (2007). [6]

Източници

  1. а б в г Профил на Влади Киров на сайта на БАФТРС
  2. „Почина сценаристът Влади Киров“, БНТ, 29 март 2019 г.
  3. Йоана Кръстева, „Почина сценаристът и писател Влади Киров“, Дарик Радио, 29 март 2019 г.
  4. Критикът Бойко Пенчев пише за нея: „Бих определил „Кадъм и Хармония“ като книга не за читатели, а за писатели ­ може би главното є достойнство е в разработването на един синтаксис без аналог в стиловия диапазон на българското повествование. Асоциативните преходи на макро-синтагматично ниво са удвоени с една гъвкава фраза, в която неуловимо се преливат различни сюжетни времена и различни субекти на речта ­ фраза, която слива времевите хоризонти по начин, условно казано, „по-изтънчен“ дори сравнен с изисканата лайтмотивна техника на Емилия Дворянова.“ – Бойко Пенчев, „Модерните срещу съвременните“. // Тъгите на краевековието. С., 1998, с. 174.
  5. Силвия Чолева, „Преговор на живота“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 13 декември 2002 г.
  6. „Есенни номинации за наградата „Хеликон“ за 2007 година“, електронен бюлетин „Културни новини“, 16.11.2007 г.

Външни препратки