Алея на българо-руската дружба: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 7: Ред 7:


През 1878 – 1879 г. са издигнати надгробни паметници и саркофази с надгробни плочи при „Сър пазар“ и местността „Червен бряг“. Окръжния началник предлага да заплати на собствениците земята ''„където са погребани падналите славно руски войници“''. Те писмено се отказват с нарочно заявление: ''„С благодарност отстъпваме и заграждаме тия места без никъкво възнаграждение. Затова молим покорно да се приеме от началствата това наше скромно заявление“''. Паметниците са с ограда направена от трофейно оръжие. До тях са поставени оръдия и метални лаврови венци. Оформена е алея за достъп. През 1881 г. около паметниците и плочите са насадени цветя и характерни за града дървета. По този повод Окръжния началник пише до Министерството на вътрешните работи: ''„В таквоз състояние държани и украсени паметниците около гр. Ловеч ще доказват на всеки пътник, странен или не, че гр. Ловеч знае да цени тези, с кръвта на които е избавена от тежко робство клета България.“''
През 1878 – 1879 г. са издигнати надгробни паметници и саркофази с надгробни плочи при „Сър пазар“ и местността „Червен бряг“. Окръжния началник предлага да заплати на собствениците земята ''„където са погребани падналите славно руски войници“''. Те писмено се отказват с нарочно заявление: ''„С благодарност отстъпваме и заграждаме тия места без никъкво възнаграждение. Затова молим покорно да се приеме от началствата това наше скромно заявление“''. Паметниците са с ограда направена от трофейно оръжие. До тях са поставени оръдия и метални лаврови венци. Оформена е алея за достъп. През 1881 г. около паметниците и плочите са насадени цветя и характерни за града дървета. По този повод Окръжния началник пише до Министерството на вътрешните работи: ''„В таквоз състояние държани и украсени паметниците около гр. Ловеч ще доказват на всеки пътник, странен или не, че гр. Ловеч знае да цени тези, с кръвта на които е избавена от тежко робство клета България.“''

Алеята е сздадена с преместването на паметниците в парка „Стратеш“.


Надгробни паметници са:
Надгробни паметници са:
Ред 14: Ред 16:
* на майор Василий Лабунцов, капитан Александър Ивановский и 50 руски войника от V-ти пехотен Калужки полк
* на майор Василий Лабунцов, капитан Александър Ивановский и 50 руски войника от V-ти пехотен Калужки полк
* на подпоручик Николай Дуткин и 30 руски войника от VI-ти пехотен Либавски полк
* на подпоручик Николай Дуткин и 30 руски войника от VI-ти пехотен Либавски полк
* на поручик Анатолий Воронов от 2-ра артилерийска бригада (днес не съществува)

Саркофази с надгробни плочи са:
Саркофази с надгробни плочи са:
* на 29 руски войници от V-ти пехотен Калужки полк
* на 29 руски войници от V-ти пехотен Калужки полк
Ред 31: Ред 33:
Паметник на поручик Иван Яндашевски.JPG|Надгробен паметник на поручик [[Иван Яндашевски]]
Паметник на поручик Иван Яндашевски.JPG|Надгробен паметник на поручик [[Иван Яндашевски]]
Братска могила 2.JPG|Надгробен саркофаг и плоча на 3 руски войника от VIII-ми пехотен Естляндски полк
Братска могила 2.JPG|Надгробен саркофаг и плоча на 3 руски войника от VIII-ми пехотен Естляндски полк
Паметник Ловеч Воронов2.jpg||Надгробен паметник на поручик Анатолий Воронов
</gallery>
</gallery>



Версия от 16:34, 13 ноември 2020

Алеята на българо-руската дружба в Ловеч

Алеята на българо-руската дружба е изградена в парк „Стратеш“ в Ловеч.

На 22 август 1877 г. в хода на Битката при Ловеч на 20, 21, 22 и 23 август 1877 г- Руската императорска армия овладява и освобождава града от османско владичество. На следващия ден загиналите 319 руски офицери и войници са погребани в места (зеленчукови градини) до традиционния в седмичен „Сър пазар“. Намират се на западния бряг на р. Осъм, в северната окрайнина на града, на мястото където руските части преминават реката и подхождат към главния турски редут в местността „Червен бряг“. Други войни са погребани в местността „Червен бряг“.

През 1878 – 1879 г. са издигнати надгробни паметници и саркофази с надгробни плочи при „Сър пазар“ и местността „Червен бряг“. Окръжния началник предлага да заплати на собствениците земята „където са погребани падналите славно руски войници“. Те писмено се отказват с нарочно заявление: „С благодарност отстъпваме и заграждаме тия места без никъкво възнаграждение. Затова молим покорно да се приеме от началствата това наше скромно заявление“. Паметниците са с ограда направена от трофейно оръжие. До тях са поставени оръдия и метални лаврови венци. Оформена е алея за достъп. През 1881 г. около паметниците и плочите са насадени цветя и характерни за града дървета. По този повод Окръжния началник пише до Министерството на вътрешните работи: „В таквоз състояние държани и украсени паметниците около гр. Ловеч ще доказват на всеки пътник, странен или не, че гр. Ловеч знае да цени тези, с кръвта на които е избавена от тежко робство клета България.“

Алеята е сздадена с преместването на паметниците в парка „Стратеш“.

Надгробни паметници са:

  • на полковник Александр Иванович Кусов, командир на XI-ти пехотен Псковски полк
  • на братската памет на бойните другари от III-та пехотна дивизия за командир на XI- и пехотен Псковски полк, полковник Александър Иванович Кусов
  • на поручик Иван Яндашевски от VII-ми пехотен Ревелски полк
  • на майор Василий Лабунцов, капитан Александър Ивановский и 50 руски войника от V-ти пехотен Калужки полк
  • на подпоручик Николай Дуткин и 30 руски войника от VI-ти пехотен Либавски полк
  • на поручик Анатолий Воронов от 2-ра артилерийска бригада (днес не съществува)

Саркофази с надгробни плочи са:

  • на 29 руски войници от V-ти пехотен Калужки полк
  • на 20 войника от VI-ти пехотен Либавски полк
  • на 2 руски войници от II-ра артилерийска бригада
  • на 26 руски войника от VII-ми пехотен Ревелски полк
  • на 3 руски войника от VIII-ми пехотен Естляндски полк

Надгробната плоча е:

  • на лекаря на XII-ти Великолуцки пехотен полк, Александър Лебедевски

Галерия

Източници