Братя Мормареви: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Ред 15: Ред 15:
* [[1980]] г. – [[Двойникът]]
* [[1980]] г. – [[Двойникът]]
* [[1983]] г. – [[Васко да Гама от село Рупча]]
* [[1983]] г. – [[Васко да Гама от село Рупча]]
* [[1987]] г. – [[13-а годеница на принца]]
* [[1987]] г. – [[13-та годеница на принца]]
* [[1989]] г. – [[Мъже без мустаци]]
* [[1989]] г. – [[Мъже без мустаци]]
Мормареви през тази 2011 година: Мориц Йомтов на 90, Марко Стойчев на 80. И двамата са родени във Варна, и двамата умират от рак на белите дробове. Мориц през 1992 в Израел, Марко – на днешния ден през 2006 г. в София. Двамата са различни по характер, натюрел и образование, но киното ги обединява в авторски тандем, който създаде едни от най-качествените български филми.
Мормареви през тази 2011 година: Мориц Йомтов на 90, Марко Стойчев на 80. И двамата са родени във Варна, и двамата умират от рак на белите дробове. Мориц през 1992 в Израел, Марко – на днешния ден през 2006 г. в София. Двамата са различни по характер, натюрел и образование, но киното ги обединява в авторски тандем, който създаде едни от най-качествените български филми.

Версия от 20:11, 12 декември 2020

Братя Мормареви е литературен псевдоним на писателския екип Марко Стойчев и Мориц Йомтов. Екипът създава множество сценарии за популярни български филми.

Произведения

Сценарии

Мормареви през тази 2011 година: Мориц Йомтов на 90, Марко Стойчев на 80. И двамата са родени във Варна, и двамата умират от рак на белите дробове. Мориц през 1992 в Израел, Марко – на днешния ден през 2006 г. в София. Двамата са различни по характер, натюрел и образование, но киното ги обединява в авторски тандем, който създаде едни от най-качествените български филми.

Мориц Йомтов завършва Американския колеж и химия в Софийския университет (СУ). Работи в редакция „Предавания за чужбина“ на БНР. Изключителен ерудит, става професор по биохимия, дълги години е на различни изборни длъжности във Федерацията на европейските биохимични дружества, става и неин генерален секретар. Говори английски, френски, немски и руски език.

Марко Стойчев завършва английска филология също в СУ. 15 години е главен редактор в редакция „Хумор, сатира и забава“ на БНР. Тъй като открито подкрепя Пражката пролет в Чехословакия, през 1968 е уволнен и 3 години е без работа. През 1971 г. е реабилитиран и Иван Славков го кани във филмовата редакция на БНТ. Дълги години е един от най-активните деятели на Световната асоциация за детско кино (СИФЕЖ).

БНР е мястото, където МОРиц и МАРко стават Братя МОРМАРеви. В началото на филмовата им кариера много хора наистина мислеха, че те са братя. Мормареви започват с общи фейлетони във в. „Стършел“. Почти всеки следобед двамата сядат в кухничката на Мориц Йомтов на ул. „Шипка“.

Двамата се редуват на пишещата машина, но по-често зад нея е Марко Стойчев. „Не можех да мисля, ако тя не беше пред мене“, признава след години по-малкият „брат“. Синът му Кънчо Стойчев, известният днес социолог, ми разказа още нещо интересно. И двамата лудо обичат кашкавал, особено балкански, и увлечени в игра и творчество понякога изяждали цяла пита. И ако през 70-те години на миналия век „Млечна промишленост“ е преизпълнявала плана си за кашкавала, това се дължи и на Братя Мормареви. През това време те написват цели 10 сценария за игрални филми и телевизионни сериали.

За свой кръстник смятат Анжел Вагенщайн. Той чете фейлетоните им в „Стършел“ и веднъж подхвърля: „Абе вие двамата защо не напишете сценарий за комедия, голям глад има за този жанр...“ Не се знае колко кашкавал изяждат, но сядат и написват сценария „Старинната монета“. Филмът излиза през 1965 г. и е копродукция с ГДР. Главните роли в него играят модната тогава наша естрадна певица Лиана Антонова и източногерманската звезда Манфред Круг.

Братя Мормареви обаче стават известни най-вече с детските си филми. Само че до първия от тях – „Таралежите се раждат без бодли“, ще минат цели 6 години. Заради политическия „грях“ на Марко Стойчев, подкрепил опита на чехословашкия лидер Александър Дубчек да направи „социализъм с човешко лице“.

След години двамата признават, че никога не са смятали да пишат киносценарии предимно за деца. Като фейлетонисти и хумористи те винага търсят смешното в живота. И тъй като хуморът обикновено се ражда от някаква деформация, те намират „ключа от квартирата“ (по израза на Илф и Петров) в детската гледна точка към света, като я деформират допълнително с много хумор и сатира.

"А може би деформацията най-много ни се удава – казват „братята“ в началото на творческата си кариера. – Затова не обичаме да чуваме, че сме затънали в детска тематика. По правилно е да се каже, че все още съумяваме да си държим главите над водата. Иначе на други теми сме се давили..."

След години обаче, когато имат 5 – 6 детски филма зад гърба си, двамата се коригират: "Пишем за възрастни, но с герои деца. После се оказа, че това били детски филим, защото каквото и да напишем с герои деца, критиците все го определят като „детско“. Не се възпротивихме, дори с удоволствие приехме съдбата на „детски автори“, защото обикнахме тази публика. Тя е най-благодарна и искрена, с по-спонтанни реакции."

Така двамата написват и сценариите на „С деца на море“, „Изпити по никое време“, „Войната на таралежите“, "Задача с много неизвестни и др.

Всеки от двамата има право на вето. (С такова вето Луис Бунюел и Салвадор Дали сътворяват филма си „Андалузкото куче“. Но тяхното е сюрреализъм, докато нашите хора пишат соцреализъм).

- Най-напред обсъждаме идеята, пръкнала се след много разговори и ядене на кашкавал – разказа ми Марко Стойчев преди години. – После постепенно надхвърляме план на сценария. Всеки казваше какво мисли, без да се притеснява от другия, просто мислехме на глас. Това е фактически нашата „тайна“ – мисленето на глас. Да мислиш на глас, е все едно да се разсъбличаш пред някого, а пред всекиго човек не може да се съблича. Трябва да му е много близък, да не се срамува от изказаната глупава мисъл. Не зная как е при други автори, но при нас от десет мисли девет бяха глупави и чак в десетата можеше да има някакво зрънце. Но пък понякога от най-глупавата мисъл на единия, се раждаше нещо умно у другия...

Когато са на върха на славата като детски автори, те изведнъж получават нареждане от „горе“ да напишат филм за пенсионерите. Някой идеологически съгледвач явно е решил, че тази тема е подценена в киното и кой, кой да я „реализира“ – хайде Братя Мормареви, тия двамата ще се справят.

Те, разбира се, се справят – след филм за пионерите и филм за пенсионерите – „Сиромашко лято“. Двамата обяснавяттворческото си салтомортале много образно: „Докато писахме сценария, установихме, че има доста съществена прилика между децата и пенсионерите. И едните, и другите са материално осигурени и хлябът им не зависи от тяхното поведение. И едните, и другите си фантазират, без да е необходимо да се съобразяват с реалната действителност. Така че темата за пенсионерите изведнъж се оказа много близка до нас...“

Боже, как звучи това – за хляба и сигурността, днес?!

Десет години акад. Азаря Поликаров не оставя на мира „братята“, докато не напишат сценария на „Двойникът“. Още когато той е млад учен, им се оплаква, че е претоварен с много работа, част от която е чиновническа и несвойствена за него. И добавя: „От това става филм!“

Братя Мормареви признават, че темата за двойниците е стара колкото и самото кино. Но пък какъв филм стана „Двойникът“? И до днес самият Тодор Колев признава, че в него е дал най-доброто от себе си.

Тежката болест на Мориц Йомтов разделя „братята“, той отива да се лекува в Израел. Марко Стойчев остава сам и тогава с него се случва истинско чудо.

Една нощ сънува идея за филм: как от небето върху главния герой се стоварва труп! И това е неговата собствена съвест. Режисьорът Иван Андонов прегръща идеята на Стойчев и така се появява филмът „Адио, Рио“.

След като го гледа, тогавашният шеф на кинематографията Людмил Стайков казва: „Този филм е като шампанско!“

Външни препратки