Пафлагония: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
[[Файл:Map Anatolia ancient regions-en.svg|мини|350 px|Пафлагония на картата на Мала Азия]] |
[[Файл:Map Anatolia ancient regions-en.svg|мини|350 px|Пафлагония на картата на Мала Азия]] |
||
'''Пафлагония''' е [[Черно море|черноморска]] [[историческа област]] в [[Мала Азия]]. На |
'''Пафлагония''' е [[Черно море|черноморска]] [[историческа област]] в [[Мала Азия]]. На запад граничи с областта [[Витиния]], а на юг и изток с областите съответно [[Галатия]] и [[Понт (област)|Понт]], от които я отделя ''античната река Галис''. Пафлагония е сурова и планинска [[страна]] – през нея преминава хребетът на [[Понтийски планини|Понтийските планини]] в Мала Азия. Развито [[скотовъдство]], поради невъзможност заради [[релеф]]а и [[Физическа география|физикогеографските]] ѝ особености за упражняване на [[земеделие]]. |
||
През [[античност]]та Пафлагония е в състава на [[Кападокийското царство]]. Пафлагонийците и кападокийците за [[Херодот]] са [[род (общност)|родствени]], а [[Език (езикознание)|езика]] им според [[Страбон]] е бил непонятен за [[Древна Гърция|древните гърци]]. Пафлагония, както и съседна [[Кападокия]], попада под [[Лидия|лидийска]] и [[Персия|персийска]] власт. След разпада на [[империя]]та на [[Александър Македонски]] |
През [[античност]]та Пафлагония е в състава на [[Кападокийското царство]]. Пафлагонийците и кападокийците за [[Херодот]] са [[род (общност)|родствени]], а [[Език (езикознание)|езика]] им според [[Страбон]] е бил непонятен за [[Древна Гърция|древните гърци]]. Пафлагония, както и съседна [[Кападокия]], попада под [[Лидия|лидийска]] и [[Персия|персийска]] власт. След разпада на [[империя]]та на [[Александър Македонски]] Пафлагония е под управлението на [[Евмен от Кардия|Евмен]] – [[сатрап]] на Александър Велики. След смъртта на Евмен влиза в състава на [[Понтийско царство|Понтийското царство]] до началото на новата ера. |
||
В края на [[1 век пр.н.е.]] Пафлагония е овладяна от [[Помпей]], и от [[7]] година е поделена между [[римска провинция|римските провинции]] Витиния и Галатия. [[Юстиниан I]] връща статута на провинция на Пафлагония, присъединявайки към нея Гонориада. [[Константин Багренородни]] споменава Пафлагония, като 9-а [[Византия|византийска]] [[Тема (Византия)|тема]] в Мала Азия. [[Стратег]] на темата е [[Лъв VI Философ]]. През [[11 век]] [[селджуци]]те завоюват Пафлагония, но [[Комнини]]те си я връщат до [[Превземане на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол]] от [[латинци]]те. Впоследствие, преди окончателното ѝ завоюване от [[османци]]те, части от Пафлагония са под властта на [[Никейска империя|Никейската]] и [[Трапезундска империя|Трапезундската империя]]. |
В края на [[1 век пр.н.е.]] Пафлагония е овладяна от [[Помпей]], и от [[7]] година е поделена между [[римска провинция|римските провинции]] Витиния и Галатия. [[Юстиниан I]] връща статута на провинция на Пафлагония, присъединявайки към нея Гонориада. [[Константин Багренородни]] споменава Пафлагония, като 9-а [[Византия|византийска]] [[Тема (Византия)|тема]] в Мала Азия. [[Стратег]] на темата е [[Лъв VI Философ]]. През [[11 век]] [[селджуци]]те завоюват Пафлагония, но [[Комнини]]те си я връщат до [[Превземане на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол]] от [[латинци]]те. Впоследствие, преди окончателното ѝ завоюване от [[османци]]те, части от Пафлагония са под властта на [[Никейска империя|Никейската]] и [[Трапезундска империя|Трапезундската империя]]. |
Версия от 17:20, 18 ноември 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Пафлагония е черноморска историческа област в Мала Азия. На запад граничи с областта Витиния, а на юг и изток с областите съответно Галатия и Понт, от които я отделя античната река Галис. Пафлагония е сурова и планинска страна – през нея преминава хребетът на Понтийските планини в Мала Азия. Развито скотовъдство, поради невъзможност заради релефа и физикогеографските ѝ особености за упражняване на земеделие.
През античността Пафлагония е в състава на Кападокийското царство. Пафлагонийците и кападокийците за Херодот са родствени, а езика им според Страбон е бил непонятен за древните гърци. Пафлагония, както и съседна Кападокия, попада под лидийска и персийска власт. След разпада на империята на Александър Македонски Пафлагония е под управлението на Евмен – сатрап на Александър Велики. След смъртта на Евмен влиза в състава на Понтийското царство до началото на новата ера.
В края на 1 век пр.н.е. Пафлагония е овладяна от Помпей, и от 7 година е поделена между римските провинции Витиния и Галатия. Юстиниан I връща статута на провинция на Пафлагония, присъединявайки към нея Гонориада. Константин Багренородни споменава Пафлагония, като 9-а византийска тема в Мала Азия. Стратег на темата е Лъв VI Философ. През 11 век селджуците завоюват Пафлагония, но Комнините си я връщат до превземането на Константинопол от латинците. Впоследствие, преди окончателното ѝ завоюване от османците, части от Пафлагония са под властта на Никейската и Трапезундската империя.
Родом от Пафлагония е охридския архиепископ Лъв от началото на 11 век, а в град Кастамону в историческа Пафлагония през 30-те години на 20 век пребивава Иван Михайлов.
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пафлагония“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |