Дико Джелебов: Разлика между версии

Дико Джелебов
	Дико Джелебов
български революционер
Роден	1873 г. Малко Търново, Османска империя
Починал	8 април 1909 г. (36 г.) Ятрос, Османска империя
	Дико Джелебов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:04, 25 октомври 2020

Дико Георгиев Джелебов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Роден е в Малко Търново. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Тодор Джелебов е четник, а сестра му Милка - ятачка. Роднина е на Жеко Джелебов. Завършва трети клас и става учител. По-късно служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас.

Напуска военната служба и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при Георги Кондолов. На конгреса на Петрова нива Джелебов е определен за войвода на Стоиловски революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на Илинденско-преображенското въстание. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село Сазара.

По време на Хуриета Дико Джелебов се завръща в Ятрос и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.^[1]^[2]

В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.

Бележки

↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 128-129.

[1] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.

[2] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 128-129.

[1]

[2]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Напуска военната служба и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при [[Георги Кондолов]]. На [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] Джелебов е определен за войвода на [[Стоилово|Стоиловски]] революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на [[Илинденско-преображенско въстание|Илинденско-преображенското въстание]]. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село [[Сазара]].
-По време на [[Младотурска революция|Хуриета]] Дико Джелебов се завръща в [[Ятрос]] и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.</ref>
+По време на [[Младотурска революция|Хуриета]] Дико Джелебов се завръща в [[Ятрос]] и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.</ref><ref>{{Пелтеков|128-129}}</ref>
 В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.