Христодул Костович Сичан-Николов: Разлика между версии
м overlinking |
кат |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
{{СОРТКАТ:Сичан-Николов, Христодул Костович}} |
{{СОРТКАТ:Сичан-Николов, Христодул Костович}} |
||
[[Категория:Български просветни дейци]] |
[[Категория:Български просветни дейци]] |
||
[[Категория:Български книгоиздатели]] |
|||
[[Категория:Български преводачи]] |
[[Категория:Български преводачи]] |
||
[[Категория:Преводачи на Библията]] |
[[Категория:Преводачи на Библията]] |
Версия от 18:40, 26 ноември 2020
Христодул Костович | |
български просветен деец | |
Снимка от около 1879 г. Фото Паскал Себах | |
Роден |
1808 г.
|
---|---|
Починал | 1889 г.
Самоков, България |
Христодул Костович Сичан-Николов е български просветен деец, протестант, от средата на XIX век.
Биография
Христодул Костович е роден през 1808 година в Самоков. Учи в продължение на седем години в Рилския манастир, а след това и в Австрия. След завръщането си в България работи като учител, включително в Мелник, Свищов и Габрово, и издава няколко собствени учебни пособия, като енциклопедичния сборник „Мясецослов“ (1840) и учебниците „Българска аритметика“ (1845) и „Граматика или буквеница словенска“ (1858).[1]
След смъртта на Константин Фотинов през 1858 година Сичан-Николов заминава за Цариград и заема неговото място в екипа, работещ върху превод на Библията на новобългарски език. Това начинание продължава с години, като първото издание е публикувано през 1871 година.[2] В Цариград той участва и в редактирането на списание „Зорница“, в което публикува много свои текстове. Последните години от живота си прекарва в родния си град.
Христодул Костович Сичан-Николов умира през 1889 година в Самоков.
Бележки
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 146.
- ↑ Reminiscences for My Children by Elias Riggs, Missionary of the A.B.C.F.M. in Greece and Turkey (not published). 1891. с. 17. Посетен на 1 септември 2018.