Динчо Вретенаров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| починал-място = [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]], [[България]] |
| починал-място = [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Динчо Петров Вретенаров''', известен и с псевдонима '''Кескинов''', е български революционер от [[арумъни|влашки]] произход, деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], физически убиец на [[Тодор Александров]]. |
'''Динчо Петров Вретенаров''', известен и с псевдонима '''Кескинов''', е български революционер от [[арумъни|влашки]] произход, деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], физически убиец на [[Тодор Александров]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 06:56, 25 октомври 2020
| Динчо Вретенаров | |
| български революционер | |
| Роден |
1886 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 септември 1924 г.
|
Динчо Петров Вретенаров, известен и с псевдонима Кескинов, е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македонска революционна организация, физически убиец на Тодор Александров.
Биография
Динчо Вретенаров е роден през 1886 в Обая, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1]
След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в Петричко. На 27 август 1921 г. заедно с Щерю Влахов убиват петричкия окръжен управител Борис Козлев, след което стават нелегални.[2] Става околийски войвода в Мелнишко. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват убийството на Тодор Александров в Пирин. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на Алеко Василев и Георги Атанасов, а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда[3]. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето[4] и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров[5].
След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в Препечене до началото на Горноджумайските събития. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му Атанас Джолев се намира в Горна Джумая. Предвождана от Милан Постоларски, четата обгражда Препечене на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в Струма[6].
Бележки
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 80.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396 – 397
- ↑ Георги Сърцето от Мелнишко: Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
- ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168 – 174.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535 – 551
