Тайска писменост: Разлика между версии
м излишен празен ред |
м форматиране/правопис |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== История и разпространение == |
== История и разпространение == |
||
[[Файл:Bhuddha Sutra in Thai-Khmer Font.JPG|мини|300px|Тайски будистки текст]] |
[[Файл:Bhuddha Sutra in Thai-Khmer Font.JPG|мини|300px|Тайски будистки текст]] |
||
Създаването на тайската писменост се приписва на тайски владетел от края на 13 век, като първият засвидетелстван надпис е от 1283 година |
Създаването на тайската писменост се приписва на тайски владетел от края на 13 век, като първият засвидетелстван надпис е от 1283 година.<ref name="omniglot">[http://omniglot.com/writing/thai.htm ''(английски)'' Omniglot, '''Thai alphabet''']</ref><ref name="ancient">[http://www.ancientscripts.com/thai.html ''(английски)'' Ancient Scripts, '''Thai''']</ref> Приликите с [[кхмерска писменост|кхмерската писменост]] показват, че или тайската писменост е била изведена от кхмерската, или най-малкото силно повлияна от нея. Тъй като последната е дъщерна писменост на древноиндийското [[брахми]], могат да бъдат открити много общи черти между тайската писменост и съвременните индийски писмености, като например [[деванагари]]. Тайската писменост добива окончателния си вид през 17 век.<ref name="proel">[http://www.proel.org/index.php?pagina=alfabetos/tai ''(испански)'' PROEL, '''Silabario Tai''']</ref> |
||
== Особености == |
== Особености == |
||
Тайската писменост спада към разновидността [[абугида]], т.е. буквите обозначават съгласните звукове, а гласните се отбелязват чрез диакритики под, над или отстрани на буквата. Съвременната тайска абугида има 44 букви, които, ако нямат диакритики, се четат с последващ гласен звук ''а'', ако се намират в края на думата, и ''о'' в другите случаи |
Тайската писменост спада към разновидността [[абугида]], т.е. буквите обозначават съгласните звукове, а гласните се отбелязват чрез диакритики под, над или отстрани на буквата. Съвременната тайска абугида има 44 букви, които, ако нямат диакритики, се четат с последващ гласен звук ''а'', ако се намират в края на думата, и ''о'' в другите случаи.<ref name="omniglot" /> Често различни букви се произнасят по един и същи начин, като големият им брой се дължи на факта, че много от звуците, съществуващи в древноиндийските езици, и съответно [[брахми]], не се появяват в тайската реч.<ref name="ancient" /> |
||
Понеже [[тайски език|тайският език]] е тонален, освен диакритики за гласните звукове има и такива, отбелязващи тона на сричката. Интересен е фактът, че при тайската писменост няма разграничител на думите, вместо това интервалът бележи края на изречение. Посоката на писане е като на български – |
Понеже [[тайски език|тайският език]] е тонален, освен диакритики за гласните звукове има и такива, отбелязващи тона на сричката. Интересен е фактът, че при тайската писменост няма разграничител на думите, вместо това интервалът бележи края на изречение. Посоката на писане е като на български – от ляво надясно, с редовете от горе надолу.<ref name="omniglot" /><ref name="ancient" /> |
||
== Компютърна поддръжка == |
== Компютърна поддръжка == |
||
Буквите и пунктуационните знаци от тайската писменост са определени в уникод интервала от U+0E00 до U+0E7F |
Буквите и пунктуационните знаци от тайската писменост са определени в уникод интервала от U+0E00 до U+0E7F.<ref name="unicode">[http://www.unicode.org/charts/PDF/U0E00.pdf ''(английски)'' Уникод (2009), '''Thai''']</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 15:25, 7 ноември 2020
Тайската писменост е използваната писменост на тайския език и някои малцинствени езици на територията на Тайланд. По вид писмеността се класифицира като абугида.
История и разпространение
Създаването на тайската писменост се приписва на тайски владетел от края на 13 век, като първият засвидетелстван надпис е от 1283 година.[1][2] Приликите с кхмерската писменост показват, че или тайската писменост е била изведена от кхмерската, или най-малкото силно повлияна от нея. Тъй като последната е дъщерна писменост на древноиндийското брахми, могат да бъдат открити много общи черти между тайската писменост и съвременните индийски писмености, като например деванагари. Тайската писменост добива окончателния си вид през 17 век.[3]
Особености
Тайската писменост спада към разновидността абугида, т.е. буквите обозначават съгласните звукове, а гласните се отбелязват чрез диакритики под, над или отстрани на буквата. Съвременната тайска абугида има 44 букви, които, ако нямат диакритики, се четат с последващ гласен звук а, ако се намират в края на думата, и о в другите случаи.[1] Често различни букви се произнасят по един и същи начин, като големият им брой се дължи на факта, че много от звуците, съществуващи в древноиндийските езици, и съответно брахми, не се появяват в тайската реч.[2]
Понеже тайският език е тонален, освен диакритики за гласните звукове има и такива, отбелязващи тона на сричката. Интересен е фактът, че при тайската писменост няма разграничител на думите, вместо това интервалът бележи края на изречение. Посоката на писане е като на български – от ляво надясно, с редовете от горе надолу.[1][2]
Компютърна поддръжка
Буквите и пунктуационните знаци от тайската писменост са определени в уникод интервала от U+0E00 до U+0E7F.[4]
Източници
| ||||||||||||||||||||||