Иван Тамахкяров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Вълчо Тамахкяров е брат на Иван Тамахкяров Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 2A02:810C:CCBF:9F88:6D32:A319:FABD:5BC9 (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в |
Роден е в 1895 година в село [[Паспалово]], [[Малкотърновско]].<ref name="Революционната"/> Включва се в дейността на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Първоначално е в четата на [[Михаил Даев]], а по-късно в четата на братовчед си [[Вълчо Тамахкяров]].<ref name="Известия"/> Присъства на [[Конгрес на Петрова нива|Конгреса]] на [[Петрова нива]].<ref name="Герджиков">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 410</ref> Участва с Гьоктепенската чета на [[Киро Узунов]] в Илинденско-Преображенското въстание.<ref name="Известия"/><ref name="Спомени 2">{{cite book | title = Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков | last = Недкова | first = Надежда, Евдокия Петрова (съставители) | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = http://macedonia.kroraina.com/giliev/mg/mg_5.htm#15 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
В 1913 година се заселва в [[Гьоктепе]]. Става член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] в 1919 година. Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през 1923 година, след което с жена си Дона емигрира в СССР. В 1924 година е приет за член на ВКП (б).<ref name="Революционната"/> Установява в град [[Фрунзе]],<ref name="Революционната"/> а по-късно в [[Дзауджикау]].<ref name="Известия"/> |
В 1913 година се заселва в [[Гьоктепе]]. Става член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] в 1919 година. Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през 1923 година, след което с жена си Дона емигрира в СССР. В 1924 година е приет за член на ВКП (б).<ref name="Революционната"/> Установява в град [[Фрунзе]],<ref name="Революционната"/> а по-късно в [[Дзауджикау]].<ref name="Известия"/> |
||
Версия от 05:21, 28 ноември 2020
| Иван Тамахкяров | |
| български революционер | |
| Роден |
1895 г.
|
|---|---|
| Починал | 1955 г.
|
Иван Георгиев Тамахкяров е български революционер, участник в Илинденско-Преображенското и Септемврийското въстание.[1][2]
Биография
Роден е в 1895 година в село Паспалово, Малкотърновско.[1] Включва се в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Първоначално е в четата на Михаил Даев, а по-късно в четата на братовчед си Вълчо Тамахкяров.[2] Присъства на Конгреса на Петрова нива.[3] Участва с Гьоктепенската чета на Киро Узунов в Илинденско-Преображенското въстание.[2][4]
В 1913 година се заселва в Гьоктепе. Става член на Българската комунистическа партия в 1919 година. Участва в Септемврийското въстание през 1923 година, след което с жена си Дона емигрира в СССР. В 1924 година е приет за член на ВКП (б).[1] Установява в град Фрунзе,[1] а по-късно в Дзауджикау.[2]
Умира в 1955 година.[1]
Бележки
- ↑ а б в г д Революционната борба в Бургаски окръг. Енциклопедия 1891 - 1944. Партиздат, 1978. с. 250.
- ↑ а б в г Известия на Иститута за история, Том 12, Българска академия на науките, Издателство на БАН, с. 184.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 410
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
