Вектор: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 123: | Ред 123: | ||
'''Скаларно произведение''' на два ненулеви вектора <math> \vec{a} </math> и <math> \vec{b}</math> е числото <math> \Vert \vec{a} \Vert \ \Vert \vec{b} \Vert \ \cos{\angle{(\vec{a}, \ \vec{b})}}</math>, където <math> \cos{\angle{(\vec{a}, \ \vec{b})}} </math> е [[косинус]]ът на ъгъла между двата вектора, a <math> \Vert \vec{a} \Vert </math> и <math> \Vert \vec{b} \Vert </math> са дължините на векторите. Ъгълът може да приема стойности в интервала <math>\left [ {0^\circ, \ 180^\circ} \right]</math>. Лесно може да се покаже, че |
'''Скаларно произведение''' на два ненулеви вектора <math> \vec{a} </math> и <math> \vec{b}</math> е числото <math> \Vert \vec{a} \Vert \ \Vert \vec{b} \Vert \ \cos{\angle{(\vec{a}, \ \vec{b})}}</math>, където <math> \cos{\angle{(\vec{a}, \ \vec{b})}} </math> е [[косинус]]ът на ъгъла между двата вектора, a <math> \Vert \vec{a} \Vert </math> и <math> \Vert \vec{b} \Vert </math> са дължините на векторите. Ъгълът може да приема стойности в интервала <math>\left [ {0^\circ, \ 180^\circ} \right]</math>. Лесно може да се покаже, че |
||
<math>\vec{a}\perp\vec{b} \Leftrightarrow \vec{a}{.}\vec{b}=0</math> |
<math>\vec{a}\perp\vec{b} \Leftrightarrow \vec{a}{.}\vec{b}=0</math> |
||
==== Векторно произведение на два вектора ==== |
|||
'''Векторно произведение''' на два вектора е вектор, чиято дължина е равна на произведението от дължините на двата вектора и синусът на ъгъла между тях. Самото векторно произведение се дефинира така: |
|||
<math>\vec{a}\times\vec{b}=\Vert\vec{a}\Vert \ \Vert\vec{b}\Vert \sin\angle(\vec{a}, \ \vec{b})\mathbf{\hat{n}}</math> |
|||
[[Категория:Вектори]] |
[[Категория:Вектори]] |
Версия от 23:05, 6 декември 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
В математиката и физиката вектори се наричат елементите на линейните пространства. Най-често те се отъждествяват с координатните си представяния като наредени -орки от съответното числово поле. Така евклидовите пространства и се отъждествяват със съответно евклидовите равнина - , и пространство - , където , и са реални числа.
В математиката, физиката и инженерството, евклидов вектор (понякога наричан геометричен или пространствен вектор) или просто вектор е геометричен обект, който има величина (или дължина) и посока и може да бъде добавен към други вектори, съгласно с векторната алгебра. В евклидовата геометрия векторът често се представя от част от линия с определена посока.
Определение
В аналитичната геометрия се използват следните определения за вектор в равнината и пространството. - Отсечка, на която единият край е избран за първи (начало), а другият за втори (край) наричаме насочена отсечка (свързан вектор). Множеството от всички насочени отсечки, равни на дадена насочена отсечка наричаме вектор (свободен вектор), породен от насочената отсечка . Всяка от тези насочени отсечки наричаме представител на вектора .
Във всяка точка всеки вектор има точно един представител. Посока и дължина на вектор наричаме посоката и дължината на кой да е негов представител. Нулев вектор – има за представител коя да е нулева насочена отсечка, т.е. той няма посока и има дължина 0. За краткост, ако или разбираме, че е даден вектор с представител насочената отсечка , т.е.
- Нулева насочена отсечка – началната точка А съвпада с крайната точка В
- Ненулева насочена отсечка – началната точка А не съвпада с крайната точка В
- Дължина – на насочената отсечка наричаме дължината на отсечката . Бележим или
Елементи на ненулевия вектор
- начало – точка А
- край – точка В
- посока – посоката на лъча
- директриса – правата АВ
- дължина – дължината на АВ
Еднопосочни и противопосочни вектори
- Два ненулеви вектора са еднопосочни, т.е , ако лъчите и са еднопосочни
- Две ненулеви отсечки са противопосочни, т.е. , ако лъчите и са разнопосочни
Свойства на ненулевите вектори
- Всяка насочена отсечка е равна на себе си;
- Ако , то и ;
- Ако и , то .
Насочена права
Ос (насочена права) х наричаме права, на която едната от двете ѝ посоки е избрана за положителна, а другата – за отрицателна.
Алгебрична мярка
Алгебрична мярка (относителна стойност) АВ— на ненулевата насочена отсечка АВ→ върху ос наричаме дължина на вектор, взета със знак плюс (+) или минус(-) в зависимост от това дали посоката ѝ съвпада с положителната или отрицателната посока на оста, т.е алгебричната мярка е реално число, като или
Действия с вектори
множеството от всички насочени отсечки, равни на дадена насочена отсечка АВ→
Видове вектори
- Векторът с представител наричаме противоположен на вектора с представител .
- Колинеарни са група вектори, които лежат на една права или на успоредни прави.
- Компланарни са група вектори, които лежат в една равнина или в успоредни равнини. Всяка двойка вектори е компланарна.
Действия с вектори в равнината
Равенство
Сума
- Правило на триъгълника:
- Правило на успоредника:
- Правило на многоъгълника:
- Свойства:
Разлика
- От правилото на триъгълника и правилото на успоредника следва:
Произведение
Произведение на вектор с число наричаме вектора с дължината и с посока:
• , ако
• , ако
Ако или , то .
Свойства на произведението
Вектори в пространството
Векторна база в пространството
Определение
Нека и са ненулеви вектори в пространството и точка О е произволна точка. Нека
Векторите се наричат компланарни, ако точките О, А, В и С лежат в една или в успоредни равнини.
Ако лежат в различни равнини, те се наричат некомпланарни. Прието е нулевият вектор да е компланарен с произволна двойка вектори.
Два неколинеарни вектора образуват векторна база в равнината, а три некомпланарни вектора образуват векторна база в пространството.
Теореми
Ако векторите образуват база в пространството, то за всеки вектор съществува единствено базисно представяне в тази база.
Следствие: Ако е векторна база в пространството, то равенство от вида е възможно тогава и само тогава, когато .
Скаларно произведение на два вектора
Скаларно произведение на два ненулеви вектора и е числото , където е косинусът на ъгъла между двата вектора, a и са дължините на векторите. Ъгълът може да приема стойности в интервала . Лесно може да се покаже, че
Векторно произведение на два вектора
Векторно произведение на два вектора е вектор, чиято дължина е равна на произведението от дължините на двата вектора и синусът на ъгъла между тях. Самото векторно произведение се дефинира така: