Антон Макаренко: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} ... {{zzz-мъниче}} → {{мъниче|xxx|...|zzz}}
мРедакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
}}
}}


'''Антон Семьонович Макаренко''' ({{lang|uk|Анто́н Семе́нович Макаре́нко}}), ({{lang|ru|Анто́н Семёнович Мака́ренко}}) е съветски възпитател, [[педагог]] в Украйна и [[писател]] в Русия.
'''Антон Семьонович Макаренко''' ({{lang|uk|Анто́н Семе́нович Макаре́нко}}), ({{lang|ru|Анто́н Семёнович Мака́ренко}}) е световно-известен съветски възпитател, [[педагог]] в Украйна и [[писател]] в Русия.


Преди 1903 г. завършва педагогически курсове и започва да работи във вечерното училище в Белополие, като ограмотява колегите на баща си. В периода 1913 – 1917 г. завършва [[Полтава|Полтавския]] висш институт (със златен медал).
Преди 1903 г. завършва педагогически курсове и започва да работи във вечерното училище в Белополие, като ограмотява колегите на баща си. В периода 1913 – 1917 г. завършва [[Полтава|Полтавския]] висш институт (със златен медал).

"''Възпитателният процес е процес, който търпи постоянно развитие, и отделните му детайли зависят от общия тон, зададен в семейството. А общият тон не може да бъде измислен и поддържан изкуствено. Общия тон, скъпи родители, го задавате с вашия собствен живот и вашето собствено поведение."''

'''Антон Макаренко'''


В началото прогимназиален учител, след революцията Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и на бездомни безпризорни деца. През 1920 г. организира колонията „Максим Горки“, а през 1927 г. — комуната „Феликс Дзерджински“. В тези колективи малолетните са разделени на групи за извършване на обща работа под ръководството на възпитател. Така те се социализират и придобиват чувство за „осъзната дисциплина“.
В началото прогимназиален учител, след революцията Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и на бездомни безпризорни деца. През 1920 г. организира колонията „Максим Горки“, а през 1927 г. — комуната „Феликс Дзерджински“. В тези колективи малолетните са разделени на групи за извършване на обща работа под ръководството на възпитател. Така те се социализират и придобиват чувство за „осъзната дисциплина“.

Версия от 14:38, 10 ноември 2020

Антон Макаренко
съветски педагог

Роден
Починал
1 април 1939 г. (51 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Националностукраинец
Научна дейност
Областпедагогика
Семейство

Подпис
Уебсайтwww.makarenko.edu.ru
Антон Макаренко в Общомедия

Антон Семьонович Макаренко (на украински: Анто́н Семе́нович Макаре́нко), (на руски: Анто́н Семёнович Мака́ренко) е световно-известен съветски възпитател, педагог в Украйна и писател в Русия.

Преди 1903 г. завършва педагогически курсове и започва да работи във вечерното училище в Белополие, като ограмотява колегите на баща си. В периода 1913 – 1917 г. завършва Полтавския висш институт (със златен медал).

"Възпитателният процес е процес, който търпи постоянно развитие, и отделните му детайли зависят от общия тон, зададен в семейството. А общият тон не може да бъде измислен и поддържан изкуствено. Общия тон, скъпи родители, го задавате с вашия собствен живот и вашето собствено поведение."

Антон Макаренко

В началото прогимназиален учител, след революцията Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и на бездомни безпризорни деца. През 1920 г. организира колонията „Максим Горки“, а през 1927 г. — комуната „Феликс Дзерджински“. В тези колективи малолетните са разделени на групи за извършване на обща работа под ръководството на възпитател. Така те се социализират и придобиват чувство за „осъзната дисциплина“.

След педагогическата си практика и организационна работа (главно в Североизточна Украйна) Макаренко се преселва в Москва, където покрай работата си започва да пише по професията си. Сред по-известните му произведения са „Знамена на кулите“ (1938 г.) и романизираният разказ „Педагогическа поема“ (1933 – 1935 г.), в който споделя натрупания възпитателски опит. Книгата „Педагогическа поема“ е преведена на български и френски.

Източници

Тази статия се основава на материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.

Външни препратки