Кибернетика: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.43.38.28 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
м →‎В България: Уикилинк и източник.
Ред 34: Ред 34:


== В България ==
== В България ==
През 1964 година на базата на няколко лаборатории в България се създава [[Институт по кибернетика]] към [[БАН]] с първи директор Н. Наплатанов. Едно от научните направления е [[Бионика]].
През 1964 година на базата на няколко лаборатории в България се създава [[Институт по кибернетика]] към [[БАН]] с първи директор [[Николай Наплатанов]].<ref>[http://css.iict.bas.bg/55yearsACRinBAS_red-2.pdf Хронология: 55 години автоматиката, кибернетиката и роботиката в БАН, редакция от юли 2015 г.]</ref> Едно от научните направления е [[Бионика]].


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 05:24, 18 ноември 2020

Пример за кибернетично мислене. От една страна е компанията, към която е подходено като към система в определена среда (средата е в зелено). От другата кибернетична контролна система.

Кибернетиката е наука, изучаваща системите с изкуствен интелект и свързаните с тях закони за получаване, съхраняване и предаване на информацията.[1] Според основателя си Норберт Винер това е наука, която изучава управлението и регулирането на машините, живите организми и социалните структури и се описва с формулата „Изкуство на управлението“.

Представката „кибер-“ се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например киберпънк, кибернастаняване и др.).

Типичен пример за кибернетична система е термостатът. Той сравнява действителната стойност на температурата със зададената стойност. При наличие на разлика се задейства поредица от стъпки, с които нагряването се регулира така, че тези температури да се изравнят.

История

Платон използва думата от гръцки κυβερνητική (kybernetike) в преносен смисъл, когато говори за „Човек на кормилото на властта“.

Математикът Норберт Винер от САЩ през 1948 г. с книгата си „Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините“ (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine), дава съвременния облик и разбиране на науката кибернетика. Винер е и създателят на съвременната дума „кибернетика“.

При появяването на съвременното ѝ понятие по времето на социализма в СССР кибернетиката е обявена за буржоазна и милитаристична, реакционна наука, но по-късно, през 60-те и 70-те години отношението се променя. Започва да се обръща много по-голямо внимание на кибернетиката, особено на техническата.

Съвременно развитие

Днес се развиват следните области на кибернетиката:

Приложна кибернетика

В България

През 1964 година на базата на няколко лаборатории в България се създава Институт по кибернетика към БАН с първи директор Николай Наплатанов.[2] Едно от научните направления е Бионика.

Вижте също

Бележки