Синхронно въртене: Разлика между версии
Таблица на планети и техните спътници, които имат синхронно въртене |
Премахване на повтарящ се текст Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Tidal locking of the Moon with the Earth.gif|мини| |
[[Файл:Tidal locking of the Moon with the Earth.gif|мини|Вляво: Синхронно въртене на Луната – тя се завърта около оста си за същото време, необходимо ѝ да завърши една орбита около Земята. Вдясно: пример за несинхронно въртене, когато спътникът показва постепенно цялата си повърхност]] |
||
'''Синхронно въртене''' е термин, с който в [[астрономия]]та се описва ротацията на тяло (А), намиращо се на [[орбита]] около друго тяло (Б), при която орбиталният ѝ период е равен на периода на въртене около оста си, или с други думи – спътникът '''А''' е винаги обърнат с една и съща страна към централното тяло '''Б'''.<ref>[http://proektzemiata.weebly.com/10441074107710901077-108910901088107210851080-10851072-105110911085107210901072.html Двете страни на Луната – ПРОЕКТ: Земята]</ref> От друга страна, не е задължително тяло '''Б''' да е обърнато с една и съща страна към спътника си '''А'''. |
'''Синхронно въртене''' е термин, с който в [[астрономия]]та се описва ротацията на тяло (А), намиращо се на [[орбита]] около друго тяло (Б), при която орбиталният ѝ период е равен на периода на въртене около оста си, или с други думи – спътникът '''А''' е винаги обърнат с една и съща страна към централното тяло '''Б'''.<ref>[http://proektzemiata.weebly.com/10441074107710901077-108910901088107210851080-10851072-105110911085107210901072.html Двете страни на Луната – ПРОЕКТ: Земята]</ref> От друга страна, не е задължително тяло '''Б''' да е обърнато с една и съща страна към спътника си '''А'''. |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Синхронното въртене е следствие действието на [[Приливна сила|приливните сили]] между двете тела, които ротират около един общ [[барицентър]]. Първоначално централното тяло и спътникът му не са били със синхронно въртене, но под влияние на приливните сили и двете тела забавят [[ротация]]та си, като същевременно [[голяма полуос|голямата полуос]] на орбитата на спътника нараства, т.е. разстоянието между тях се увеличава. В крайна сметка, след достатъчно дълъг период, по-малкият спътник придобива синхронно въртене. За много от спътниците в [[Слънчевата система]] е характерно именно синхронното въртене. |
Синхронното въртене е следствие действието на [[Приливна сила|приливните сили]] между двете тела, които ротират около един общ [[барицентър]]. Първоначално централното тяло и спътникът му не са били със синхронно въртене, но под влияние на приливните сили и двете тела забавят [[ротация]]та си, като същевременно [[голяма полуос|голямата полуос]] на орбитата на спътника нараства, т.е. разстоянието между тях се увеличава. В крайна сметка, след достатъчно дълъг период, по-малкият спътник придобива синхронно въртене. За много от спътниците в [[Слънчевата система]] е характерно именно синхронното въртене. |
||
Типичен случай за синхронно въртене са [[Земя]]та и [[Луна]]та, т.е. земният наблюдател вижда само едната (видимата) страна на Луната. Обратната страна на Луната не може да се наблюдава от Земята, но това не означава, че тя е тъмна. Затова изразът „тъмната страна на Луната” е погрешен. При [[Плутон (планета джудже)|Плутон]] и [[Харон (спътник)|Харон]] се наблюдава взаимно синхронно въртене, т.е. и двете тела винаги са обърнати с едни и същи повърхности едно към друго (барицентърът им се намира извън обема на Плутон) <ref>{{cite book | title=Physics and Chemistry of the Solar System | first1=John | last1=Lewis | publisher=Academic Press | year=2012 | isbn=978-0323145848 | pages=242–243 | url=https://books.google.com/books?id=35uwarLgVLsC&pg=PA242 }}</ref>. |
Типичен случай за синхронно въртене са [[Земя]]та и [[Луна]]та, т.е. земният наблюдател вижда само едната (видимата) страна на Луната. Обратната страна на Луната не може да се наблюдава от Земята, но това не означава, че тя е тъмна. Затова изразът „тъмната страна на Луната” е погрешен. При [[Плутон (планета джудже)|Плутон]] и [[Харон (спътник)|Харон]] се наблюдава взаимно синхронно въртене, т.е. и двете тела винаги са обърнати с едни и същи повърхности едно към друго (барицентърът им се намира извън обема на Плутон) <ref>{{cite book | title=Physics and Chemistry of the Solar System | first1=John | last1=Lewis | publisher=Academic Press | year=2012 | isbn=978-0323145848 | pages=242–243 | url=https://books.google.com/books?id=35uwarLgVLsC&pg=PA242 }}</ref>. |
||
===Доказани случаи на синхронно въртене в Слънчевата система:=== |
===Доказани случаи на синхронно въртене в Слънчевата система:=== |
Версия от 08:35, 5 декември 2020
Синхронно въртене е термин, с който в астрономията се описва ротацията на тяло (А), намиращо се на орбита около друго тяло (Б), при която орбиталният ѝ период е равен на периода на въртене около оста си, или с други думи – спътникът А е винаги обърнат с една и съща страна към централното тяло Б.[1] От друга страна, не е задължително тяло Б да е обърнато с една и съща страна към спътника си А.
Синхронното въртене е следствие действието на приливните сили между двете тела, които ротират около един общ барицентър. Първоначално централното тяло и спътникът му не са били със синхронно въртене, но под влияние на приливните сили и двете тела забавят ротацията си, като същевременно голямата полуос на орбитата на спътника нараства, т.е. разстоянието между тях се увеличава. В крайна сметка, след достатъчно дълъг период, по-малкият спътник придобива синхронно въртене. За много от спътниците в Слънчевата система е характерно именно синхронното въртене.
Типичен случай за синхронно въртене са Земята и Луната, т.е. земният наблюдател вижда само едната (видимата) страна на Луната. Обратната страна на Луната не може да се наблюдава от Земята, но това не означава, че тя е тъмна. Затова изразът „тъмната страна на Луната” е погрешен. При Плутон и Харон се наблюдава взаимно синхронно въртене, т.е. и двете тела винаги са обърнати с едни и същи повърхности едно към друго (барицентърът им се намира извън обема на Плутон) [2].
Доказани случаи на синхронно въртене в Слънчевата система:
Централно тяло | Тела със синхронно въртене[3] |
---|---|
Слънце | Меркурий[4][5] (3:2 орбитален резонанс) |
Земя | Луна |
Марс | Фобос[6] · Деймос[7] |
Юпитер | Метис · Адрастея · Амалтея · Тива · Йо · Европа · Ганимед · Калисто |
Сатурн | Пан · Атлас · Прометей · Пандора · Епиметей · Янус · Мимас · Енцелад · Телесто · Тетида · Калипсо · Диона · Рея · Титан · Япет |
Уран | Миранда · Ариел · Умбриел · Титания · Оберон |
Нептун | Протей · Тритон[6] |
Плутон | Харон (взаимно синхронно въртене) |
Вижте също
Източници
- ↑ Двете страни на Луната – ПРОЕКТ: Земята
- ↑ Lewis, John. Physics and Chemistry of the Solar System. Academic Press, 2012. ISBN 978-0323145848. с. 242–243.
- ↑ Nobili, A. M. (April 1978). Secular effects of tidal friction on the planet–satellite systems of the solar system. – Moon and the Planets, 18(2), 203–216, Bibcode 1978M&P....18..203N, doi:10.1007/BF00896743. "The following satellites seem to corotate: Phobos and Deimos, Amalthea, Io, Europa, Ganymede, Callisto, Janus, Mimas, Enceladus, Tethys, Dione, Rhea, Titan, Hyperion, Japetus, Miranda, Ariel, Umbriel, Titania, and Oberon."
- ↑ Peale, S. J. (1988). The rotational dynamics of Mercury and the state of its core. – Mercury. University of Arizona Press, 461–493, Bibcode 1988merc.book..461P.
- ↑ Rivoldini, A. et al. (September 2010). Past and present tidal dissipation in Mercury. – European Planetary Science Congress 2010, 671, Bibcode 2010epsc.conf..671R.
- ↑ а б Correia, Alexandre C. M. (October 2009). Secular Evolution of a Satellite by Tidal Effect: Application to Triton. – The Astrophysical Journal Letters, 704(1), L1–L4, arXiv:0909.4210, Bibcode 2009ApJ...704L...1C, doi:10.1088/0004-637X/704/1/L1.
- ↑ Burns, J. A. (1978). The dynamical evolution and origin of the Martian moons. – Vistas in Astronomy, 22(2), 193–208, Bibcode 1978VA.....22..193B, doi:10.1016/0083-6656(78)90015-6.