Куберова България: Разлика между версии
Изтрих "предполагаема", тъй като има достатъчно извори на информация, доказващи нейното съществуване. Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Няма нито едно. Етикет: Връщане |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Bulgaria of Kuber.gif|мини|250px|Куберова България]] |
[[Файл:Bulgaria of Kuber.gif|мини|250px|Куберова България]] |
||
'''Куберова България''' е ранносредновекова българска държава в централната част на [[Балканския полуостров]] съществувала за кратко. |
'''Куберова България''' е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на [[Балканския полуостров]] съществувала за кратко. |
||
Основана е около 680 г.<ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205 – 206</ref><ref>П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79 – 80.</ref> от прабългарския владетел [[Кубер]] в земите на днешната [[Северна Македония]] с център в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в [[Аспарух]]овата [[Дунавска България]] – [[прабългари]] и [[славяни]] (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и [[траки|ромеизирано антично население]] (заварено и дошли заедно с хана избягали от аварски плен). През 680 г., хан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее [[Солун]] и да го направи своя столица. Неговият доверен [[боил]] Мавър успява да стане военачалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а прабългарите се отдръпват.<ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 218</ref> Печатът на Мавър – ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“'' е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в [[Тракия]] и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците. |
Основана е около 680 г.<ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205 – 206</ref><ref>П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79 – 80.</ref> от прабългарския владетел [[Кубер]] в земите на днешната [[Северна Македония]] с център в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в [[Аспарух]]овата [[Дунавска България]] – [[прабългари]] и [[славяни]] (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и [[траки|ромеизирано антично население]] (заварено и дошли заедно с хана избягали от аварски плен). През 680 г., хан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее [[Солун]] и да го направи своя столица. Неговият доверен [[боил]] Мавър успява да стане военачалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а прабългарите се отдръпват.<ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 218</ref> Печатът на Мавър – ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“'' е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в [[Тракия]] и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците. |
||
Версия от 17:04, 11 ноември 2020
Куберова България е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на Балканския полуостров съществувала за кратко.
Основана е около 680 г.[1][2] от прабългарския владетел Кубер в земите на днешната Северна Македония с център в Прилепското поле, наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в Аспаруховата Дунавска България – прабългари и славяни (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и ромеизирано антично население (заварено и дошли заедно с хана избягали от аварски плен). През 680 г., хан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее Солун и да го направи своя столица. Неговият доверен боил Мавър успява да стане военачалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а прабългарите се отдръпват.[3] Печатът на Мавър – „архонта и патриций на керамисиани и българи“ е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в Тракия и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците.
След похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, в днешната област Превеза в Южен Епир на Адриатическо море.[4]
В държавните паметни надписи на Мадарския конник се чете, че чичовците на хан Тервел в долната земя (т.е Македония) са дошли и участват като важен съюзник на Тервел в преговорите на българите с Юстиниан II, за атакуване на Константинопол. Откритите при гр. Врап до Драч (Дуръс) и Ерсеке в днешна Албания 2 съкровища се свързват с Куберова България.[5]
Бележки
- ↑ Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205 – 206
- ↑ П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79 – 80.
- ↑ Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 218
- ↑ Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София 1971, с. 515.
- ↑ Павлов, Пламен. Сердика/Средец/София в историята на Първото българско царство, 2009 г.
Външни препратки
- Пл. Павлов. „Втората“ България в днешна Македония през VII-IХ в.
- П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79 – 80.
