Права на човека в Северна Корея: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
мРедакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
Според конституцията на страната всеки гражданин има правото на свобода на словото, но на практика това право отсъства. Медиите са строго контролирани от правителството, а Северна Корея е на предпоследно място за 2008 по свобода на словото. Телевизорите и радиоприемниците се настройват от правителствени служби по такъв начин, че да не могат да приемат чужди програми, въпреки че има начини тази настройка да бъде отменена. Правителството изрично забранява слушането на радиопредавания или гледане на [[телевизия]], излъчвани от [[Южна Корея]], както и обличането на дрехи в южнокорейски стил. Наказанието за тези „престъпления“ е най-често глоба в различен размер. Въпреки това много севернокорейци слушат и гледат радио и телевизионни предавания от Юга.<ref>{{cite news |title=South Korean Dramas Are All the Rage among North Korean People |work=The Daily NK |first=Yoon Il Geun |date=2 ноември 2007 |url=http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk01500&num=2862 }}</ref><ref>{{cite news |title=North Korean People Copy South Korean TV Drama for Trade |work=The Daily NK |first=Lee Sung Jin |date=22 февруари 2008 |url=http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk01500&num=3290 }}</ref>
Според конституцията на страната всеки гражданин има правото на свобода на словото, но на практика това право отсъства. Медиите са строго контролирани от правителството, а Северна Корея е на предпоследно място за 2008 по свобода на словото. Телевизорите и радиоприемниците се настройват от правителствени служби по такъв начин, че да не могат да приемат чужди програми, въпреки че има начини тази настройка да бъде отменена. Правителството изрично забранява слушането на радиопредавания или гледане на [[телевизия]], излъчвани от [[Южна Корея]], както и обличането на дрехи в южнокорейски стил. Наказанието за тези „престъпления“ е най-често глоба в различен размер. Въпреки това много севернокорейци слушат и гледат радио и телевизионни предавания от Юга.<ref>{{cite news |title=South Korean Dramas Are All the Rage among North Korean People |work=The Daily NK |first=Yoon Il Geun |date=2 ноември 2007 |url=http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk01500&num=2862 }}</ref><ref>{{cite news |title=North Korean People Copy South Korean TV Drama for Trade |work=The Daily NK |first=Lee Sung Jin |date=22 февруари 2008 |url=http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk01500&num=3290 }}</ref>


Критикуването на режима се счита за най-тежкото престъпление и подлежи на задължителен арест. Най-често се наказва с депортиране в трудов лагер.
Критикуването на режима се счита за най-тежкото престъпление и подлежи на задължителен арест. Най-често се наказва с депортиране в [[Трудови лагери в Северна Корея|трудов лагер]].


== Свобода на вероизповеданията ==
== Свобода на вероизповеданията ==
Ред 12: Ред 12:


== Права на хора с увреждания ==
== Права на хора с увреждания ==
Според избягал в Китай севернокорейски лекар, децата родени с увреждания се усмъртяват малко след раждане, ако бъде установен някакъв недъг.<ref>{{cite web | title=Nation under a nuclear cloud: ‘Racially impure’ children killed | work=The Times Online| url=http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/article600929.ece| accessdate=19 ноември 2007}}</ref> Инвалидите се изпращат в „специални лагери“, чието предназначение е неясно.<ref name="v1.dpi.org">{{cite web | title=U.N.: N. Korea puts disabled in camps | work=Disabled Peoples' International| url=http://v1.dpi.org/lang-en/resources/details?page=753| accessdate=19 ноември 2007}}</ref> Хората с [[аутизъм]] също се изпращат там.<ref name="v1.dpi.org"/>
Според избягал в Китай севернокорейски лекар, децата, родени с увреждания, се усмъртяват малко след раждане, ако бъде установен някакъв недъг.<ref>{{cite web | title=Nation under a nuclear cloud: ‘Racially impure’ children killed | work=The Times Online| url=http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/article600929.ece| accessdate=19 ноември 2007}}</ref> Инвалидите се изпращат в „специални лагери“, чието предназначение е неясно.<ref name="v1.dpi.org">{{cite web | title=U.N.: N. Korea puts disabled in camps | work=Disabled Peoples' International| url=http://v1.dpi.org/lang-en/resources/details?page=753| accessdate=19 ноември 2007}}</ref> Хората с [[аутизъм]] също се изпращат там.<ref name="v1.dpi.org"/>


== Права на хомосексуалисти ==
== Права на хомосексуалисти ==
Ред 18: Ред 18:


== Трудови лагери ==
== Трудови лагери ==
{{основна|Трудови лагери в Северна Корея}}
Северна Корея е една от страните, в които все още [[трудов лагер|трудовите лагери]] са средство за наказания на престъпници и политически затворници. Според множество западни неправителствени организации условията на живот там са изключително лоши и затворниците са жертва на системни нарушения на човешките права. Няма точни данни за това колко са лагеристите, но вероятно броят им достига до 200 000 души. Бивши лагеристи разказват за редовни побои, измъчвания и принудителен труд от страна на пазачите. Някои от тях са били подложени на [[глад]]уване, а други затваряни в изключително малки килии за срок от 15 дни. Жените са принуждавани да направят [[аборт]] насила, в случай че забременеят. Някои, успели да избягат от лагерите, разказват за медицински опити с химикали и биологични вещества върху затворниците, както и наличие на газови камери за изтезания и тестване на химически оръжия. Според анти-севернокорейския уебсайт ''One Free Korea'', и бившият надзирател Ри Юн Кук, 20—25% от затворниците в лагерите умират.<ref>[http://freekorea.us/2007/02/06/mass-escape-at-n-korean-concentration-camp-120-escape/ Лагер ''Хвасон'']</ref><ref>[http://www.time.com/time/world/article/0,8599,201976,00.html The Supremo in His Labyrinth], ''Тайм'', 11 февруари 2002</ref> Някои от лагерите са специализирани само за битови престъпници, а други – единствено за „врагове на народа“, като например лагерът Йодок (официално „Център за превъзпитание номер 15“). В лагерите има различни видове производствени предприятия.
Северна Корея е една от страните, в които все още [[трудов лагер|трудовите лагери]] са основното средство за наказания на престъпници и политически затворници. Според множество западни неправителствени организации условията на живот там са изключително лоши и затворниците са жертва на системни нарушения на човешките права. Няма точни данни за това колко са лагеристите, но вероятно броят им достига до 200 000 души. Бивши лагеристи разказват за редовни побои, измъчвания и принудителен труд от страна на пазачите. Някои от тях са били подложени на [[глад]]уване, а други затваряни в изключително малки килии за срок от 15 дни. Жените са принуждавани да направят [[аборт]] насила, в случай че забременеят. Някои, успели да избягат от лагерите, разказват за медицински опити с химикали и биологични вещества върху затворниците, както и наличие на газови камери за изтезания и тестване на химически оръжия. Според антисевернокорейския уебсайт ''One Free Korea'', и бившия надзирател Ри Юн Кук, 20—25% от затворниците в лагерите умират.<ref>[http://freekorea.us/2007/02/06/mass-escape-at-n-korean-concentration-camp-120-escape/ Лагер ''Хвасон'']</ref><ref>[http://www.time.com/time/world/article/0,8599,201976,00.html The Supremo in His Labyrinth], ''Тайм'', 11 февруари 2002</ref> Някои от лагерите са специализирани само за битови престъпници, а други – единствено за „врагове на народа“, като например лагерът Йодок (официално „Център за превъзпитание номер 15“). В лагерите има различни видове производствени предприятия.


== Екзекуции ==
== Екзекуции ==

Версия от 13:58, 30 ноември 2020

Състоянието на човешките права в Северна Корея е трудно за определяне заради затворения характер на страната.

То обаче е обект на широка критика от много международни правозащитни организации, някои от които го оценяват като най-лошото в света. Севернокорейското правителство твърди, човешките права в страната не се нарушават,[1][2] и че свидетелствата на избягали от страната жители са лъжи и ги обвиняват в проамериканска пропаганда.[3]

Свобода на словото

Според конституцията на страната всеки гражданин има правото на свобода на словото, но на практика това право отсъства. Медиите са строго контролирани от правителството, а Северна Корея е на предпоследно място за 2008 по свобода на словото. Телевизорите и радиоприемниците се настройват от правителствени служби по такъв начин, че да не могат да приемат чужди програми, въпреки че има начини тази настройка да бъде отменена. Правителството изрично забранява слушането на радиопредавания или гледане на телевизия, излъчвани от Южна Корея, както и обличането на дрехи в южнокорейски стил. Наказанието за тези „престъпления“ е най-често глоба в различен размер. Въпреки това много севернокорейци слушат и гледат радио и телевизионни предавания от Юга.[4][5]

Критикуването на режима се счита за най-тежкото престъпление и подлежи на задължителен арест. Най-често се наказва с депортиране в трудов лагер.

Свобода на вероизповеданията

Според конституцията всеки гражданин на страната може свободно да избира вероизповеданието си, но в повечето случаи изповядването на религии е ограничено.[6] Западът (и най-вече САЩ) обвинява правителството в пълна забрана на религиозната дейност и преследвания на християни, както и спонсориране на различни групи, за да се създаде илюзия за религиозна свобода.[7] През 1992 са направени поправки в конституцията, които легализират организираната религиозна активност и позволяват строежа на храмове, но при условие, че „религията не служи като проводник за западно влияние и не застрашава обществената сигурност“.[8] Преди тези поправки е била насърчавана анти-религиозната пропаганда.

Права на хора с увреждания

Според избягал в Китай севернокорейски лекар, децата, родени с увреждания, се усмъртяват малко след раждане, ако бъде установен някакъв недъг.[9] Инвалидите се изпращат в „специални лагери“, чието предназначение е неясно.[10] Хората с аутизъм също се изпращат там.[10]

Права на хомосексуалисти

Според избягали от страната си севернокорейци хомосексуализмът не се обсъжда от хората, а много от тях дори не знаят какво е това.[11]

Трудови лагери

Северна Корея е една от страните, в които все още трудовите лагери са основното средство за наказания на престъпници и политически затворници. Според множество западни неправителствени организации условията на живот там са изключително лоши и затворниците са жертва на системни нарушения на човешките права. Няма точни данни за това колко са лагеристите, но вероятно броят им достига до 200 000 души. Бивши лагеристи разказват за редовни побои, измъчвания и принудителен труд от страна на пазачите. Някои от тях са били подложени на гладуване, а други затваряни в изключително малки килии за срок от 15 дни. Жените са принуждавани да направят аборт насила, в случай че забременеят. Някои, успели да избягат от лагерите, разказват за медицински опити с химикали и биологични вещества върху затворниците, както и наличие на газови камери за изтезания и тестване на химически оръжия. Според антисевернокорейския уебсайт One Free Korea, и бившия надзирател Ри Юн Кук, 20—25% от затворниците в лагерите умират.[12][13] Някои от лагерите са специализирани само за битови престъпници, а други – единствено за „врагове на народа“, като например лагерът Йодок (официално „Център за превъзпитание номер 15“). В лагерите има различни видове производствени предприятия.

Екзекуции

В Северна Корея смъртното наказание е в сила. Макар и броят на екзекуциите да е намалял, той остава сравнително висок. Смъртна присъда се дава за проституция,[14] тероризъм, трафик на наркотици,[15] престъпления срещу държавата и народа,[16] и за убийство.[17] Публичните екзекуции са чести. Екзекуцията се осъществява чрез разстрел.

Източници

Вижте също