Филипина фон Бранденбург-Швет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
м шаблон, форматиране; форматиране: нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|аристократ
[[Файл:PhilippineSchwedtKassel.jpg|мини|Филипина фон Бранденбург-Шведт, ландграфиня на Хесен-Касел]]
| описание = [[принцеса]] на [[Кралство Прусия]], <br>[[ландграф]]иня на [[Хесен-Касел]]
[[Файл:Jahrhundertausstellung 1906 KatNr. 1782a.jpg|мини|Ландграфиня Филипина, портрет от [[Йохан Хайнрих Тишбайн Стари]], 1773]]
| портрет = PhilippineSchwedtKassel.jpg
[[Файл:Johann Heinrich Tischbein - Retrato del Landgrave Federico II de Hesse-Kassel.jpg|мини|Ландграф Фридрих II фон Хесен-Касел, портрет от [[Йохан Хайнрих Тишбайн Стари]]]]
| портрет-описание =
'''Филипина Августа Амалия Шарлота фон Бранденбург-Швет''', родена '''принцеса Пруска''' ({{lang|de|Philippine Auguste Amalie Charlotte von Brandenburg-Schwedt, Prinzessin von Preußen}}; * [[10 октомври]] [[1745]] в [[Шведт (Одер)|Шведт]]; † [[1 май]] [[1800]] в [[Берлин]]) от династията [[Хоенцолерн]] е [[маркграф]]иня от [[Бранденбург-Швет]] и принцеса на [[Кралство Прусия]] и чрез женитба [[ландграф]]иня на [[Хесен-Касел]].
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория = ландграфиня
| герб =
| герб-описание =
}}
}}

'''Филипина Августа Амалия Шарлота фон Бранденбург-Швет''', родена '''принцеса Пруска''' ({{lang|de|Philippine Auguste Amalie Charlotte von Brandenburg-Schwedt, Prinzessin von Preußen}}; * [[10 октомври]] [[1745]], [[Шведт (Одер)|Шведт]]; † [[1 май]] [[1800]], [[Берлин]]) от династията [[Хоенцолерн]], е [[маркграф]]иня от [[Бранденбург-Швет]] и принцеса на [[Кралство Прусия]] и чрез женитба [[ландграф]]иня на [[Хесен-Касел]].

== Биография ==
[[Файл:Jahrhundertausstellung 1906 KatNr. 1782a.jpg|мини|ляво|Ландграфиня Филипина, портрет от [[Йохан Хайнрих Тишбайн Стари]], 1773]]


Тя е третата дъщеря на маркграф [[Фридрих Вилхелм (Бранденбург-Швет)|Фридрих Вилхелм фон Бранденбург-Швет]] (1700 – 1771) и принцеса [[София Доротея Мария Пруска|София Пруска]] (1719 – 1765), сестра на [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]], наричан ''Фридрих Велики'', дъщеря на пруския крал [[Фридрих Вилхелм I]] (1688 – 1740) и съпругата му английската принцеса [[София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург]] (1687 – 1757), дъщеря на крал [[Джордж I]] от Великобритания.<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/hohz/hohenz5.html#FW ''Hohenzollern 5''], genealogy.euweb.cz</ref>
Тя е третата дъщеря на маркграф [[Фридрих Вилхелм (Бранденбург-Швет)|Фридрих Вилхелм фон Бранденбург-Швет]] (1700 – 1771) и принцеса [[София Доротея Мария Пруска|София Пруска]] (1719 – 1765), сестра на [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]], наричан ''Фридрих Велики'', дъщеря на пруския крал [[Фридрих Вилхелм I]] (1688 – 1740) и съпругата му английската принцеса [[София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург]] (1687 – 1757), дъщеря на крал [[Джордж I]] от Великобритания.<ref>[http://www.genealogy.euweb.cz/hohz/hohenz5.html#FW ''Hohenzollern 5''], genealogy.euweb.cz</ref>


Сестра е на [[Фредерика Доротея от Бранденбург-Швет|Фридерика София Доротея]] (1736 – 1798), омъжена 1753 г. за херцог [[Фридрих Евгений II|Фридрих Евгений II фон Вюртемберг]] (1732 – 1797), и на [[Анна Елизабет Луиза фон Бранденбург-Швет|Анна Елизабет Луиза]] (1738 – 1820), омъжена 1755 г. за принц [[Август Фердинанд от Прусия|Август Фердинанд Пруски]] (1730 – 1813), син на крал Фридрих Вилхелм I. <ref>[http://www.thepeerage.com/p10874.htm#i108736 ''Philippine Charlotte Prinzessin von Brandenburg-Schwedt''], thepeerage.com</ref>
Сестра е на [[Фредерика Доротея от Бранденбург-Швет|Фридерика София Доротея]] (1736 – 1798), омъжена 1753 г. за херцог [[Фридрих Евгений II|Фридрих Евгений II фон Вюртемберг]] (1732 – 1797), и на [[Анна Елизабет Луиза фон Бранденбург-Швет|Анна Елизабет Луиза]] (1738 – 1820), омъжена 1755 г. за принц [[Август Фердинанд от Прусия|Август Фердинанд Пруски]] (1730 – 1813), син на крал Фридрих Вилхелм I.<ref>[http://www.thepeerage.com/p10874.htm#i108736 ''Philippine Charlotte Prinzessin von Brandenburg-Schwedt''], thepeerage.com</ref>


След смъртта на майка ѝ нейният чичо [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] поема главното опекунство над нея и я завежда при нейната сестра Анна Елизабет Луиза.
След смъртта на майка ѝ нейният чичо [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] поема главното опекунство над нея и я завежда при нейната сестра Анна Елизабет Луиза.


През края на 1772 г. кралят, нейният чичо, аранжира нейната женитба. Филипина се омъжва политически на 10 януари 1773 г. в [[Берлин]] за ландграф [[Фридрих II (Хесен-Касел)|Фридрих II фон Хесен-Касел]] (1720 – 1785). Тя е втората му съпруга. Той е разведен от принцеса [[Мария от Великобритания]] (1723 – 1772). Филипина заявява през деня на сватдбата на по-стария с 25 години ландграф, че по медицински причини тя никога не трябва да рискува да забременее. Бракът е бездетен. <ref>[http://geneall.net/de/name/15394/philippa-markgraefin-von-brandenburg-schwedt/ ''Philippa, Markgräfin von Brandenburg-Schwedt''], geneall.net</ref>
В края на 1772 г. кралят, нейният чичо, аранжира нейната женитба. Филипина се омъжва политически на 10 януари 1773 г. в [[Берлин]] за ландграф [[Фридрих II (Хесен-Касел)|Фридрих II фон Хесен-Касел]] (1720 – 1785). Тя е втората му съпруга. Той е разведен с принцеса [[Мария от Великобритания]] (1723 – 1772). Филипина заявява в деня на сватбата на по-стария с 25 години ландграф, че по медицински причини тя никога не трябва да рискува да забременее. Бракът е бездетен.<ref>[http://geneall.net/de/name/15394/philippa-markgraefin-von-brandenburg-schwedt/ ''Philippa, Markgräfin von Brandenburg-Schwedt''], geneall.net</ref>


Филипина води свой независинм „млад двор“, в който са [[философ]]и е и ъюртемберския държавник граф Георг Ернст Левин фон Винтцингероде, от когото през 1777 г. ражда тайно незаконен син при сестра си [[Вюртемберг|Фридерика София Доротея]] и го нарича Георг Филипсон (* 1 март 1777; † 8 октомври 1834).
Филипина води свой независим „млад двор“, в който са [[философ]]и и вюртемберския държавник граф [[Георг Ернст Левин фон Винтцингероде]], от когото през 1777 г. ражда тайно незаконен син при сестра си [[Вюртемберг|Фридерика София Доротея]] и го нарича Георг Филипсон (* 1 март 1777; † 8 октомври 1834).


Тя пътува в Германия и Франция, където е чествана като една от най-красивите княгини на Европа. През 1782 г. тя аранжира сдобряването на ландграфа с неговите деца, които не е виждал от раздялата му с ландграфиня Мария 1754 г.
Филипина пътува в [[Германия]] и [[Франция]], където е чествана като една от най-красивите княгини на [[Европа]]. През 1782 г. тя аранжира сдобряването на ландграфа с неговите деца, които не е виждал от раздялата му с ландграфиня Мария 1754 г.


Тя отива да живее 1786 г. във вдовишкия си дворец в [[Ханау]]. Нейният оберхофмайстер става [[Георг Ернст Левин фон Винтцингероде]] (* 27 ноември 1752; † 24 октомври 1834), когото издига през 1794 г. на [[имперски граф]] и след смъртта на съпругата му Юлиана фон Фабрице-Вестерфелд (1762 – 1794), същата година се омъжва за него през 1794 г. ([[морганатичен брак]]). Той е приятел на нейния племенник херцог [[Фридрих I (Вюртемберг)|Фридрих I фон Вюртемберг]].
През 1786 г. отива да живее във вдовишкия си дворец в [[Ханау]]. Нейният оберхофмайстер става Георг Ернст Левин фон Винтцингероде (* 27 ноември 1752; † 24 октомври 1834), когото издига през 1794 г. на [[имперски граф]] и след смъртта на съпругата му Юлиана фон Фабрице-Вестерфелд (1762 – 1794) същата година, тя се омъжва за него ([[морганатичен брак]]). Той е приятел на нейния племенник херцог [[Фридрих I (Вюртемберг)|Фридрих I фон Вюртемберг]].
[[Файл:0702246987 bodenstein.jpg|мини|Георг Ернст Левин, граф фон Винтцингероде в дворцовата капела в замък Боденщайн]]


При обсадата на [[Майнц]] от французите през 1792 г. тя се мести в [[Берлин]] първо при сестра си принцеса Фердинанд (Луиза) в [[дворец Белвю]] и след това в палата, който ѝ е подарен през 1795 г. от братовчед ѝ крал [[Фридрих Вилхелм II]]. Нейният втори съпруг Винтцингероде го обзавежда много хубаво и Филипина си прави „страничен двор“ в Берлин. През 1796 г. тя преписва палата на съпруга си и през 1798 г. го прави единствен наследник. От 1788 г. страничната линия [[Бранденбург-Швет]] изчезва по мъжка линия, и така Филипина със сестрите си и двама братовчеди е наследничка на нейната фамилия. Една пета от наследството попада на Винтцингероде.
При обсадата на [[Майнц]] от французите през 1792 г. тя се мести в [[Берлин]] първо при сестра си принцеса Анна Елизабет Луиза в [[дворец Белвю]] и след това в палата, който ѝ е подарен през 1795 г. от братовчед ѝ крал [[Фридрих Вилхелм II]]. Нейният втори съпруг Винтцингероде го обзавежда много хубаво и Филипина си прави „страничен двор“ в Берлин. През 1796 г. тя преписва палата на съпруга си и през 1798 г. го прави единствен наследник. От 1788 г. страничната линия [[Бранденбург-Швет]] изчезва по мъжка линия, и така Филипина със сестрите си и двама братовчеди е наследничка на нейната фамилия. Една пета от наследството попада на Винтцингероде.


Тя умира на 1 май 1800 г. на 54 години от [[Инсулт|мозъчен удар]]. Винтцингероде я погребва в гробницата на [[Берлинска катедрала|Берлинската катедрала]]. [[Саркофаг]]ът ѝ през последните години е реставриран и днес може да се види в гробницата на [[Хоенцолерн]]ите.
Тя умира на 1 май 1800 г. на 54 години от [[Инсулт|мозъчен удар]]. Винтцингероде я погребва в гробницата на [[Берлинска катедрала|Берлинската катедрала]]. [[Саркофаг]]ът ѝ през последните години е реставриран и днес може да се види в гробницата на [[Хоенцолерн]]ите.

== Галерия ==
<gallery caption="" class="center">
Файл:Johann Heinrich Tischbein - Retrato del Landgrave Federico II de Hesse-Kassel.jpg|Ландграф Фридрих II фон Хесен-Касел, портрет от [[Йохан Хайнрих Тишбайн Стари]]
Файл:0702246987 bodenstein.jpg|Георг Ернст Левин, граф фон Винтцингероде в дворцовата капела в замък Боденщайн
</gallery>


== Литература ==
== Литература ==

Версия от 11:35, 30 октомври 2020

Филипина фон Бранденбург-Швет
Philippine von Brandenburg-Schwedt
принцеса на Кралство Прусия,
ландграфиня на Хесен-Касел

Родена
Починала
1 май 1800 г. (54 г.)
ПогребанаБерлинска катедрала, Берлин, Федерална република Германия

Религиялутеранство
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих Вилхелм (Бранденбург-Швет)
МайкаСофия Доротея Мария Пруска
Братя/сестриАнна Елизабет Луиза фон Бранденбург-Швет
Фридерика Доротея фон Бранденбург-Швет
СъпругФридрих II (Хесен-Касел) (10 януари 1773)
Филипина фон Бранденбург-Швет в Общомедия

Филипина Августа Амалия Шарлота фон Бранденбург-Швет, родена принцеса Пруска (на немски: Philippine Auguste Amalie Charlotte von Brandenburg-Schwedt, Prinzessin von Preußen; * 10 октомври 1745, Шведт; † 1 май 1800, Берлин) от династията Хоенцолерн, е маркграфиня от Бранденбург-Швет и принцеса на Кралство Прусия и чрез женитба ландграфиня на Хесен-Касел.

Биография

Ландграфиня Филипина, портрет от Йохан Хайнрих Тишбайн Стари, 1773

Тя е третата дъщеря на маркграф Фридрих Вилхелм фон Бранденбург-Швет (1700 – 1771) и принцеса София Пруска (1719 – 1765), сестра на Фридрих II, наричан Фридрих Велики, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм I (1688 – 1740) и съпругата му английската принцеса София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург (1687 – 1757), дъщеря на крал Джордж I от Великобритания.[1]

Сестра е на Фридерика София Доротея (1736 – 1798), омъжена 1753 г. за херцог Фридрих Евгений II фон Вюртемберг (1732 – 1797), и на Анна Елизабет Луиза (1738 – 1820), омъжена 1755 г. за принц Август Фердинанд Пруски (1730 – 1813), син на крал Фридрих Вилхелм I.[2]

След смъртта на майка ѝ нейният чичо Фридрих Велики поема главното опекунство над нея и я завежда при нейната сестра Анна Елизабет Луиза.

В края на 1772 г. кралят, нейният чичо, аранжира нейната женитба. Филипина се омъжва политически на 10 януари 1773 г. в Берлин за ландграф Фридрих II фон Хесен-Касел (1720 – 1785). Тя е втората му съпруга. Той е разведен с принцеса Мария от Великобритания (1723 – 1772). Филипина заявява в деня на сватбата на по-стария с 25 години ландграф, че по медицински причини тя никога не трябва да рискува да забременее. Бракът е бездетен.[3]

Филипина води свой независим „млад двор“, в който са философи и вюртемберския държавник граф Георг Ернст Левин фон Винтцингероде, от когото през 1777 г. ражда тайно незаконен син при сестра си Фридерика София Доротея и го нарича Георг Филипсон (* 1 март 1777; † 8 октомври 1834).

Филипина пътува в Германия и Франция, където е чествана като една от най-красивите княгини на Европа. През 1782 г. тя аранжира сдобряването на ландграфа с неговите деца, които не е виждал от раздялата му с ландграфиня Мария 1754 г.

През 1786 г. отива да живее във вдовишкия си дворец в Ханау. Нейният оберхофмайстер става Георг Ернст Левин фон Винтцингероде (* 27 ноември 1752; † 24 октомври 1834), когото издига през 1794 г. на имперски граф и след смъртта на съпругата му Юлиана фон Фабрице-Вестерфелд (1762 – 1794) същата година, тя се омъжва за него (морганатичен брак). Той е приятел на нейния племенник херцог Фридрих I фон Вюртемберг.

При обсадата на Майнц от французите през 1792 г. тя се мести в Берлин първо при сестра си принцеса Анна Елизабет Луиза в дворец Белвю и след това в палата, който ѝ е подарен през 1795 г. от братовчед ѝ крал Фридрих Вилхелм II. Нейният втори съпруг Винтцингероде го обзавежда много хубаво и Филипина си прави „страничен двор“ в Берлин. През 1796 г. тя преписва палата на съпруга си и през 1798 г. го прави единствен наследник. От 1788 г. страничната линия Бранденбург-Швет изчезва по мъжка линия, и така Филипина със сестрите си и двама братовчеди е наследничка на нейната фамилия. Една пета от наследството попада на Винтцингероде.

Тя умира на 1 май 1800 г. на 54 години от мозъчен удар. Винтцингероде я погребва в гробницата на Берлинската катедрала. Саркофагът ѝ през последните години е реставриран и днес може да се види в гробницата на Хоенцолерните.

Галерия

Литература

  • Wolf v. Both/Hans Vogel: Landgraf Friedrich II. von Hessen-Kassel, Ein Fürst der Zopfzeit. München 1973.
  • Heinrich Jobst Graf v. Wintzingerode: Philippine von Preußen, Landgräfin von Hessen-Kassel – Eine Biographie. Magisterarbeit an der Humboldt-Universität zu Berlin 2005 (unveröffentlicht).
  • Heinrich Jobst Graf v. Wintzingerode: Recht tun behält sein Preis allzeit, Die Geschichte der Burg Bodenstein und der Herren von Wintzingerode. Großbodungen 2004.
  • Landesdenkmalamt Berlin/Dom zu Berlin: Alle Erinnerung ist Gegenwart, Die Hohenzollerngruft und ihre Sarkophage. Berlin 2005.

Източници