Еберхард (Франкония): Разлика между версии

Еберхард
Eberhard
	Еберхард Eberhard
херцог на Франкония и Горна Лотарингия
Роден	885 г.
Починал	23 октомври 939 г. (54 г.) Андернах, Федерална република Германия
Семейство
Род	Конрадини
Баща	Конрад Стари
Майка	Глисмут
Братя/сестри	Конрад I

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:01, 19 ноември 2020

Еберхард (на немски: Eberhard; * 885, † 2 октомври 939, Андернах) от род Конрадини, е от 918 г. херцог на племенното Херцогство Франкония.

Биография

Той е син на Конрад Стари († 906, от род Конрадини), херцог на племенното Херцогство Франкония, и Глисмут († 924), извънбрачна дъщеря на император Арнулф Каринтийски. Той е по-малкият брат на Конрад I Млади († 918), 910 г. херцог на Франкония, от 911 г. източнофранкски крал.

Еберхард е през 913 г. граф в Хесенгау и Перфгау, от 913 до 928 г. граф в Оберлангау, от 914 до 918 г. е маркграф и след това до 939 г. херцог на Франкония. От 926 до 928 г. той е едновременно херцог на Лотарингия. През 936 г. е truchsess и 938 г. пфалцграф, от 939 г. игумен на манастира „Св. Максимин“ в Трир.

Еберхард помага на брат си, когато е крал (911 – 918). Брат му Конрад на смъртното си легло (на 23 декември 918) му нарежда, да предаде лично кралските иинсигнии на Хайнрих. През май 919 г. Еберхард предава инсигниите в райхстага във Фритцлар на Хайнрих, и франките и саксите избират Хайнрих за крал. От 926 до 928 г. Хайнрих I дава на Еберхард също Херцогство Лотарингия.

След смъртта на Хайнрих I Еберхард има враждебни отношения с неговия син Ото I. През 938 г. той въстава заедно с по-големия полубрат на Ото, Танкмар, и новият херцог на Бавария, Еберхард (син на Арнулф I Лошия). След кратко примирие с Ото той се съюзява с Гизелберт от Лотарингия и Отовия по-малък брат Хайнрих за ново въстание. На 2 октомври 939 г. Еберхард и Гизелберт са победени от конрадинските графове Конрад Курцболд и Удо в битката при Андернах на Рейн. Еберхард пада убит в битката лично от Удо. Гизелберт се удавя в Рейн при опит да избяга.

Източници

Видукинд, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey. Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit. Albert Bauer, Reinhold Rau. Darmstadt 1971, S. 1 – 183 (Freiherr-vom-Stein-Gedächtnisausgabe, Band 8).

Литература

Gerd Althoff, Die Ottonen. Königsherrschaft ohne Staat. 2. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2005, ISBN 3-17-018597-7.
Helmut Beumann, Die Ottonen. 5. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2000, ISBN 3-17-016473-2.
Hagen Keller, Die Ottonen. Beck, München 2001, ISBN 3-406-44746-5.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Личност|аристократ
-'''Еберхард''' ({{lang|de|Eberhard}}, * [[885]]; † [[2 октомври]] [[939]] при [[Андернах]]) от род [[Конрадини]] е от [[918]] г. [[херцог]] на племенното [[Херцогство Франкония]].
+| описание = [[херцог]] на [[Херцогство Франкония|Франкония]] и [[Горна Лотарингия]]
+| портрет =
+| портрет-описание =
+| вложки           =
+{{Личност/Монарх
+| категория     = херцог
+| герб          =
+| герб-описание =
+}}
+}}
+'''Еберхард''' ({{lang|de|Eberhard}}; * [[885]], † [[2 октомври]] [[939]], [[Андернах]]) от род [[Конрадини]], е от [[918]] г. [[херцог]] на племенното [[Херцогство Франкония]].
+== Биография ==
-Той е син на [[Конрад Стари (Конрадини)|Конрад Стари]] († 906, от род Конрадини), херцог на племенното Херцогство Франкония и [[Глисмут]] († 924), извънбрачна дъщеря на император [[Арнулф Каринтийски]]. Той е по-малкият брат на [[Конрад I (Германия)|Конрад I Млади]] († 918), 910 г. херцог на Франкония, 911 г. [[Източно франкско кралство|източнофранкски крал]]
+Той е син на [[Конрад Стари (Конрадини)|Конрад Стари]] († 906, от род Конрадини), херцог на племенното Херцогство Франкония, и [[Глисмут]] († 924), извънбрачна дъщеря на император [[Арнулф Каринтийски]]. Той е по-малкият брат на [[Конрад I (Германия)|Конрад I Млади]] († 918), 910 г. херцог на Франкония, от 911 г. [[Източно франкско кралство|източнофранкски крал]].
-Еберхард е през 913 г. [[граф]] в Хесенгау и в Перфгау, 913 и 928 г. граф в Оберлангау; 914 до 918 г. той е [[маркграф]] и след това до 939 г. херцог на Франкония. Ot 926 до 928 г. той е едновременно [[Херцогство Лотарингия|херцог на Лотарингия]]. През 936 г. той е ''truchsess'' и 938 г. [[пфалцграф]], 939 г. [[игумен]] на [[манастир]]а Св. Максимин в [[Трир]].
+Еберхард е през 913 г. [[граф]] в [[Хесенгау]] и Перфгау, от 913 до 928 г. граф в [[Оберлангау]], от 914 до 918 г. е [[маркграф]] и след това до 939 г. херцог на Франкония. От 926 до 928 г. той е едновременно [[Херцогство Лотарингия|херцог на Лотарингия]]. През 936 г. е ''truchsess'' и 938 г. [[пфалцграф]], от 939 г. [[игумен]] на [[манастир]]а „Св. Максимин“ в [[Трир]].
-Еберхард помага на брат си, когато е крал (911–918). Брат му Конрад на смъртното си легло (на 23 декември 918) му нарежда, да предаде лично кралските [[Инсигния|иинсигнии]] на [[Хайнрих I Птицелов|Хайнрих]]. През май 919 г. Еберхард предава инсигниите в ''райхстага'' във [[Фритцлар]] на Хайнрих, и [[франки]]те и [[сакси]]те избират Хайнрих за крал.
+Еберхард помага на брат си, когато е крал (911 – 918). Брат му Конрад на смъртното си легло (на 23 декември 918) му нарежда, да предаде лично кралските [[Инсигния|иинсигнии]] на [[Хайнрих I Птицелов|Хайнрих]]. През май 919 г. Еберхард предава инсигниите в ''[[Райхстаг|райхстага]]'' във [[Фритцлар]] на Хайнрих, и [[франки]]те и [[сакси]]те избират Хайнрих за крал. От 926 до 928 г. Хайнрих I дава на Еберхард също [[Херцогство Лотарингия]].
-От 926 до 928 г. Хайнрих I дава на Еберхард също [[Херцогство Лотарингия]].
-След смъртта на Хайнрих I Еберхард има враждебни отношения с неговия син [[Ото I]]. През 938 г. той въстава заедно с по-големия полубрат на Ото, [[Танкмар]] и новият [[Херцогство Бавария|херцог на Бавария]], [[Еберхард (Бавария)|Еберхард]] (син на [[Арнулф I (Бавария)|Арнулф I Лошия]]). След кратко примирие с Ото той се съюзява с [[Гизелберт (Лотарингия)|Гизелберт от Лотарингия]] и Отовия по-малък брат [[Хайнрих I (Бавария)|Хайнрих]] за ново въстание. На 2 октомври 939 г. Еберхард и Гизелберт са победени от конрадинските графове [[Конрад Курцболд]] и [[Удо I (Ветерау)|Удо]] в [[Битка при Андернах|битката при Андернах]] на [[Рейн]]. Еберхард пада убит в битката лично от Удо. Гизелберт се удавя в Рейн при опит да избяга.
+След смъртта на Хайнрих I Еберхард има враждебни отношения с неговия син [[Ото I]]. През 938 г. той въстава заедно с по-големия полубрат на Ото, [[Танкмар]], и новият [[Херцогство Бавария|херцог на Бавария]], [[Еберхард (Бавария)|Еберхард]] (син на [[Арнулф I (Бавария)|Арнулф I Лошия]]). След кратко примирие с Ото той се съюзява с [[Гизелберт (Лотарингия)|Гизелберт от Лотарингия]] и Отовия по-малък брат [[Хайнрих I (Бавария)|Хайнрих]] за ново въстание. На 2 октомври 939 г. Еберхард и Гизелберт са победени от конрадинските графове [[Конрад Курцболд]] и [[Удо I (Ветерау)|Удо]] в [[Битка при Андернах|битката при Андернах]] на [[Рейн]]. Еберхард пада убит в битката лично от Удо. Гизелберт се удавя в [[Рейн]] при опит да избяга.
 == Източници ==
-* [[Видукинд]], ''Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey''. ''Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit''. Albert Bauer, Reinhold Rau. Darmstadt 1971, S. 1–183 (Freiherr-vom-Stein-Gedächtnisausgabe, Band 8).
+* [[Видукинд]], ''Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey''. ''Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit''. Albert Bauer, Reinhold Rau. Darmstadt 1971, S. 1 – 183 (Freiherr-vom-Stein-Gedächtnisausgabe, Band 8).
 == Литература ==