Динчо Вретенаров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
| категория = революционер
| категория = революционер
| описание = български революционер
| описание = български революционер
| роден-място = [[Спатово (дем Долна Джумая)|Спатово]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Обая]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]], [[България]]
| починал-място = [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]], [[България]]
}}
}}
Ред 9: Ред 9:
== Биография ==
== Биография ==
[[File:Aleko Pasha IMRO cheta.jpg|мини|250п|Динчо Вретенаров, [[Александър Протогеров]], [[Алеко Василев]], [[Петър Костов|Петър Костов – Пашата]] и четници, 16 август 1924 година, Петрич]]
[[File:Aleko Pasha IMRO cheta.jpg|мини|250п|Динчо Вретенаров, [[Александър Протогеров]], [[Алеко Василев]], [[Петър Костов|Петър Костов – Пашата]] и четници, 16 август 1924 година, Петрич]]
Динчо Вретенаров е роден през 1886 в [[Спатово (дем Долна Джумая)|Спатово]], тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция.
Динчо Вретенаров е роден през 1886 в [[Обая]], тогава в Османската империя, днес в Гърция.<ref>{{Пелтеков|80}}</ref>


След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. На 27 август 1921 г. заедно с [[Щерю Влахов]] убиват петричкия окръжен управител [[Борис Козлев]], след което стават нелегални.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934]</ref> Става околийски войвода в [[Мелник|Мелнишко]]. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396 – 397</ref>. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес]], в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето<ref>Георги Сърцето от Мелнишко: {{cite book |title= 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев |coauthors= |year= 1999 |publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= |pages= 598|url= |accessdate=}}</ref> и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168 – 174.</ref>.
След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. На 27 август 1921 г. заедно с [[Щерю Влахов]] убиват петричкия окръжен управител [[Борис Козлев]], след което стават нелегални.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934]</ref> Става околийски войвода в [[Мелник|Мелнишко]]. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396 – 397</ref>. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес]], в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето<ref>Георги Сърцето от Мелнишко: {{cite book |title= 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев |coauthors= |year= 1999 |publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= |pages= 598|url= |accessdate=}}</ref> и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168 – 174.</ref>.

Версия от 06:54, 25 октомври 2020

Динчо Вретенаров
български революционер
Роден
1886 г.
Починал

Динчо Петров Вретенаров, известен и с псевдонима Кескинов, е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македонска революционна организация, физически убиец на Тодор Александров.[1]

Биография

Динчо Вретенаров, Александър Протогеров, Алеко Василев, Петър Костов – Пашата и четници, 16 август 1924 година, Петрич

Динчо Вретенаров е роден през 1886 в Обая, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[2]

След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в Петричко. На 27 август 1921 г. заедно с Щерю Влахов убиват петричкия окръжен управител Борис Козлев, след което стават нелегални.[3] Става околийски войвода в Мелнишко. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват убийството на Тодор Александров в Пирин. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на Алеко Василев и Георги Атанасов, а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда[4]. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето[5] и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров[6].

След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в Препечене до началото на Горноджумайските събития. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му Атанас Джолев се намира в Горна Джумая. Предвождана от Милан Постоларски, четата обгражда Препечене на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в Струма[7].

Бележки

  1. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 80.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 80.
  3. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934
  4. ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396 – 397
  5. ↑ Георги Сърцето от Мелнишко: Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
  6. ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168 – 174.
  7. ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535 – 551
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Динчо_Вретенаров&oldid=10530402“.