Дончо Костов: Разлика между версии

Дончо Костов
	Дончо Костов
български биолог
Роден	19 юни 1897 г. Локорско, България
Починал	9 август 1949 г. (52 г.) София, България
Учил в	Хале-Витенбергски университет
Научна дейност
Област	Биология
Работил в	Софийски университет

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:06, 13 декември 2020

Дончо Костов Стоянов е български агроном и генетик. През лятото на 1944 година е включен в правителството на Иван Багрянов като министър на земеделието и държавните имоти, но отказва поста и е освободен.

Биография

Дончо Костов е роден през 1897 година в село Локорско. През 1916 година завършва Първа софийска мъжка гимназия. Учи естествена история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и завършва агрономство в Хале през 1924 година. През следващите години преподава в Агрономическия факултет на Софийския университет, където е асистент на професор Иван Иванов. С Рокфелерова стипендия специализира генетика в Харвардския университет при Едуард Мъри Ийст (1926 – 1929).

След завръщането си в България, въпреки множеството публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет. По тази причина започва работа в Държавния завод за добитък и депо за мъжки разплодници („Кабиюк“) край Шумен, а после заминава за Ленинград, където работи в Института по генетика при Николай Вавилов (1932 – 1939) и преподава в Ленинградския университет (1934 – 1936). През този период той публикува над 200 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „Нейчър“.

През 1939 година, след започнатата от Трофим Лисенко кампания за унищожаване на съветската школа в генетиката, Дончо Костов напуска Съветския съюз, завръща се в България и до смъртта си е директор на Централния земеделски изпитателен институт. От 1942 до 1946 година преподава биология в Медицинския факултет на Софийския университет, а след това – генетика в Агрономическия факултет. През 1946 година става редовен член на Българската академия на науките. Той основава и ръководи Института по приложна биология и развитие на организмите (1947 – 1949). От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда^[1].

Дончо Костов умира през 1949 година в София.

През 1990 режисьорката Адела Пеева прави документалния филм „Дончо Костов – една българска история“.

Източници

↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 241.

Цитирана литература

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Външни препратки

Публикации в списание „Нейчър“

Иван Бешков

→

министър на земеделието и държавните имоти (1 юни 1944 – 12 юни 1944^[1])

→

Руси Русев

↑ Костов не приема длъжността и е освободен по „здравословни причини“, цит. по Ташев, с.241

[1] Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 241.

[2] Костов не приема длъжността и е освободен по „здравословни причини“, цит. по Ташев, с.241

[1]

[1]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 | категория        = биолог
 | описание         = български биолог
-| портрет          = [[File:Dontcho Kostoff.jpg|thumb|Академик Дончо Костов (1897 - 1949)]]
+| портрет          = Dontcho Kostoff.jpg
 | портрет-описание =
 | роден-място      = [[Локорско]], [[България]]
@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 == Биография ==
-Дончо Костов е роден през [[1897]] година в село [[Локорско]]. През 1916 година завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]]. Учи [[естествена история]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] и завършва агрономство в [[Хале (Германия)|Хале]] през 1924 година. През следващите години преподава в Агрономическия факултет на Софийския университет, където е асистент на професор [[Иван Иванов (агроном)|Иван Иванов]]. С [[Рокфелерова стипендия]] специализира генетика в [[Харвардски университет|Харвардския университет]] при [[Едуард Мъри Ийст]] (1926-1929).
+Дончо Костов е роден през [[1897]] година в село [[Локорско]]. През 1916 година завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]]. Учи [[естествена история]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] и завършва агрономство в [[Хале (Германия)|Хале]] през 1924 година. През следващите години преподава в Агрономическия факултет на Софийския университет, където е асистент на професор [[Иван Иванов (агроном)|Иван Иванов]]. С [[Рокфелерова стипендия]] специализира генетика в [[Харвардски университет|Харвардския университет]] при [[Едуард Мъри Ийст]] (1926 – 1929).
-След завръщането си в България, въпреки множеството публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет. По тази причина започва работа в [[Национален историко-археологически резерват „Кабиюк“#Конно стопанство|Държавния завод за добитък и депо за мъжки разплодници („Кабиюк“)]] край Шумен, а после заминава за [[Ленинград]], където работи в Института по генетика при [[Николай Вавилов]] (1932-1939) и преподава в [[Ленинградски университет|Ленинградския университет]] (1934-1936). През този период той публикува над 200 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „[[Нейчър]]“.
+След завръщането си в България, въпреки множеството публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет. По тази причина започва работа в [[Национален историко-археологически резерват „Кабиюк“#Конно стопанство|Държавния завод за добитък и депо за мъжки разплодници („Кабиюк“)]] край Шумен, а после заминава за [[Ленинград]], където работи в Института по генетика при [[Николай Вавилов]] (1932 – 1939) и преподава в [[Ленинградски университет|Ленинградския университет]] (1934 – 1936). През този период той публикува над 200 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „[[Нейчър]]“.
-През 1939 година, след започнатата от [[Трофим Лисенко]] кампания за унищожаване на съветската школа в генетиката, Дончо Костов напуска [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], завръща се в България и до смъртта си е директор на [[Централен земеделски изпитателен институт|Централния земеделски изпитателен институт]]. От 1942 до 1946 година преподава биология в Медицинския факултет на Софийския университет, а след това - генетика в Агрономическия факултет. През 1946 година става редовен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Той основава и ръководи [[Институт по приложна биология и развитие на организмите|Института по приложна биология и развитие на организмите]] (1947-1949). От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда<ref>{{ташев|241}}</ref>.
+През 1939 година, след започнатата от [[Трофим Лисенко]] кампания за унищожаване на съветската школа в генетиката, Дончо Костов напуска [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], завръща се в България и до смъртта си е директор на [[Централен земеделски изпитателен институт|Централния земеделски изпитателен институт]]. От 1942 до 1946 година преподава биология в Медицинския факултет на Софийския университет, а след това – генетика в Агрономическия факултет. През 1946 година става редовен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Той основава и ръководи [[Институт по приложна биология и развитие на организмите|Института по приложна биология и развитие на организмите]] (1947 – 1949). От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда<ref>{{ташев|241}}</ref>.
 Дончо Костов умира през [[1949]] година в [[София]].