Приливно ускорение: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
[[Файл:The Earth and the Moon photographed from Mars orbit.jpg|мини|200px|Снимка на [[Земя]]та и [[Луна]]та от [[Марс]]. В полето на Луната, чиято маса е 1/81 част от тази на Земята околоосното движение на Земята се забавя и в резултат денонощието се удължава с 2 милисекунди на всеки век.]] |
[[Файл:The Earth and the Moon photographed from Mars orbit.jpg|мини|200px|Снимка на [[Земя]]та и [[Луна]]та от [[Марс]]. В полето на Луната, чиято маса е 1/81 част от тази на Земята, околоосното движение на Земята се забавя и в резултат денонощието се удължава с 2 милисекунди на всеки век.]] |
||
'''Приливното ускорение''' е резултат на [[Приливна сила|приливната сила]], която изпитва [[естествен спътник]] (например Луната), обикалящ |
'''Приливното ускорение''' е резултат на [[Приливна сила|приливната сила]], която изпитва [[естествен спътник]] (например Луната), обикалящ по [[орбита]] около космическо тяло (например [[Земя]]та). Това [[ускорение]] е причината за постепенното отдалечаване на спътника, обикалящ [[проградно направление|проградно]] (по посока на околоосното му въртене) около централното тяло. То също така е причина и за забавянето на околоосното им въртене. В крайна сметка този процес достига до „приливно заключване“ или [[синхронно въртене]] – първо на по-малкото, а след това и на по-голямото тяло. Най-добре изследваният пример за това е системата Луна – Земя. |
||
Подобен процес на „приливно забавяне“ има в случаите, когато периодът на обикаляне на спътника е по-кратък от периода на околоосното въртене на централното тяло, а също в случаите на ретроградно (по посока обратна на околоосното въртене) обикаляне. |
Подобен процес на „приливно забавяне“ има в случаите, когато периодът на обикаляне на спътника е по-кратък от периода на околоосното въртене на централното тяло, а също в случаите на ретроградно (по посока обратна на околоосното въртене) обикаляне. |
||
[[Файл:Tidal braking.svg|мини|Диаграма на системата Земя- Луна, показваща как приливната издутина, движена от въртенето на Земята около оста |
[[Файл:Tidal braking.svg|мини|Диаграма на системата Земя - Луна, показваща как приливната издутина, движена от въртенето на Земята около оста си, поражда въртящ момент. Той ускорява Луната и забавя земното въртене. Пропорциите не са действителни.]] |
||
=== Ефекти от лунната гравитация === |
=== Ефекти от лунната гравитация === |
||
Тъй като масата на Луната е достатъчно голяма част от земната (около1:81), то системата може да се разглежда по-скоро като двупланетна, отколкото като планета и спътник. Равнината на лунната орбита около Земята лежи по-близо до равнината на земната орбита около Слънцето ([[еклиптика]]та) отколкото до равнината, перпендикулярна на оста на въртене на Земята ([[екватор]]а), какъвто обикновено е случаят със спътниците на другите планети. Луната е достатъчно близо, а масата и е достатъчно голяма за да се образува приливна вълна от земна материя и по-специално водата в [[океан]]а. Образува се също и приблизително противоположна вълна на обратната страна на Земята, предизвикана от [[центробежна сила|центробежната сила]] от въртенето на системата Земя-Луна около [[барицентър]]а ѝ. Средната приливна издутина е синхронизирана с орбиталното движение на Луната и обикаля Земята за 24 часа и 48 минути, малко повече от един [[сидеричен ден]] или 23 часа, 56 минути, и 4,091 секунди. Околоосното въртене на Земята изтегля приливната издутина напред спрямо положението на Луната. В резултат значителна земна маса е отместена от линията между центровете на Луната и Земята. Така се появява компонента на [[Гравитация|гравитационната сила]] в направление перпендикулярно на правата, свързваща центровете на двете тела. Така породеният [[въртящ момент]] ускорява орбиталното движение на Луната и забавя околоосното въртене на Земята. |
Тъй като масата на Луната е достатъчно голяма част от земната (около1:81), то системата може да се разглежда по-скоро като двупланетна, отколкото като планета и спътник. Равнината на лунната орбита около Земята лежи по-близо до равнината на земната орбита около Слънцето ([[еклиптика]]та) отколкото до равнината, перпендикулярна на оста на въртене на Земята ([[екватор]]а), какъвто обикновено е случаят със спътниците на другите планети. Луната е достатъчно близо, а масата и е достатъчно голяма за да се образува приливна вълна от земна материя и по-специално водата в [[океан]]а. Образува се също и приблизително противоположна вълна на обратната страна на Земята, предизвикана от [[центробежна сила|центробежната сила]] от въртенето на системата Земя-Луна около [[барицентър]]а ѝ. Средната приливна издутина е синхронизирана с орбиталното движение на Луната и обикаля Земята за 24 часа и 48 минути, малко повече от един [[сидеричен ден]] или 23 часа, 56 минути, и 4,091 секунди. Околоосното въртене на Земята изтегля приливната издутина напред спрямо положението на Луната. В резултат значителна земна маса е отместена от линията между центровете на Луната и Земята. Така се появява компонента на [[Гравитация|гравитационната сила]] в направление перпендикулярно на правата, свързваща центровете на двете тела. Така породеният [[въртящ момент]] ускорява орбиталното движение на Луната и забавя околоосното въртене на Земята. |
Версия от 06:14, 3 декември 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Приливното ускорение е резултат на приливната сила, която изпитва естествен спътник (например Луната), обикалящ по орбита около космическо тяло (например Земята). Това ускорение е причината за постепенното отдалечаване на спътника, обикалящ проградно (по посока на околоосното му въртене) около централното тяло. То също така е причина и за забавянето на околоосното им въртене. В крайна сметка този процес достига до „приливно заключване“ или синхронно въртене – първо на по-малкото, а след това и на по-голямото тяло. Най-добре изследваният пример за това е системата Луна – Земя.
Подобен процес на „приливно забавяне“ има в случаите, когато периодът на обикаляне на спътника е по-кратък от периода на околоосното въртене на централното тяло, а също в случаите на ретроградно (по посока обратна на околоосното въртене) обикаляне.
Ефекти от лунната гравитация
Тъй като масата на Луната е достатъчно голяма част от земната (около1:81), то системата може да се разглежда по-скоро като двупланетна, отколкото като планета и спътник. Равнината на лунната орбита около Земята лежи по-близо до равнината на земната орбита около Слънцето (еклиптиката) отколкото до равнината, перпендикулярна на оста на въртене на Земята (екватора), какъвто обикновено е случаят със спътниците на другите планети. Луната е достатъчно близо, а масата и е достатъчно голяма за да се образува приливна вълна от земна материя и по-специално водата в океана. Образува се също и приблизително противоположна вълна на обратната страна на Земята, предизвикана от центробежната сила от въртенето на системата Земя-Луна около барицентъра ѝ. Средната приливна издутина е синхронизирана с орбиталното движение на Луната и обикаля Земята за 24 часа и 48 минути, малко повече от един сидеричен ден или 23 часа, 56 минути, и 4,091 секунди. Околоосното въртене на Земята изтегля приливната издутина напред спрямо положението на Луната. В резултат значителна земна маса е отместена от линията между центровете на Луната и Земята. Така се появява компонента на гравитационната сила в направление перпендикулярно на правата, свързваща центровете на двете тела. Така породеният въртящ момент ускорява орбиталното движение на Луната и забавя околоосното въртене на Земята.