Владислав Фрасинюк: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-([02-9][5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
м Премахване на Категория:Полски политици; Добавяне на Категория:Полски депутати, ползвайки HotCat
 
Ред 62: Ред 62:
{{Портал|Полша|Политика}}
{{Портал|Полша|Политика}}
{{СОРТКАТ:Фрасинюк, Владислав}}
{{СОРТКАТ:Фрасинюк, Владислав}}
[[Категория:Полски политици]]
[[Категория:Полски депутати]]
[[Категория:Полски бизнесмени]]
[[Категория:Полски бизнесмени]]
[[Категория:Членове на „Солидарност“]]
[[Категория:Членове на „Солидарност“]]

Текуща версия към 16:42, 30 октомври 2020

Владислав Фрасинюк
Władysław Frasyniuk
полски политик, предприемач, активист
Портретна фотография от 2005 г.
Роден
25 ноември 1954 г. (69 г.)

Националност Полша
Политика
Професияшофьор, предприемач, политик
ПартияУния на свободата, Демократическа партия
Уния на свободата
Председател14 октомври 2001 – 7 май 2005 г.
Демократическа партия
Председател7 май 2005 – 4 март 2006 г.
ОтличияГолям кръст на Ордена на Възраждане на Полша Кавалерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша Кавалер на Ордена на Почетния легион
Владислав Фрасинюк в Общомедия

Владѝслав Фрасѝнюк (на полски: Władysław Frasyniuk) е полски политик, предприемач, активист на опозицията в Полската народна република, бивш лидер на Уния на свободата и на Демократическата партия, депутат в Сейма I, II и III мандат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владислав Фрасинюк е роден на 25 ноември 1954 г. във Вроцлав. През 1974 г. завършва Техникум по автотранспорт в родния си град, до 1980 г. работи като шофьор в транспортни фирми. От 1993 г. е съдружник във ФФ Фрахт ЕООД, занимаващо се със спедиторски услуги, логистика и транспорт[1].

Профсъюзна и опозиционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1980 г. се присъединява към Независимия самоуправляем профсоюз „Солидарност“. От юни до октомври 1981 г. е член на Националната споразумителна комисия, a от декември става член на Националната комисия на профсъюза. На 30 юни 1981 г. поема функцията на председател на управителния съвет за регион Долни Шльонск. На 13 декември 1981 г. успява да избегне задържането си в сопотския „Гранд Хотел“. В периода 1981 – 1982 г. ръководи тайния Регионален стачен комитет в Долни Шльонск. През 1982 г., а след това и от 1986 до 1987 г. влиза в състава на Временната координационна комисия. В периода 1982 – 1986 г. с кратки прекъсвания лежи в затвора за опозиционна дейност, освободен е поради амнистия.

В периода 1987 – 1990 г. ръководи Регионалната изпълнителна комисия, до 1989 г. е член на Националната изпълнителна комисия, а след това за около година е в президиума на профсъюза. През 1989 г. взема участие в пленарните разговори на Кръглата маса. Член е на Граждански комитет „Солидарност“. Не се е кандидатирал за т. нар. Договорен сейм (пол. Sejm kontraktowy).

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 90-те години става член на градския съвет на Вроцлав. В периода 1991 – 2001 г. в продължение на три мандата е депутат, избран като представител на Демократична уния и Уния на свободата. През първия мандат е член на Комисията по икономика и промишленост, през втория на Комисията за преструктуриране на собствеността, а през третия си мандат работи като заместник-председател на Комисията по правилника и въпросите на народното представителство и като член на Комисията за държавната хазна, собствеността и приватизацията. През 2001 г. се кандидатира за преизбиране, но Уния на свободата не печели мандат в Сейма. Безрезултатно се кандидатира и в изборите за Сенат през 2004 г. (получава 3-то място от 10 кандидати), както и в парламентарните избори за Сейм през 2005 година.

Владислав Фрасинюк е един от основателите на гражданското движение Демократично действие, чийто лидер е. През 1991 г. влиза в Демократическа уния, като в продължение на две години е неин заместник-председател. През 1994 г. става член на Уния на свободата, през 1999 г. заема длъжността председател на долношльонските войводски структури. От 2001 до 2005 г. е председател на Уния на свободата. През 2005 г. става един от инициаторите и лидери (заедно е Йежи Хаузнер и Тадеуш Мазовецки) на преобразуването на Уния на свободата в Демократическа партия. Ръководи я до 4 март 2006 г. През декември 2009 г. напуска Демократическата партия. В президентските избори през 2010 г. подкрепя Анджей Олеховски[2].

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 – член на Съвета на основателите на Международна фондация „Wratislavia Cantans“
  • 1993 – председател на Асоциация за децата
  • 1998 – председател на боксовия отдел на спортен клуб „Гвязда“ Вроцлав

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Ордени и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 – Кавалерски кръст на Ордена на възродена Полша (с указ на президента в изгнание Ришард Качоровски, от 11 ноември)
  • 2006 – Голям кръст на Ордена на възродена Полша (с постановление на президента Лех Качински от 28 август, за изключителни заслуги в дейността за извършване на демократични промени в Полша, за постижения в професионалната и обществената дейност), който му е връчен на 1 септември същата година по време на 26-ата годишнина от подписването на августовските споразумения в Гданск.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – индивидуална награда „Велка вроцлавска“
  • 1996 – наградата на Полско-индийското дружество в Делхи
  • 2011 – титлата почетен гражданин на Вроцлав
  • 2013 – наградата „Анджей Вежбицки“, присъдена от конфедерация Левиатан
  • 2014 – титлата почетен гражданин на Долни Шльонск

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 20 lat Fracht. fracht.pl. [посещение 2018-01-29].
  2. Frasyniuk występuje z PD, popiera Olechowskiego. newsweek.pl, 28 grudnia 2009. [посещение 2018-02-14].