Първа професионална футболна лига: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 523: Ред 523:
|-
|-
|}
|}
<small>Данните са до 21.09.2019</small>
<small>Данните са до 18.10.2020</small>


== Чужденците с най-много голове в А група ==
== Чужденците с най-много голове в А група ==

Версия от 08:26, 19 октомври 2020

Efbet Лига
Първа лига
Държава България
Основана1948 г.
КонфедерацияУЕФА
В България от1948 г.
Нива1
Брой отбори14
Изпадане вВтора професионална футболна лига
КупиКупа на България
Суперкупа на България
ШампионЛудогорец (Разград) (9-а поредна титла)
Най-успешниЦСКА (31 титли)
Президент Михаил Касабов
Уебсайтwww.fpleague.bg
Efbet Лига 2020/21

Първа професионална футболна лига (накратко Първа лига, официално efbet Лига поради спонсорски договор) е най-горната дивизия в българския шампионат по футбол, организирана от Българския футболен съюз и Професионалната футболна лига.

След изиграването на 26 кръга първенството се разделя на първа шестица и втора осмица.

Първата шестица в още 10 мача определя шампиона и участниците в евротурнирите. Втората осмица се разделя на две групи, като в едната влизат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането, а останалите (8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият) са в другата. След това, те играят по 6 мача и започват плейофи.

Първите два от всяка група определят след 1/2-финали и финал отбора, който играе в един мач за място в Лига Европа с последния от тези, които имат право на участие в турнира.

История

Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена Национална футболна дивизия (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България.

Важно е да се отбележи, че „А“ РФГ, Висшата лига, „А“ ПФГ и сегашната Първа лига се приемат от футболната история и статистика като първото ниво в първенството на България от 1948 г. до днес, дивизията, в която се състезават най-силните наши клубове. В същото време, НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на „А“ група.

„А“ републиканска футболна група

Купата на „А“ РФГ

През есента на 1948 г. стартира първото първенство на „А“ РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните Левски, Септември при ЦДВ, Локомотив, Славия и Спартак, Ботев (Варна), Славия (Пловдив), Марек (Станке Димитров), Бенковски (Видин) и Любислав (Бургас). Първият шампион на „А“ РФГ е Левски през сезон 1948/49 г.

Следващият сезон 1949/50 не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в България. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в „А“ РФГ за сезон 1950 г., който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон 1953 те са 15 (16-ия отбор през този сезон е бил националния отбор на България под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е взиман под внимание за крайното класиране. През сезони 1954 и 1955 г. „А“ РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони 1956 и 1957 – от 10.

През 1958 г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от „А“ РФГ – есен-пролет. Въпреки че отборите са изиграли само по една среща помежду си, ЦДНА е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от „А“ към „Б“ РФГ.

Честите варирания в броя на отборите в „А“ РФГ продължават и през 60-те години на миналия век. През първите два сезона след реформите от 1958 г., те са 12. в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон 1967/68 – 16.

В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на ЦСКА „Червено знаме“ и Септември (София) в ЦСКА „Септемврийско знаме“, на столичните Левски и Спартак в Левски-Спартак, на Локомотив (София) и Славия (София) в ЖСК Славия, пловдивските Ботев, Спартак и Академик в АФД Тракия. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон 1968/69. На мястото на Спартак в „А“ група е включен Академик (София) – отбор от „В“ РФГ.

След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на „А“ РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони 1971/72 и 1972/73 е най-голямото разрастване на „А“ РФГ, когато участват по 18 отбора.

Висша професионална футболна лига

52-годишната традиция на „А“ РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на БФС предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. Висша професионална футболна лига е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След краят на сезон 2000/01 последните два отбора изпадат директно, а 12-ия играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон 2001/02. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-о място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-о до 14-о на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво, не се повтаря през следващия сезон 2002/03. В това последно издание на ВФЛ, нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на „А“ РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.

„А“ професионална футболна група

Завръщане към традициите на „А“ ПФГ е създаването на „А“ Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатия от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същия – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон 2005/06 от името на групата отпада „Професионална“ и остава „A“ футболна група. Преди началото на сезон 2013/14, ръководството на БФС решава в „А“ футболна група да участват 14 отбора.

Първа професионална футболна лига

На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“, или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете.

Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за 2017/18 в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на България, който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на Шампионската лига, подгласникът му и третият роден представител в Лига Европа.

Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-о до 14-о място отново ще оформят две групи. В Група „А“ ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група „Б“ ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група „А“ играе с втория в Група „Б“, а заелият второ място в Група „А“ – с първия в Група „Б“. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата.

Победителят ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в Лига Европа за сезон 2018/19. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условия, че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за Купата на България (както се получава с Ботев (Пловдив) през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица.

Във втория поток заелият трето място в Група „А“ играе с класиралия се на четвърто място в Група „Б“. Четвъртият в Група „А“ се изправя срещу третия от Група „Б“. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/19. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във Втора професионална футболна лига. Загубилите мачовете си се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група.

Отбори

Градове на отборите от българската Първа професионална футболна лига за сезон 2019/20

София – 5 отбора; Пловдив – 2 отбора; Кърджали, Стара Загора, Варна, Враца, Разград, Велико Търново, Монтана – по 1 отбор.

Състав на Efbet Лига за сезон 2020/21

Отборите са подредени по азбучен ред.

Рекорди

Отборни рекорди

  • Най-много шампионски титли в първенството: ЦСКА – 31
  • Най-много поредни шампионски титли: ЦСКА (1954 – 1961/62) и Лудогорец (2011/12 – 2019/20) – 9
  • Най-много участия в „А“ група: Левски – 73 пъти (участвал е във всички първенства на „А“ група)[1]
  • Най-малко участия в „А“ група: Бдин, ФК Павликени, Розова долина (Казанлък), Академик (Варна), Спортист Своге, Несебър, Светкавица 1922 (Търговище), ПСФК Черноморец Бургас (София) и ПФК Любимец 2007 – 1
  • Най-много поредни мачове без загуба в „А“ група: ЦСКА (от 19-и кръг на сезон 1987/88 (Локомотив (Пловдив) 0:3) до 26-ри кръг на сезон 1988/89 (Тракия 0:1)) – 36
  • Най-много победи в един сезон в „А“ група: Левски (от 36 срещи през сезон 2001/02) – 27
  • Най-малко победи в един сезон в „А“ група: Дунав (от 22 срещи като Торпедо през сезон 1951), Раковски (Русе) (от 30 срещи през сезон 1996/1997) и ПСФК Черноморец Бургас (София) (от 30 срещи през сезон 2006/07) – 0
  • Най-много равенства в един сезон в „А“ група: Локомотив (Пд) (от 32 срещи през сезон 1971/72) – 16
  • Най-малко загуби в един сезон в „А“ група: ЦСКА (от 30 срещи в сезон 2007/08), Спартак (София), (от 22 срещи в сезон 1951), Левски (от 18 срещи в сезон 1948/1949) и ЦСКА (от 11 срещи като ЦДНА през сезон 1958) – 0
  • Най-много загуби в един сезон в „А“ група: Раковски (Русе) (от 30 срещи през сезон 1996/1997) и ПСФК Черноморец Бургас (София) (от 30 срещи през сезон 2006/07) – 29
  • Най-много поредни победи в „А“ група: Левски (от 23-ти кръг на сезон 2003/2004 до 6-и кръг на сезон 2004/2005) и Лудогорец (от 19-и кръг до 32-ри кръг на сезон 2017/2018) – 14
  • Най-малко спечелени точки за един сезон в „А“ група: Раковски (Русе) (от 30 срещи през сезон 1996/1997), ПСФК Черноморец Бургас (София) (от 30 срещи през сезон 2006/2007) – 1
  • Най-много спечелени точки за един сезон в „А“ група: Левски (от 36 срещи през сезон 2001/02) и Лудогорец (от 36 срещи през сезон 2017/18) – 88
  • Най-голяма точкова разлика на шампиона пред втория в класирането: 17 (Левски – сезон 1993/94 (от 28 срещи)).
  • Най-малък точков актив в края на сезон в „А“ група: ПСФК Черноморец Бургас (София) (от 30 срещи през сезон 2006/2007) – минус 2
  • Най-малък точков актив в края на сезон в „А“ група за отбор, спасил се от изпадане: Витоша (Бистрица) – 13 (от 32 срещи през сезон 2017/18). В края на редовния сезон, Витоша завършва на последното, 14-о място с актив от 8 точки от 26 мача и без спечелен мач. В груповата фаза, Витоша печели още 5 точки от 6 мача, постигайки единствената си победа – срещу Черно море с 1:0. В третата фаза, Витоша губи плей-офа си с Дунав Рс с 0:1 и 1:3, но успява да се наложи над Пирин Бл в плей-аут за директно изпадане след загуба у дома с 0:1 и победа като гост с 2:1. В решителния мач за място в сезон 2018/19 в Първа професионална футболна лига, Витоша успява да се наложи над втория във Втора лига – Локомотив Сф, след равенство в редовното време и продълженията (1:1 и 2:2) и 4:2 след изпълнение на дузпи.
  • Най-много вкарани голове в един сезон в „А“ група: Левски (в 30 срещи през сезон 2006/2007, 3 служебни) – 96
  • Най-малко вкарани голове в един сезон в „А“ група: Раковски (Русе) (в 30 срещи през сезон 1996/1997), Дунав (в 22 срещи като Торпедо през сезон 1951), Черно море (в 11 срещи през сезон 1968), ПСФК Черноморец Бургас (София) (в 30 срещи през сезон 2006/2007) и Светкавица 1922 (Търговище) (в 30 срещи през сезон 2011/2012) – 8
  • Най-много допуснати голове в един сезон в „А“ група: ПСФК Черноморец Бургас (София) (в 30 срещи през сезон 2006/2007) – 131
  • Най-малко допуснати голове в един сезон в „А“ група: ЦСКА (в 22 срещи като ЦДНА през сезон 1951), Спартак (София) (в 22 срещи през сезон 1951) – 7
  • Най-голяма победа в „А“ група: ЦСКА (като ЦДНА) – Торпедо Русе – 12 : 0 (през сезон 1951)
  • Най-много мачове в европейските клубни турнири в един сезон: Лудогорец – 16 мача. В сезон 2013/14, Лудогорец играят 4 мача в предварителните кръгове и още 2 мача в плей-офите на Шампионската лига. Продължават в групите на Лига Европа, където играят 6 мача. Печелят групата, след което играят още 4 мача – 2 на 1/16 финалите и още 2 на 1/8 финалите, където отпадат от Валенсия.
  • Най-добро класиране на нов отбор в „А“ група: 1-во място
    • Литекс, през сезон 1997/1998 (отборът печели титлата и в следващия сезон 1998/1999).
    • Лудогорец, през сезон 2011/2012 (първо участие на Лудогорец в „А“ група в неговата история изобщо). Отборът печели титлата и в следващите осем сезона 2012/2013 – 2019/2020.
  • Шампион с най-малко спечелени точки от изиграни мачове: Ботев (Пд.) – 38 точки (от 30 мача (1,2666 точки от мач) през сезон 1966/67). През сезон 1984/85, заради сбиване между двата отбора на финала за Купата на страната, Левски и ЦСКА (към онзи момент 1-ви и 2-ри), са извадени от класирането и за шампион е определен третият – Ботев (Пд.) (тогава „Тракия“), с актив от 33 точки (от 30 мача (1.1 точки от мач)). През 1990 г. БФС отменя решението си от 1985 г. и присъжда титлата на Левски.

Индивидуални рекорди

Други интересни факти

  • Единственият отбор, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика е Берое : През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-о място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50 – 46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое – Петко Петков с 20 гола.
  • Само веднъж головата разлика е определила шампиона в „А“ група. : През сезон 1970/1971, ЦСКА и Левски завършват с равни точки, по 48. Титлата печели ЦСКА заради по-добрата си голова разлика.
  • Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. : Спартак Пд, през сезон 1962/1963, Левски, през сезон 1964/1965, ЦСКА, през сезон 1974/1975, Левски, през сезон 1984/1985 и Берое, през сезон 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството.
  • Никога действащ шампион не е изпадал от „А“ група. : Най-близо до това да се случи е бил Берое. През сезон 1986/1987 на последните четири места с равни точки (по 21) се класират Берое, Спартак (Плевен), Академик (Свищов) и Димитровград, като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава, за трети (и последен) сезон важи правилото за 0 точки при резултат 0:0. Без това правило, Спартак (Плевен) би имал 23 т., Академик (Свищов) и Димитровград – по 22, а Берое – 21 и от групата биха изпаднали Димитровград и Берое.
  • Най-тежката загуба, нанасяна на бъдещ шампион в „А“ група е 8 : 1. На 21 декември 1985 г. Ботев (Пд.) (тогава Тракия) разгромява Берое с 8:1 на ст. „Хр. Ботев“ в Пловдив. Двата отбора завършват съответно на 2-ро и 1-во място в крайното класиране за сезон 1985/1986. Поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер.
  • Представителство в „А“ група.
    • Освен столицата, 5 други града са имали участие с повече от един отбор в един сезон в „А“ група: Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Стара Загора. От тях само Пловдив е участвал с 3 отбора – в сезони 1953, 1955, от 1961/1962 до 1967/1968 вкл., 1969/1970, 1970/1971 и от 1994/1995 до 1996/1997 вкл. – общо 14 пъти. Пловдив на три пъти е бил съвсем близо до участие и с четирите си отбора в „А“ група. През 1967 г. Марица влиза в „А“ група, където са още и Ботев, Спартак и Локомотив, но малко преди началото на новия шампионат, по силата на административно решение, Ботев и Спартак биват обединени в един отбор – Тракия и така Пловдив отново остава с 3 отбора. През 1995 г. Марица играе бараж с Раковски (Русе) за влизане в „А“ група, където отново са Ботев, Спартак и Локомотив, но го губи. В следващата, 1996 г., Марица влиза в „А“ група, но по същото време от групата изпада Спартак.
    • Варна е била без представител в „А“ група през 3 сезона: 1990/1991, 1991/1992 и 1994/1995.
    • Пловдив никога не е оставал без свой представител в „А“ група, въпреки че през 2001 г. това, на практика, се случва. На 27 май 2001 г., единственият пловдивски отбор в „А“ група, Ботев, изпада, а никой от другите 3 не печели промоция. През лятото на 2001 г., Георги Илиев, собственик на бронзовия медалист от последните 3 сезона Велбъжд (Кюстендил), закупува акциите на Локомотив 1936 (Пловдив). На 23 юли същата година се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за заличаване на регистрацията на „Локомотив“ Пловдив и за преименуване на „Велбъжд“ в „Локомотив“. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в „А“ група. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив и така градът отново има представител в елита.
    • Силистра e единственият областен център, който не е имал отбор в „А“ група. До 29.05.2019 г. Кърджали беше другият, който не бе постигал този успех. До тази дата, градът веднъж е бил на косъм от успеха. На 29 май 1988 г., в последния, 38-и кръг от първенството на единната „Б“ РФГ, третият във временното класиране, Арда (Кърджали) приема втория, Дунав (Русе). За да изпреварят своя съперник и да влязат в „А“ група, ардинци се нуждаят от победа с 4 или повече гола разлика. На препълнения стадион „Дружба“ (30 000 според тогавашната преса), в 50-ата минута резултатът става 3:0 за Арда. В оставащите минути обаче, четвърти гол така и не влиза. Мачът завършва 3:0. Русенци запазват второто място и заедно с шампиона Черно море са новите членове на „А“ група. В следващия сезон, 1988/1989, Арда изпада от „Б“ група, като заема последното, 20-о място. През сезон 2018-2019 Арда завършва на трето място в редовния сезон на Втора Професионална Лига, което отреди на тима бараж за влизане срещу идващия от по-горна дивизия тим на Септември София. На стадион Локомотив в Пловдив кърджалийци стигат до успех с 1:0 след продължения и за първи път в своята история влязоха в елитната футболна дивизия на страната.
    • 18 необластни града са регистрирали участие при майсторите: Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Сандански, Свищов, Севлиево, Мездра, Самоков, Тетевен, Каварна, Димитровград, Симитли, Своге, Несебър, Казанлък, Павликени, Гоце Делчев и Любимец.
    • През сезон 1996/97 за първи път в историята отбор от село (Олимпик (Галата) печели промоция за участие в първото ниво на българския футбол. Преди началото на следващия сезон отборът е преместен в Тетевен. През сезон 2005/06 Конелиано (Герман) става вторият отбор от село, който печели промоция за „А“ група. На 3 август 2006 г. лицензът на Конелиано е закупен от Ивайло Дражев – собственик на ФК Черноморец (Бургас), който е със съдебна регистрация в Сливен. Регистриран е нов клуб, който получава името ПСФК Черноморец Бургас (София) и през 2006/07 участва в „А“ група с лиценза на Конелиано. През сезон 2016/17 Витоша (Бистрица) става третият отбор от село – нов член на „Първа професионална футболна лига" сезон 2017/18, след като печели с 1:0 бараж срещу Нефтохимик. В края на сезона Витоша печели баражите за промоция/оставане в „Първа професионална футболна лига“ срещу Пирин (Благоевград) и Локомотив (София) и става първият отбор от село, успял да запази мястото в елита.
  • През сезон 2005/2006 е имало само 2 отбора от Северна България в „А“ група (Литекс и Черно море).
  • С най-много мачове помежду си в А група –
  • 142 ЦСКА – Левски
  • 142 Левски – Славия
  • 134 ЦСКА – Славия
  • 128 Левски – Ботев Пд
  • 127 Левски – Локо Сф
  • 127 ЦСКА – Локо Сф
  • 126 Ботев Пд – Славия
  • 126 Славия – Локо Сф
  • 126 ЦСКА – Ботев Пд
  • 123 Левски – Локо Пд
  • 117 ЦСКА – Локо Пд
  • 115 Славия – Локо Пд
  • 114 Локо Сф – Ботев Пд
  • 114 Левски – Черно море
  • 110 Славия – Черно море
  • 108 ЦСКА – Черно море
  • 106 Ботев Пд – Локо Пд
  • 104 Славия – Берое
  • 102 Левски – Берое
  • 101 Локо Сф – Локо Пд
  • 100 ЦСКА – Берое
  • Най-много равенства в един кръг в „А“ група – 7 (два пъти).
    • В VIII кръг на сезон 1973/1974, игран през есента на 1973 г., седем от осемте мача завършват наравно. Единствената победа в кръга постига Левски-Спартак срещу ЖСК-Спартак (Варна) с 3:2.
  • Левски-Спартак (София) 3:2 Спартак (Варна)
  • Спартак (Плевен) 0:0 Локомотив (Пловдив)
  • Пирин (Благоевград) 1:1 Миньор (Перник)
  • Етър (Велико Търново) 1:1 ЦСКА Септемврийско знаме (София)
  • Славия (София) 1:1 Берое (Стара Загора)
  • Янтра (Габрово) 1:1 Ботев (Враца)
  • Тракия (Пловдив) 0:0 Локомотив (София)
  • Черно море (Варна) 2:2 Академик (София)
    • В ХХ кръг на сезон 1979/1980, игран на 29 март 1980 г., отново седем от осем срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели Ботев (Пд.) (тогава Тракия) срещу Спартак (Плевен) с 1:0.
  • Черно море (Варна) 1:1 Локомотив (Пловдив)
  • Тракия (Пловдив) 1:0 Спартак (Плевен)
  • Пирин (Благоевград) 1:1 Левски-Спартак (София)
  • ЦСКА Септемврийско знаме (София) 1:1 Черноморец (Бургас)
  • Сливен (Сливен) 0:0 Миньор (Перник)
  • Ботев (Враца) 2:2 Славия (София)
  • Берое (Стара Загора) 0:0 Марек (Станке Димитров)
  • Локомотив (София) 0:0 Етър (Велико Търново)
  • Най-миролюбив кръг в „А“ група – Във II кръг на сезон 1959/1960, игран през есента на 1959 г., всичките 6 мача завършват наравно.
    • Миньор (Димитрово) 1:1 Спартак (Плевен)
    • Левски (София) 1:1 Спартак (София)
    • Спартак (Пловдив) 1:1 Спартак (Варна)
    • Дунав (Русе) 1:1 Славия (София)
    • ЦДНА (София) 0:0 Ботев (Пловдив)
    • Локомотив (София) 1:1 септември (София)
  • Най-много срещи с еднакъв резултат в един кръг в „А“ група – 6. В ХIV кръг на сезон 1981/1982, игран на 12 декември 1981 г., шест мача завършват при резултат 2:1.
    • Академик (София) 2:1 Тракия (Пловдив)
    • Черноморец (Бургас) 2:1 Левски-Спартак (София)
    • Беласица (Петрич) 2:1 Спартак (Плевен)
    • Локомотив (София) 2:1 Етър (Велико Търново)
    • Черно море (Варна) 2:1 ЦСКА Септемврийско знаме (София)
    • Хасково (Хасково) 3:0 Марек (Станке Димитров)
    • Ботев (Враца) 0:0 Славия (София)
    • Берое (Стара Загора) 2:1 Сливен (Сливен)
  • Най-резултатен кръг в „А“ група
    • В I кръг на сезон 1972/1973, при група от 18 отбора, са вкарани 45 гола в деветте мача (средно по 5,00 гола на мач).
  • Локомотив (София) 3:3 Спартак (Варна)
  • Академик (София) 1:1 Перник (Перник)
  • Берое (Стара Загора) 5:1 Дунав (Русе)
  • Спартак (Плевен) 3:1 Черноморец (Бургас)
  • ЦСКА Септемврийско знаме (София) 5:3 Ботев (Враца)
  • Черно море (Варна) 2:3 Славия (София)
  • Тракия (Пловдив) 3:4 Локомотив (Пловдив)
  • Николай Лъсков (Ямбол) 2:2 Левски-Спартак (София)
  • Панайот Волов (Шумен) 1:2 Етър (Велико Търново)
    • В XXVII кръг на сезон 1996/1997, при група от 16 отбора, са вкарани 42 гола в осемте мача (средно по 5,25 гола на мач).
  • Добруджа (Добрич) 1:1 Левски 1914 (София)
  • Ботев (Пловдив) 4:3 Спартак (Варна)
  • Левски (Кюстендил) 5:1 Спартак (Плевен)
  • Миньор (Перник) 2:1 Локомотив (София)
  • ЦСКА (София) 5:1 Етър (Велико Търново)
  • Славия (София) 4:0 Локомотив (Пловдив)
  • Марица (Пловдив) 8:0 Раковски (Русе)
  • Нефтохимик (Бургас) 5:1 Монтана (Монтана)
  • Най-безрезултатен кръг в „А“ група – В XIV.кръг на сезон 2001/2002, при група от 14 отбора, са вкарани 6 гола в седемте мача (средно по 0,857 гола на мач).
    • Черноморец (Бургас) 0:2 Литекс (Ловеч) (0:1 Р.Кирилов 47-ата, 0:2 М. Хидуед 88-ата)
    • Берое (Стара Загора) 0:0 Левски (София)
    • Спартак (Варна) 0:0 Локомотив (София)
    • Спартак (Плевен) 1:0 Локомотив (Пловдив) (1:0 Т. Колев 78)
    • Славия (София) 0:0 Черно море (Варна)
    • ЦСКА (София) 1:0 Беласица (Петрич) (1:0 Вл. Манчев 10)
    • Марек (Дупница) 1:1 Нафтекс (Бургас)(0:1 Ст. Сакалиев 64, 1:1 Ив. Паргов 85)
  • Отбори с най-много последователни мачове без отбелязан гол в „А“ група[2]
    • 19 – Раковски (Русе) през сезон 1996/1997
    • 13 – Верея през сезони 2017/2018 и 2018/2019
    • 11 – Спартак (Варна) през сезон 2004/2005
    • 10 – ЦСКА през сезон 2014/2015
    • 9 – Торпедо (Русе) през сезон 1951
    • 9 – Торпедо (Плевен) през сезон 1951
    • 8 – Миньор (Перник) през сезон 1991/1992
    • 8 – Нефтохимик (Бургас) през сезон 2013/2014
  • Най-резултатен мач в „А“ група – 12 гола, споделен рекорд.
    • ЦДНА – Торпедо Русе – 12 : 0, игран на 28 юли 1951 г. (6 гола на Петър Михайлов и по 3 гола на Димитър Миланов и Михаил Янков)
    • Локомотив Пд – Янтра Гб – 7 : 5 игран на 04.03.1974 г.
    • ЦСКА – Берое – 10 : 2, игран на 02.05.1992 г. (1:0 Ст. Драганов 4, 2:0 Ан. Нанков 12-д., 2:1 В. Шишков 25, 2:2 Д. Сивов 27, 3:2 К. Метков 28, 4:2 Ив. Андонов 39, 5:2 К. Метков 48, 6:2 К. Метков 52, 7:2 Ив. Андонов 54, 8:2 Ив. Киров 59, 9:2 Й. Лечков 62-д., 10:2 К. Метков 89)

Най-много пъти шампион на „А“ група

№ Име Отбор Титли Година
1 Манол Манолов ЦСКА (София) 12 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
2 Панайот Панайотов ЦСКА (София) 11 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
2 Иван Колев ЦСКА (София) 11 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966
4 Стефан Божков ЦСКА (София) 10 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
4 Димитър Миланов ЦСКА (София) 10 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
4 Гаврил Стоянов ЦСКА (София) 10 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
4 Кирил Ракаров ЦСКА (София) 10 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
8 Георги Енишейнов ЦСКА (София) 9 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
8 Христо Андонов ЦСКА (София) 9 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
8 Иван Зафиров ЦСКА (София) 9 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981
8 Марселиньо Лудогорец (Разград) 9 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020
8 Светослав Дяков Лудогорец (Разград) 9 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020

Треньори най-много пъти шампиони на „А“ група

№ Име Отбор Титли Година
1 Крум Милев ЦСКА (София) 11 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962
2 Манол Манолов ЦСКА (София) 5 1971, 1972, 1973, 1975, 1983
3 Георги Василев Етър (Велико Търново)
Левски (София)
ЦСКА (София)		 4 1991
1994, 1995
1997
3 Васил Методиев Локомотив (София)
Левски (София)		 4 1978
1984, 1985, 1988
3 Аспарух Никодимов ЦСКА (София) 4 1980, 1981, 1982, 1992
6 Димитър Димитров Литекс (Ловеч)
Левски (София)
Лудогорец 1945 (Разград)		 3 1998
2000
2018
6 Иван Радоев Левски (София) 3 1946, 1947, 1950
6 Димитър Пенев ЦСКА (София) 3 1987, 1989, 1990
6 Георги Дерменджиев Лудогорец 1945 (Разград) 3 2015, 2016, 2017

Данните са до 05.12.2019

С най-много мачове в „А“ група / Първа лига

№ Име Отбори Мачове
1 Георги Илиев 314 – Черно море, 80 – Локомотив (Пд), 68 – ЦСКА 461
2 Марин Бакалов 363 – Ботев (Пд), 46 – ЦСКА, 26 – Спартак (Пд),
15 – Марица, 14 – Олимпик (Тетевен)		 454
3 Динко Дерменджиев Ботев (Пд) 447
4 Виден Апостолов 18 – Локомотив (Сф), 429 – Ботев (Пд) 444
5 Тодор Марев Черно море 422
6 Мартин Камбуров 232 – Локо (Пд), 21 – Ботев (Пд), 44 – Локо (Сф), 11 – ЦСКА (Сф), 68 – Берое (Стз) 421
7 Христо Бонев 404 – Локомотив (Пд), 6 – ЦСКА 410
8 Запрян Раков 359 – Ботев (Пд), 14 – Спартак (Пд),
15 – Марица, 15 – Олимпик (Тетевен)		 403
9 Малин Орачев 91 – Пирин (Бл), 201 – Нафтекс, 106 – Локомотив (Сф) 398
10 Тодор Янчев 88 – Нефтохимик, 290 – ЦСКА, 17 – Славия 395
11 Димитър Младенов 347 – Ботев (Пд), 27 – ЦСКА, 14 – Локомотив (ГО) 389
11 Йордан Тодоров 56 – Черноморец (Бс), 183 – ЦСКА, 88 – Локомотив (Пд),
23 – Локомотив (Сф), 28 – Монтана		 389
12 Георги Василев Локомотив (Пд) 386
13 Божил Колев 119 – Черно море, 254 – ЦСКА 373
14 Добромир Жечев 185 – Спартак (Сф), 184 – Левски (Сф) 369
14 Стоян Чешмеджиев 216 – Спартак (Сф), 153 – Левски (Сф) 369
15 Димитър Пенев 35 – Локомотив (Сф), 329 – ЦСКА 364
15 Иван Зафиров 340 – ЦСКА (Сф), 24 – Сливен 364
15 Стефан Аладжов 364 – Левски (Сф) 364
  • С удебелен шрифт са футболистите, които не са прекратили кариерата си.

Данните са обновени за последно на 20 януари 2018.

С най-много голове в „А“ група / Първа лига

№ Име Отбори Голове
1 Петър Жеков 8 – Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА 253
2 Мартин Камбуров 145 – Локомотив (Пд), 48 – Берое, 33 – Локомотив (Сф), 4 – ЦСКА 1948, 5 – Спартак (Пл),
3 – Ботев (Пд), 3 – ЦСКА		 241
3 Наско Сираков 8 – Хасково, 165 – Левски, 4 – Ботев (Пд), 19 – Славия 196
4 Динко Дерменджиев Ботев (Пд) 194
5 Христо Бонев 180 – Локомотив (Пд), 5 – ЦСКА 185
6 Пламен Гетов 2 – Етър, 109 – Спартак (Пл), 8 – ЦСКА, 26 – Левски (Сф), 20 – Шумен 164
7 Никола Котков 144 – Локомотив (Сф), 3 – ЖСК Славия, 18 – Левски (Сф) 163
8 Стефан Богомилов Черно море 162
9 Петър Михтарски 77 – Пирин (Бл), 46 – Левски (Сф), 32 – ЦСКА 158
10 Петко Петков 144 – Берое, 8 – Академик (Св) 152
11 Димитър Якимов 10 – Септември (Сф), 141 – ЦСКА 151
12 Георги Аспарухов 125 – Левски (Сф), 25 – Ботев (Пд) 150
12 Георги Каменов 150 – Ботев (Враца) 150
14 Тодор Диев 138 – Спартак (Пд), 8 – Спартак (Сф) 146
15 Атанас Михайлов 131 – Локомотив (Сф), 14 – ЖСК-Славия (Сф) 145
16 Никола Йорданов 132 – Дунав (Рс), 9 – Спартак (Пл) 141
  • С удебелен шрифт са футболистите, които не са прекратили кариерата си.
  • Головете на Мартин Камбуров за сезон 2019/20 са включени.

С най-много голове в един сезон на „А“ група

№ Име Сезон Отбори Голове
1 Христо Стоичков 1989/90 ЦСКА 38
2 Петър Жеков 1968/69 ЦСКА 36
3 Наско Сираков 1986/87 Левски (Сф) 36
4 Петър Александров 1986/87 Славия 33
5 Петър Жеков 1967/68 Берое 31
5 Петър Жеков 1969/70 ЦСКА 31
5 Георги Славков 1980/81 Тракия (Пд) 31
8 Наско Сираков 1993/94 Левски (Сф) 30
8 Атанас Пашев 1985/86 Тракия (Пд) 30

Най-много голове в една среща в „А“ група

№ Име Дата Мач Голове
1 Петър Михайлов 18.07.1951 ЦСКА – Торпедо (Русе) 12:0 6
1 Иво Георгиев 14.10.1995 Спартак (Вн.) – Спартак (Пловдив) 8:1 6
1 Тодор Праматаров 17.05.1997 Славия – Раковски (Русе) 7:0 6
1 Цветан Генков 27.05.2007 Локомотив (Сф) – Черноморец Бургас (София) 9:0 6

Топ 15 на треньорите с най-много мачове в А група

№ Име Мачове
1 Георги Василев 470
2 Крум Милев 411
3 Георги Берков 397
4 Данко Роев 374
5 Атанас Ковачев 366
5 Димитър Димитров 366
7 Христо Младенов 357
8 Иван Радоев 353
9 Иван Моканов 349
10 Борис Николов 344
11 Динко Дерменджиев 340
12 Илия Панев 330
13 Георги Генов 318
14 Янко Динков 304
15 Манол Манолов 301

Вратари с над 300 мача в елита

№ Име Отбори Голове
1 Станчо Бончев 331 – Локо Пд, 28 – ЦСКА 359
2 Георги Велинов 5 – Дунав, 37 – Черно море, 277 – ЦСКА, 19 – Славия 338
3 Тодор Кръстев 337 – Берое 337
4 Георги Петков 184 – Славия, 149 – Левски 334
5 Николай Донев 207 – Локо Сф, 114 – Етър, 7 – Хебър 328
6 Димитър Вичев 290 – Ботев Пд, 21 – Берое 311
7 Йордан Господинов 142 – Нефтохимик, 15 – Литекс, 44 – Славия,
9 – Локомотив Мз, 22 – Калиакра, 72 – Локо Пд		 304

Данните са до 18.10.2020

Чужденците с най-много голове в А група

(Данните са до 07.05.2018 г.)

№ Име Отбори Голове Мачове
1 Клаудиу Кешерю Лудогорец (92) 92 (134)
2 Марселиньо Лудогорец (71) 71 (227)
3 Маркиньош Беласица (17), ЦСКА (19), Локо Сф (17), Пирин (2), Монтана (1) 56 (239)
4 Вандерсон Лудогорец (45) 45 (154)
5 Мишел Платини Черноморец Бс (13), ЦСКА (24), Лудогорец (3), Славия (5) 45 (118)
6 Зоран Балдовалиев Локо Пд (16), Локо Сф (25) 41 (95)
7 Вилфред Нифлор Литекс (39) 39 (72)
8 Еуген Трика Литекс (22), ЦСКА (17) 39 (89)
9 Екундайо Джайеоба Велбъжд (4), Локо Пд (19), Левски (12), Черноморец (1), Вихрен (3) 39 (154)
10 Саша Симонович Левски (14), Вихрен (6), Славия (10), Локо Мз (9) 39 (160)
11 Върджил Мисиджан Лудогорец (35) 35 (132)
11 Базил де Карвальо Локо Пд (16), Левски (19) 35 (63)
12 Саша Антунович Спартак Вн (5), Локо Сф (30) 35 (105)
13 Велимир Иванович Славия (30), Спартак Вн (5) 35 (196)
14 Гара Дембеле Локо Пд (5), Левски (26) 31 (38)
15 Фернандо Каранга ЦСКА (31) 31 (42)
16 Али Соу ЦСКА (35) 35 (79)

(С удебелен шрифт са футболистите, които в момента играят в Първа Лига.)

Шампиони на България

В скоби е посочен броят на спечелените шампионски титли на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла)

Литекс (Ловеч) е преименуван на ЦСКА - София ***

Година Победител Втори Трети Голмайстор Клуб Гола Треньор
2020/21 – – – – – – –
2019/20 Лудогорец (9) ЦСКА - София *** Славия Мартин Камбуров Берое 18 (29 мача) Павел Върба
2018/19 Лудогорец (8) ЦСКА - София *** Левски (София) Станислав Костов Левски (София) 23 (35 мача) Стойчо Стоев
2017/18 Лудогорец (7) ЦСКА - София *** Левски (София) Клаудиу Кешерю Лудогорец (Разград) 26 (30 мача) Димитър Димитров – Херо
2016/17 Лудогорец (6) ЦСКА - София *** Левски (София) Клаудиу Кешерю Лудогорец (Разград) 22 (29 мача) Георги Дерменджиев
2015/16 Лудогорец (5) Левски (София) Берое (Стара Загора) Мартин Камбуров Локомотив (Пловдив) 18 (28 мача) Георги Дерменджиев
2014/15 Лудогорец (4) Берое Локомотив София Антонио Салас Кинта Левски София 14 (32 мача) Георги Дерменджиев
2013/14 Лудогорец (3) ЦСКА Литекс Ловеч Вилмар Джордан
Мартин Камбуров 		Литекс Ловеч
Локомотив (Пловдив) 		20 (35 мача) Стойчо Стоев
2012/13 Лудогорец (2) Левски ЦСКА Базил де Карвальо Левски 19 (25 мача) Ивайло Петев
2011/12 Лудогорец (1) ЦСКА Левски Жуниор Мораеш
Иван Стоянов 		ЦСКА
Лудогорец 		16 (24 мача)
16 (25 мача) 		Ивайло Петев
2010/11 Литекс Ловеч (4) Левски ЦСКА Гара Дембеле Левски 26 (24 мача) Любослав Пенев
2009/10 Литекс Ловеч (3) ЦСКА Левски Вилфред Нифлор Литекс (Ловеч) 19 (27 мача) Ангел Червенков
2008/09 Левски София (26) ЦСКА Черно море Мартин Камбуров Локомотив (София) 17 (15 мача) Емил Велев
2007/08 ЦСКА (31) Левски София Локомотив София Георги Христов Ботев Пловдив 19 (30 мача) Стойчо Младенов
2006/07 Левски София (25) ЦСКА Локомотив София Цветан Генков Локомотив (София) 28 (30 мача) Станимир Стоилов
2005/06 Левски София (24) ЦСКА Литекс Ловеч Миливое Новакович

Жозе Фуртадо

Литекс Ловеч

Вихрен и ЦСКА

16 (28 мача) Станимир Стоилов
2004/05 ЦСКА (30) Левски София Локомотив Пловдив Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 27 (30 мача) Миодраг Йешич
2003/04 Локомотив Пловдив Левски София ЦСКА Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 25 (30 мача) Едуард Ераносян
2002/03 ЦСКА (29) Левски София Литекс Ловеч Георги Чиликов Левски София 22 (26 мача) Стойчо Младенов
2001/02 Левски София (23) Литекс Ловеч ЦСКА Владимир Манчев ЦСКА 26 (38 мача) Славолюб Муслин
2000/01 Левски София (22) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) Георги Иванов Левски София 21 (26 мача) Люпко Петрович
1999/00 Левски София (21) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) Михаил Михайлов Велбъжд (Кюстендил) 20 (30 мача) Димитър Димитров
1998/99 Литекс Ловеч (2) Левски 1914 Левски (Кюстендил) Димчо Беляков Литекс Ловеч 21 (30 мача) Ферарио Спасов
1997/98 Литекс Ловеч (1) Левски 1914 ЦСКА Бончо Генчев

Антон Спасов

ЦСКА

Нефтохимик (Бургас)

17 (30 мача) Димитър Димитров
1996/97 ЦСКА (28) Нефтохимик (Бургас) Славия София Тодор Праматаров Славия София 26 (30 мача) Георги Василев
1995/96 Славия София (7) Левски 1914 Локомотив София Иво Георгиев Спартак (Варна) 21 (30 мача) Стоян Коцев
1994/95 Левски 1914 (20) Локомотив София Ботев (Пд.) Петър Михтарски ЦСКА 23 (30 мача) Георги Василев
1993/94 Левски 1914 (19) ЦСКА Ботев (Пд.) Наско Сираков Левски 1914 28 (28 мача) Георги Василев
1992/93 Левски 1914 (18) ЦСКА Ботев (Пд.) Пламен Гетов Левски 1914 26 (30 мача) Иван Вутов
1991/92 ЦСКА (27) Левски 1914 Локомотив Пловдив Наско Сираков Левски 1914 26 (30 мача) Аспарух Никодимов
1990/91 Етър ЦСКА Славия София Ивайло Йорданов Локомотив (Горна Оряховица) 21 (30 мача) Георги Василев
1989/90 ЦСКА (26) Славия София Етър Христо Стоичков ЦСКА 38 (30 мача) Димитър Пенев
1988/89 ЦФКА „Средец“ (25) Витоша Етър Христо Стоичков ЦФКА „Средец“ 23 (30 мача) Димитър Пенев
1987/88 Витоша (17) ЦФКА „Средец“ Тракия Пловдив Наско Сираков Витоша 28 (30 мача) Васил Методиев
1986/87 ЦФКА „Средец“ (24) Витоша Тракия Пловдив Наско Сираков Витоша 36 (30 мача) Димитър Пенев
1985/86 Берое Тракия Пловдив Славия София Атанас Пашев Тракия Пловдив 30 (30 мача) Евгени Янчовски
1984/85 Левски-Спартак (16) ЦСКА „Септемврийско знаме“ Тракия Пловдив Пламен Гетов Спартак (Плевен) 26 (30 мача) Васил Методиев
1983/84 Левски-Спартак (15) ЦСКА „Септемврийско знаме“ ЖСК-Спартак (Варна) Едуард Ераносян Локомотив (Пловдив) 20 (30 мача) Васил Методиев
1982/83 ЦСКА „Септемврийско знаме“ (23) Левски-Спартак Тракия Пловдив Антим Пехливанов Тракия Пловдив 20 (30 мача) Манол Манолов
1981/82 ЦСКА „Септемврийско знаме“ (22) Левски-Спартак Славия София Михаил Вълчев Левски-Спартак 24 (30 мача) Аспарух Никодимов
1980/81 ЦСКА „Септемврийско знаме“ (21) Левски-Спартак Тракия Пловдив Георги Славков Тракия Пловдив 31 (23 мача) Аспарух Никодимов
1979/80 ЦСКА „Септемврийско знаме“ (20) Славия София Левски-Спартак Спас Джевизов ЦСКА „Септемврийско знаме“ 21 (30 мача) Аспарух Никодимов
1978/79 Левски-Спартак (14) ЦСКА „Септемврийско знаме“ Локомотив София Руси Гочев Черноморец (Бургас)

Левски-Спартак

19 (30 мача) Иван Вуцов
1977/78 Локомотив София (4) ЦСКА „Септемврийско знаме“ Левски-Спартак Стойчо Младенов Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) Васил Методиев
1976/77 Левски-Спартак (13) ЦСКА „Септемврийско знаме“ Марек (Станке Димитров) Павел Панов Левски-Спартак 20 (30 мача) Васил Спасов
1975/76 ЦСКА „Септемврийско знаме“ (19) Левски-Спартак Академик (София) Петко Петков Берое (Стара Загора) 19 (30 мача) Серги Йоцов
1974/75 ЦСКА „Септемврийско знаме“ (18) Левски-Спартак Славия София Иван Притъргов Тракия Пловдив 20 (30 мача) Манол Манолов
1973/74 Левски-Спартак (12) ЦСКА „Септемврийско знаме“ Локомотив Пловдив Петко Петков Берое (Стара Загора) 20 (30 мача) Димитър Дойчинов
1972/73 ЦСКА „Септемврийско знаме“ (17) Локомотив Пловдив Славия София Петър Жеков ЦСКА „Септемврийско знаме“ 29 (34 мача) Манол Манолов
1971/72 ЦСКА „Септемврийско знаме“ (16) Левски-Спартак Берое Петър Жеков ЦСКА „Септемврийско знаме“ 27 (34 мача) Манол Манолов
1970/71 ЦСКА „Септемврийско знаме“ (15) Левски-Спартак Ботев (Враца) Димитър Якимов ЦСКА „Септемврийско знаме“ 26 (30 мача) Манол Манолов
1969/70 Левски-Спартак (11) ЦСКА „Септемврийско знаме“ ЖСК-Славия София Петър Жеков ЦСКА „Септемврийско знаме“ 31 (30 мача) Рудолф Витлачил
1968/69 ЦСКА „Септемврийско знаме“ (14) Левски-Спартак Локомотив Пловдив Петър Жеков ЦСКА „Септемврийско знаме“ 36 (30 мача) Стоян Орманджиев
1967/68 Левски София (10) ЦСКА „Червено знаме“ Локомотив София Петър Жеков Берое (Стара Загора) 31 (30 мача) Кръстьо Чакъров
1966/67 Ботев (Пловдив) (2) Славия София Левски София Петър Жеков Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) Васил Спасов
1965/66 ЦСКА „Червено знаме“ (13) Левски София Славия София Трайчо Спасов Марек (Станке Димитров) 21 (30 мача) Стоян Орманджиев
1964/65 Левски София (9) Локомотив София Славия София Георги Аспарухов Левски София 27 (30 мача) Рудолф Витлачил
1963/64 Локомотив София (3) Левски София Славия София Никола Цанев ЦСКА „Червено знаме“ 26 (30 мача) Георги Берков
1962/63 Спартак Пловдив Ботев Пловдив ЦДНА Тодор Диев Спартак (Пловдив) 26 (30 мача) Димитър Байкушев
1961/62 ЦДНА (12) Спартак Пловдив Левски София Никола Йорданов Дунав Русе 20 (26 мача) Крум Милев
1960/61 ЦДНА (11) Левски София Ботев Пловдив Иван Сотиров Ботев Пловдив 20 (26 мача) Крум Милев
1959/60 ЦДНА (10) Левски София Локомотив София Христо Илиев

Любен Костов

Левски София

Спартак (Варна)

12 (22 мача) Крум Милев
1958/59 ЦДНА (9) Славия София Левски София Александър Василев Славия София 13 (22 мача) Крум Милев
1958 ЦДНА (8) Левски София Спартак (Плевен) Добромир Ташков Славия София 9 (11 мача) Крум Милев
1957 ЦДНА (7) Локомотив София Динамо Христо Илиев Динамо 14 (22 мача) Крум Милев
1956 ЦДНА (6) Динамо СКНА (Пловдив) Павел Владимиров Миньор Димитрово 16 (22 мача) Крум Милев
1955 ЦДНА (5) Ударник (София) Спартак (Сталин) Тодор Диев Спартак (Пловдив) 13 (26 мача) Крум Милев
1954 ЦДНА (4) Ударник (София) Локомотив София Добромир Ташков Ударник (София) 25 (26 мача) Крум Милев
1953 Динамо (8) ОСГ (София) ВМС (Варна) Димитър Минчев Спартак (Плевен)

ВВС (София)

15 (28 мача) Димитър Мутафчиев
1952 ЦДНВ (3) Спартак (София) Локомотив София Добромир Ташков

Димитър Исаков

Спартак (София)

Ударник (София)

10 (22 мача) Крум Милев
1951 ЦДНВ (2) Спартак (София) Динамо Димитър Миланов ЦДНВ 13 (22 мача) Крум Милев
1950 Динамо (7) Строител Академик (София) Любомир Хранов Динамо 11 (18 мача) Иван Радоев
1948/49 Динамо (6) ЦДНВ Локомотив София Димитър Миланов
Недко Недев 		ЦДНВ
Ботев при ДНВ (Варна) 		11 (18 мача) Рижьо Шомлай
1948 Септември при ЦДВ (1) Левски София Спартак (Варна)

Марек (Дупница)

Константин Николов
Христо Нелков
1947 Левски София (5) Локомотив София Левски (Пловдив)

Спартак (София)

Иван Радоев
1946 Левски София (4) Локомотив София Спартак (Варна)

Бенковски (Видин)

Иван Радоев
1945 Локомотив София (2) Спортист (София) Спартак (Варна)

СП 45(Пловдив)

1944 първенството не завършва
1943 Славия София (6) Левски София Левски Пловдив

Ботев (Пд.)

Димитър Байкушев
1942 Левски София (3) Македония (Скопие) Славия София Асен Панчев
1941 Славия София (5) ЖСК София Левски Пловдив
1940 ЖСК София (1) Левски София Славия София Янко Стоянов Левски София 14 (18 мача)
1939 Славия София (4) Владислав Варна Тича Варна Георги Пачеджиев АС-23 София 14 (18 мача)
1938 Тича Варна Владислав Варна Шипка (София) Крум Милев Славия София 12 (18 мача)
1937 Левски София (2) Левски (Русе) Владислав Варна

Ботев (Пд.)

Кирил Йовович
1936 Славия София (3) Тича Варна Георги Дражев (Ямбол)

Кракра Перник

1935 Спортклуб София Тича Варна Панайот Волов (Шумен)

Ботев Пазарджик

1934 Владислав Варна (3) Славия София Напредък (Русе)

Светослав Стара Загора

Алекси Алексиев
1933 Левски София (1) Шипченски Сокол Напредък (Русе)

Ботев Ямбол

Цветан Генев
1932 Шипченски Сокол Славия София Сокол Пловдив

Победа 26 Плевен

Ференц Фан
1931 АС-23 Шипченски Сокол Напредък (Русе)
1930 Славия София (2) Владислав Варна Ботев (Пд.)
1929 Ботев (Пловдив) (1) Левски София Шипченски Сокол Никола Щерев
1928 Славия София (1) Владислав Варна Левски Пловдив

Левски (Русе)

1927 шампионатът е прекъснат
1926 Владислав Варна (2) Славия София Левски (Русе)

Ботев Пазарджик

Ернст Мург
1925 Владислав Варна (1) Левски София Левски Дупница

БП25 Плевен

Ернст Мург
1924 първенството не завършва

Хронология

Представяне

По отбор

Бележка: В получер са отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група. Отборите в курсив вече не съществуват. /Плъзни надясно/

Отбор Шампион Вицешампион Трето място (полуфинал)***** Шампионат
ЦСКА (София)
 31 21 6 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008
Левски (София)
 26 32 10 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009
Лудогорец (Разград) 9 0 0 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020
Славия (София) 7 10 12 1928, 1930, 1936, 1938/39, 1941, 1943, 1996
Локомотив (София) 4 6 10 1939/40, 1945, 1964, 1978
Литекс (Ловеч) 4 5 3 1998, 1999, 2010, 2011
Владислав (Варна) 3 4 1(1) 1925, 1926, 1934
Ботев (Пловдив) 2 2 13(2) 1929, 1967
Спартак (Варна)*** 1 2 6(3) 1932
Тича (Варна) 1 2 3 1938
Локомотив (Пловдив) 1 1 4 2004
Спартак (Пловдив) 1 1 0 1963
Етър (Велико Търново) 1 0 2 1991
Берое (Стара Загора) 1 1 2 1986
Спортклуб (София)**** 1 0 0 1935
АС`23 (София) 1 0 0 1931
Левски (Русе) 0 1 2(2)
Македония (Скопие) 0 1 0
Спортист (София) 0 1 0
Нефтохимик (Бургас) 0 1 0
Левски (Пловдив) 0 0 4(3)
Напредък (Русе) 0 0 3(2)
Велбъжд (Кюстендил) 0 0 3
Хебър (Пазарджик) 0 0 2(2)
Тунджа (Ямбол) 0 0 2(2)
Марек (Дупница) 0 0 2(1)
Академик (София) 0 0 2
Левски (Дупница) 0 0 1(1)
БП25 (Пловдив) 0 0 1(1)
Сокол (Пловдив) 0 0 1(1)
Победа 26 (Плевен) 0 0 1(1)
Светослав (Стара Загора) 0 0 1(1)
Панайот Волов (Шумен) 0 0 1(1)
Миньор (Перник) 0 0 1(1)
Шипка (София) 0 0 1(1)
СП 45 (Пловдив) 0 0 1(1)
Бдин (Видин) 0 0 1(1)
Спартак (София) 0 0 1(1)
Спартак (Плевен) 0 0 1
Ботев (Враца) 0 0 1
Хасково 0 0 0

*** – Спартак (Варна) е приемник на успехите на Шипченски сокол (Варна).

**** – Спортклуб (София) е предшественик на Септември, който обаче не унаследява успехите на Спортклуб (София).

***** – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема.

По градове

Таблицата показва българските шампиони по градове.

Място Град Титли Печеливши отбори
1 София 70 ЦСКА (31), Левски (26), Славия (7), Локомотив (4), Атлетик Слава 1923 (1), Спортклуб (1)
2 Разград 9 Лудогорец (9)
2 Варна 5 Владислав (3), Черно море (1) (като Тича*), Спартак (1) (като Шипченски сокол**),
4 Пловдив 4 Ботев (2), Локомотив (1), Спартак (1)
4 Ловеч 4 Литекс (4)
6 Стара Загора 1 Берое (1)
6 Велико Търново 1 Етър (1)

* Черно море (Варна) е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и успехите на Тича.

**Спартак (Варна) е създаден след обединението на Шипченски сокол с Левски (Варна) и Радецки (Варна) и приема историята и успехите на Шипченски сокол.

Вечна ранглиста на Първа лига

  • Отборите с удебелен шрифт са участниците на елита през сезон 2019/20.

Последна актуализация на 21.07.2019. Легенда:

  • М – място в ранглистата;
  • Отбор – име на отбора;
  • Н – настоящето ниво на футболната ни пирамида, на което се намира отборът към началото на сезон 2018/2019 (1 = Първа лига; 2 = Втора лига; 3 = Трета лига; 4 = ОФГ; Д = отборът поддържа само детско-юношеска школа; + = отборът не съществува в момента);
  • С – брой изиграни сезони в елитната група от 1948 г. насам;
  • М – общо изиграни мачове през този период;
  • П – общо победи през този период;
  • Р – общо равни срещи през този период;
  • З – общо загуби през този период;
  • Г.Р. – общо вкарани и общо получени голове през този период (включително голове от присъдени служебни победи и загуби);
  • Т – общо спечелени точки

Заб.: За да бъдат поставени отборите в равни условия, за победа се начисляват 3 точки, а за равенство – една, въпреки че регламентът на провеждане на отделните шампионати е бил различен. Точковият актив е изчислен според резултатите, постигнати на терена. Административното отнемане на точки не се взема предвид. Анулираните мачове, както и баражите за промоция/оставане или участие в евротурнирите, не са взети под внимание и не са включени в актива на клубовете. Отборите с удебелен шрифт са настоящи участници през сезон 2019/20. Активът на обединения тим на Славия и Локо София под името ЖСК-Славия в периода 1969-1971 г. е даден отделно и не е включен към останалите мачове на бели и червено-черни. (Източник: в. Тема: Спорт)

М Отбор Н С М П Р З Г.Р. Т
1 ЦСКА 1 70 2019 1231 458 330 4140:1742 4151
2 Левски 1 71 2051 1210 471 370 3972:1829 4101
3 Славия 1 65 1953 843 465 645 2901:2290 2994
4 Локомотив (София) 2 61 1820 770 460 590 2644:2170 2770
5 Ботев (Пловдив) 1 64 1862 718 434 710 2690:2572 2588
6 Локомотив (Пловдив) 1 59 1750 675 405 670 2355:2393 2430
7 Черно море (Варна) 1 55 1612 572 409 631 1917:2050 2125
8 Берое 1 52 1558 535 366 657 1893:2229 1971
9 Спартак (Варна) 3 43 1202 378 270 554 1385:1829 1404
10 Черноморец (Бургас) 3 36 1083 368 241 474 1342:1650 1345
11 Миньор (Перник) 2 38 1054 329 248 477 1172:1594 1235
12 Спартак (Плевен) 3 35 993 313 245 435 1147:1511 1184
13 Литекс 2 20 605 351 123 131 1113:552 1176
14 Ботев (Враца) 1 29 881 300 192 389 1101:1311 1092
15 Етър (Велико Търново) 1 27 828 296 181 351 1053:1194 1069
16 Пирин (Благоевград) 2 29 880 271 220 389 943:1194 1033
17 Дунав (Русе) 3 28 806 253 198 355 859:1215 957
18 Марек (Дупница) 3 29 837 250 177 410 917:1374 927
19 Сливен (Сливен) + 25 750 246 164 340 906:1109 902
20 Академик (София) 4 18 504 162 136 206 586:676 622
21 Лудогорец (Разград) 1 8 270 183 60 27 568:163 609
22 Нефтохимик (Бургас) 2 14 430 171 83 176 600:567 596
23 Спартак (Пловдив) 3 17 441 157 123 161 562:581 594
24 Спартак (София) + 15 377 135 124 118 456:416 394
25 Добруджа (Добрич) 2 14 413 125 82 206 445:682 457
26 Беласица (Петрич) 3 12 368 116 68 184 377:590 416
27 Локомотив (Горна Оряховица) 2 10 304 102 59 143 314:449 365
28 Велбъжд (Кюстендил) 3 7 201 98 27 76 299:269 321
29 Монтана 1 9 278 64 61 153 265:436 253
30 Янтра (Габрово) 2 7 214 65 51 98 239:331 246
31 Шумен + 7 212 61 38 113 219:368 221
32 Хасково 3 7 212 52 32 128 211:398 188
33 Септември (София) 2 5 148 40 31 77 176:273 151
34 Академик (Свищов) 3 4 120 36 26 58 136:195 134
35 Вихрен (Сандански) 3 4 118 38 14 66 117:173 128
36 Севлиево 3 5 150 28 36 86 126:271 120
37 ЖСК Славия + 3 74 33 18 23 123:89 117
38 Родопа (Смолян) 3 4 118 31 17 70 106:194 110
39 Марица (Пловдив) 3 4 120 28 25 67 129:225 109
40 Тунджа (Ямбол) Д 3 97 28 22 47 98:152 106
41 Завод 12 (София) + 3 74 23 27 24 72:80 96
42 Пирин 1922 (Благоевград) + 3 88 26 17 45 88:133 95
43 Верея (Стара Загора) 3 3 106 24 19 63 73:195 91
44 Хебър (Пазарджик) 2 3 86 20 21 45 85:141 81
45 Металург (Перник) 4 2 58 22 6 30 60:77 72
46 Локомотив (Мездра) 3 2 60 17 13 30 69:89 64
47 ВВС (София) + 2 54 13 21 20 60:63 60
48 Строител (София) + 2 50 13 18 19 47:53 57
49 Димитровград 3 2 60 15 12 33 68:126 57
50 Витоша (Бистрица) 2 2 72 14 15 43 52:116 57
51 Пирин (Гоце Делчев) 3 2 68 16 8 44 62:148 56
52 Червено знаме (София) + 2 40 13 13 14 46:50 52
53 Калиакра (Каварна) 3 2 60 10 11 39 45:117 41
54 Торпедо (Плевен) + 3 66 9 14 43 48:137 41
55 Рилски спортист (Самоков) 3 2 56 11 6 39 51:116 39
68 Арда (Кърджали) 1 2 31 8 12 11 31:39 36
56 Олимпик (Тетевен) 4 1 30 11 2 17 26:50 35
57 Академик (Варна) + 1 28 9 7 12 26:43 34
58 Раковски (Русе) + 2 60 9 6 45 41:151 33
67 Царско село 1 2 31 6 4 18 27:50 31
59 Розова долина (Казанлък) 3 1 30 7 5 18 30:53 26
60 Любимец 4 1 38 6 3 29 25:104 21
60 Славия (Пловдив) + 1 18 4 8 6 16:21 20
61 Несебър 3 1 30 5 5 20 26:63 20
62 Павликени 3 1 26 5 4 17 12:45 19
63 Спортист (Своге) 2 1 30 5 4 21 23:59 19
64 Бдин (Видин) 3 1 18 2 4 12 13:35 10
65 Светкавица (Търговище) + 1 30 1 5 24 8:71 8
66 Черноморец Бургас (София) + 1 30 0 1 29 8:131 1
69 ЦСКА 1948 1 1 1 0 1 0 2:2 1

 – за да бъдат поставени отборите в равни условия, за победа се начисляват 3 точки, за реми – една, за загуба – нула. Наказанията с отнемане на точки също не са взети под внимание.

  • Мачовете на Левски и Литекс срещу Металург (през пролетта на сезон 1998 – 99) не са зачетени и са отнети по 3 точки от активите на двата отбора, а Металург е изваден от групата.
  • Мачът между Велбъжд и ЦСКА също не е зачетен.
  • Славия приема актива на Строител (София) от 1951 г., защото година по-рано завършва на второ място в „А“ група под името Строител (София). На Строител се зачита само сезонът, в който играят отделно от Славия в „А“ група.
  • Спартак (Плевен) е наследник и на Торпедо (Плевен), защото Торпедо се влива в Спартак. На Торпедо се зачита само сезонът, в който играят отделно от Спартак в „А“ група.
  • След есенния полусезон на 1968/1969 по решение на ЦК на БКП става реорганизация на спортните дружества. Левски е обединен със Спартак (Сф) и Спортист (Кремиковци), ЦСКА със Септември (Сф), Славия с Локомотив (Сф), Миньор (Перник) с Металург (Перник) и Черно море с Академик (Вн). От началото на 1969 година „сините“ играят под името Левски-Спартак с точков и голов актив на Левски. На мястото на Спартак (Сф) и с неговия точков и голов актив влиза от „Б“ РФГ Академик (Сф). ЖСК Славия играе с точков и голов актив на Славия, а Локомотив (Сф) е изтрит от „А“ РФГ и губи служебно всички мачове от пролетта на 1969 с 0:3. Поради тази причина в крайното класиране участват 15 отбора.
  • Активите на Олимпик (Тетевен) и Олимпик-Берое са обединени защото когато Олимпик-Берое игра в „А“ ПФГ истинското Берое играеше в „А“ ОФГ-Стара Загора.
  • Отборът на Металург-Минерал е наследник на Металург (Перник). Играе домакинските си мачове на стадион Металург в Перник.
  • Детско-юношеският отбор на Раковски (кв. Сердика, София) е наследник на Завод 12 (София). Най-доброто постижение на Раковски е 5 място в Източната „А“ ОФГ-София град през 2000 г. До 2003 г. отборът игра в „Б“ ОФГ-София град.
  • Отборът на Софийски орлета (София) е наследник на ФК „ВВС“ (София), не военния, а футболния представителен отбор. През 2002 г. ФК „Софийски орлета“ участва в „Б“ ОФГ-София град.

Отбори от Тракия и Македония, участвали през 1941 – 1944

М Отбор С М П Р З Г.Р. Т
1 Македония (Скопие) 2 9 5 0 4 15 – 12 10
2 Беломорец (Кавала) 2 7 4 1 2 13 – 8 9
3 Локомотив (Скопие) 2 6 3 0 3 14 – 8 6
4 Македония (Битоля) 2 4 1 0 3 4 – 6 2
5 Вардар (Скопие) 1 1 0 0 1 1 – 4 0
6 Гоце Делчев (Прилеп) 1 1 0 0 1 0 – 8 0

Ранг в ЕКТ

А Група

* Понастоящем Първа лига се намира на 24-то място (от 55 първенства) в ранглистата на УЕФА. (07.02.2018 г.)

Последно класиране

Позиция Първенство Коефициент
27 Суперлига (0 ) 14 625
28 Висша лига(+4 ) 14 125
29 Първа професионална футболна лига (-4 ) 13 125
30 Първа лига (-2 ) 13.125
31 Първа Лига (-1 ) 12 000

Информацията е актуална към сезон 2015/16

История
Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала „А“ група, е 16-о от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.[4]

Сезон Движение Място
2002/03 21
2003/04 (+1 ) 20
2004/05 (-1 ) 21
2005/06 (+4 ) 17
2006/07 (+1 ) 16
2007/08 (-1 ) 17
2008/09 (0 ) 17
2009/10 (0 ) 17
2010/11 (-4 ) 21
2011/12 (-7 ) 28
2012/13 (0 ) 28
2013/14 (+3 ) 25
2014/15 (0 ) 25
2015/16 (-4 ) 29
2016/17 (+2 ) 27
2017/18 (+3 ) 24
2018/19 (-4 ) 28
2019/20
2021/22
2022/23
2023/24
2024/25

Клубно класиране

Позиция Движение Отбор Коефициент
37 Лудогорец (Разград) 36, 000
248 Ботев Пловдив 3.775
249 Левски (София) 3.775
250 Дунав (Русе) 3.775
251 Берое 3.775
252 Славия София 3.775
253 Черно море 3.775
254 Литекс 3.775
255 ЦСКА (София) 3.775

Данните са от 24 ноември 2017 година.

Излъчване

От 2000 до 2008 г. Българска Национална Телевизия притежава пълните права за излъчване на първенството по Канал 1.

През сезон 2008/09 правата за излъчване са закупени от частните канали TV2 и Ринг ТВ за 3 плюс 2 години. БНТ имат първи избор за всеки кръг.

За сезоните 2009/10 и 2010/11 PRO.BG (бившата TV2) и RING.BG (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг.

В края на сезон 2010/11, след като PRO.BG се влива в bTV, каналът е преименуван на bTV Action, който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери.

Дни преди началото на сезон 2011/12 частния канал TV7 чрез Валентин Михов и Цветан Василев купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона БНТ1 получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор Булсатком – TV+. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането.

За началото на новия сезон 2012/13 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – БНТ, ТВ7, ТВ+ и Нова телевизия и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и News7 получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.[5] През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.[6] По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството. [7]

От сезон 2014/15 след като TV7 и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в Нова Броудкастинг Груп, която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и Диема. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – Диема Екстра, като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал Диема Спорт. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – Диема Спорт 2, като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема или Нова спорт. [8].

Източници

  1. ↑ Вечна ранглиста на „А“ група
  2. ↑ cska.gong.bg
  3. ↑ Левскар все още държи рекорда за най-млад играч в елита
  4. ↑ Bulgarian Football Union – Club coefficients 2004 – 2016, uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.
  5. ↑ ТВ7 и ББТ взеха „А“ група
  6. ↑ „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.
  7. ↑ Филипов, Георги. „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група // Дневник.БГ. „Икономедиа“ АД, 24 юни 2014. Посетен на 24 юни 2014.
  8. ↑ Груп, Нова. Нова Броудкастинг Груп излъчва родното футболно първенство, Купата и Суперкупата на България // novatv.bg. Нова Броудкастинг Груп, 15 август 2014. Посетен на 15 август 2014.
     Портал „футбол“         Портал „футбол“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Първа_професионална_футболна_лига&oldid=10522873“.