Конрад (Лотарингия): Разлика между версии

Конрад
	Конрад
херцог на Лотарингия
Роден	20-те години на X век
Починал	10 август 955 г. Федерална република Германия
Погребан	Вормс, Федерална република Германия
Семейство
Род	Салическа династия
Баща	Вернер
Деца	Ото I
	Конрад в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:03, 19 ноември 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Конрад.

Конрад I или Конрад Червения (на немски: Konrad der Rote; * 922; † 10 август 955, Лехфелд) от фамилията на Салиите, е от 944 до 953 г. херцог на Лотарингия. През 941 г. той има титлата граф в Шпайергау, Вормсгау и Наегау. От 942 до 945 г. е граф в Херцогство Франкония.

Биография

Той е син на граф Вернер V, граф на Вормсгау и Шпайергау. Майка му е или от род Конрадини, или Хиха Швабска, дъщерята на херцог Бурхард II от Швабия.

През 942 г. Конрад участва в подготвянето на мира от Визе. От благодарност му се дава херцогската титла през 944 г. През 947 г. той се жени за Лиутгарда, дъщерята на крал Ото I. Той придружава през 951 Ото I в неговия първи поход в Италия и при връщането му в Източнофранкското кралство през 952 г. е поставен за щатхалтер в Павия.

Конрад се съюзява с Отовия син Лиудолф от Швабия през 953 г. за свалянето на мразения херцог Хайнрих от Бавария. На едно събрание в райхстага във Фритцлар през май 953 г. вземат херцогствата на Конрад и Лиудолф. През 954 г. Конрад се подчинява, след загубен бунт в Лангенцен при Фюрт, на крал Ото I. Той не получава обаче обратно херцогството, a само своите имоти.

Конрад е убит като командир на франките в битката на Лехското поле против маджарите.

Деца

Конрад има син Ото (* 948), който става херцог на Каринтия.

Източници

Видукинд, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey, in: Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit. übersetzt von Albert Bauer, Reinhold Rau (Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe 8), Darmstadt 1971, S. 1 – 183.
Alois Gerlich, Konrad der Rote. Lexikon des Mittelalters, Bd. 5 (1991) Sp. 1344

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{към пояснение|Конрад|Конрад|тип=личност}}
+{{Личност|аристократ
-'''Конрад I''' или '''Конрад Червения''' ({{lang|de|Konrad der Rote}}; * [[922]]; † [[10 август]] [[955]] в Лехфелд) от фамилията на [[Салическа династия|Салиите]] е от 944 до 953 г. [[Херцогство Лотарингия|херцог на Лотарингия]]. През 941 г. той има титлата [[граф]] в Шпайергау, Вормсгау и Наегау. От 942 до 945 г. той е граф в [[Херцогство Франкония]].
+| описание = [[херцог]] на [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]]
+| портрет =
+| портрет-описание =
+| вложки           =
+{{Личност/Монарх
+| категория     = херцог
+| герб          =
+| герб-описание =
+}}
+}}
+'''Конрад I''' или '''Конрад Червения''' ({{lang|de|Konrad der Rote}}; * [[922]]; † [[10 август]] [[955]], Лехфелд) от фамилията на [[Салическа династия|Салиите]], е от 944 до 953 г. [[Херцогство Лотарингия|херцог на Лотарингия]]. През 941 г. той има титлата [[граф]] в [[Шпайергау]], [[Вормсгау]] и [[Наегау]]. От 942 до 945 г. е граф в [[Херцогство Франкония]].
+== Биография ==
-Той е син на граф [[Вернер (Салии)|Вернер V]], граф на Вормсгау и Шпайергау. Майка му е или от род [[Конрадини]], или Хиха Швабска, дъщерята на херцог [[Бурхард II (Швабия)|Бурхард II от Швабия]]. През 942 г. Конрад участва в подготвянето на мира от [[Визе]]. От благодарност му се дава херцогската титла през 944 г. През 947 г. той се жени за [[Лиутгарда]], дъщерята на крал [[Ото I (Свещена Римска империя)|Ото I]]. Той придружава през 951 Ото I в неговия първи поход в Италия и при връщането му в източнофранкското кралство през 952 г. е поставен за [[щатхалтер]] в [[Павия]].
+Той е син на граф [[Вернер (Салии)|Вернер V]], граф на Вормсгау и Шпайергау. Майка му е или от род [[Конрадини]], или Хиха Швабска, дъщерята на херцог [[Бурхард II (Швабия)|Бурхард II от Швабия]].
+През 942 г. Конрад участва в подготвянето на мира от [[Визе]]. От благодарност му се дава херцогската титла през 944 г. През 947 г. той се жени за [[Лиутгарда]], дъщерята на крал [[Ото I (Свещена Римска империя)|Ото I]]. Той придружава през 951 [[Ото I]] в неговия първи поход в [[Италия]] и при връщането му в [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]] през 952 г. е поставен за [[щатхалтер]] в [[Павия]].
-Конрад се съюзява с Отовия син [[Лиудолф (Швабия)|Лиудолф от Швабия]] през 953 г. за свалянето на мразения херцог [[Хайнрих I (Бавария)|Хайнрих от Бавария]]. На едно събрание в райхстага във [[Фритцлар]] през май 953 г. вземат херцогствата на Конрад и Лиудолф. През 954 г. Конрад се подчинява, след загубен бунт в [[Лангенцен]] при [[Фюрт]], на крал Ото I. Той не получава обаче обратно херцогството, a само своите имоти.
+Конрад се съюзява с Отовия син [[Лиудолф (Швабия)|Лиудолф от Швабия]] през 953 г. за свалянето на мразения херцог [[Хайнрих I (Бавария)|Хайнрих от Бавария]]. На едно събрание в [[Райхстаг|райхстага]] във [[Фритцлар]] през май 953 г. вземат херцогствата на Конрад и Лиудолф. През 954 г. Конрад се подчинява, след загубен бунт в [[Лангенцен]] при [[Фюрт]], на крал Ото I. Той не получава обаче обратно херцогството, a само своите имоти.
-Конрад е убит като командир на франките в [[Битка на Лехското поле|битката на Лехското поле]] против [[маджари]]те.
+Конрад е убит като командир на [[Франки|франките]] в [[Битка на Лехското поле|битката на Лехското поле]] против [[маджари]]те.
+== Деца ==
 Конрад има син [[Ото I (Каринтия)|Ото]] (* 948), който става херцог на [[Каринтия (херцогство)|Каринтия]].
 == Източници ==
-* [[Видукинд]], ''Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey'', in: ''Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit.'' übersetzt von Albert Bauer, Reinhold Rau (Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe 8), Darmstadt 1971, S. 1–183.
+* [[Видукинд]], ''Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey'', in: ''Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit.'' übersetzt von Albert Bauer, Reinhold Rau (Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe 8), Darmstadt 1971, S. 1 – 183.
 * Alois Gerlich, ''Konrad der Rote.'' ''[[Lexikon des Mittelalters]],'' Bd. 5 (1991) Sp. 1344