Тодор Балкански: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 33: Ред 33:
Някои негови трудове с особена важност за българската наука и респективно за историята на българския народ са:"Трансилванските (седмиградски) българи „, ВТ 1997г. ,“Осман Нури Ефенди, Големият помак на българите", ВТ 1997г.; "Местни имена от Чепинското крайще ВТ 2008г.
Някои негови трудове с особена важност за българската наука и респективно за историята на българския народ са:"Трансилванските (седмиградски) българи „, ВТ 1997г. ,“Осман Нури Ефенди, Големият помак на българите", ВТ 1997г.; "Местни имена от Чепинското крайще ВТ 2008г.


След пенсионирането си живее в с. Сарая, Пазарджишко, където умира на 27 ноември 2020 година..
След пенсионирането си живее в с. Сарая, Пазарджишко, където умира на 27 ноември 2020 година.


== Произведения ==
== Произведения ==

Версия от 14:28, 30 ноември 2020

Тодор Балкански
български езиковед
Роден
Починал
27 ноември 2020 г. (76 г.)

Учил въвВеликотърновски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вИнститут за български език към БАН

Тодор Георгиев Балкански е български езиковед. Завежда секция „Българска ономастика“ в Института за български език към БАН.

Биография

Роден е на 25 ноември 1944 г. в село Сарая, община Пазарджик, в семейство индустриалец, репресиран след национализацията. Завършва Великотърновския университет, аспирантура и докторантура в БАН. Дисертациите му са на тема: кандидатска - „Омоними в българския език, получени по словообразувателен път“(1979) и докторска - "Българите в Румъния. Език. Етнос. Етнонимия“ Ономастика. Проспографии"(1996).

Проф. Балкански има огромно творчество. Написал е над 450 статии и студии и над 40 монографии.Създава две нови течения в българската наука: ономастична просопография и езикова археология.

В езиковата археология се смята за ученик на осетинския учен проф. Василий Абаев. Сам той създава школа от престижни учени езикови археолози, между които водещи имена са проф. Кирил Цанков, проф Нено Неделчев, доцентите Николай Кутрев, Васил Кондов, Неда Павлова и други. Учител е на повече от 10 млади учени, които блестящо защитават дисертации под негово ръководство, като някои от тях са Даниела Андрей, Никола Кутрев, Алла Войникова, Цанка Константинова, Мариана Белнейска, Димитър Маринов.

Трудовете му са цитирани над 500 пъти в най-престижни публикации публикации на водещи български и европейски учени. Има негови книги в Библиотеката на Конгреса. Водещи линии в научното му творчество са външните българи и остатъците от езика на булгарите, както и следите от дунавските и епирските власи в българската езикова територия.

Някои негови трудове с особена важност за българската наука и респективно за историята на българския народ са:"Трансилванските (седмиградски) българи „, ВТ 1997г. ,“Осман Нури Ефенди, Големият помак на българите", ВТ 1997г.; "Местни имена от Чепинското крайще ВТ 2008г.

След пенсионирането си живее в с. Сарая, Пазарджишко, където умира на 27 ноември 2020 година.

Произведения

Балкански е автор на книгите „Арумъните по българските Родопи и техния говор“, „Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи“, „България и българите“, „Трансилванските (седмиградските) българи“, „Никола Вапцаров“ и други[1].

Външни препратки

Източници

  1. „Проф. Тодор Балкански: Румен Петков едва не ме уби на магистрала „Тракия“, интервю на Маргарита Върбанова, в. „Атака“, 24.06.2006 г.

2. „Бележити българи на съвременна България“