Дончо Костов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на портрет на Дончо Костов
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| категория = биолог
| категория = биолог
| описание = български биолог
| описание = български биолог
| портрет = [[File:Dontcho Kostoff.jpg|thumb|Академик Дончо Костов (1897 - 1949)]]
| портрет = Dontcho Kostoff.jpg
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Локорско]], [[България]]
| роден-място = [[Локорско]], [[България]]
Ред 23: Ред 23:


== Биография ==
== Биография ==
Дончо Костов е роден през [[1897]] година в село [[Локорско]]. През 1916 година завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]]. Учи [[естествена история]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] и завършва агрономство в [[Хале (Германия)|Хале]] през 1924 година. През следващите години преподава в Агрономическия факултет на Софийския университет, където е асистент на професор [[Иван Иванов (агроном)|Иван Иванов]]. С [[Рокфелерова стипендия]] специализира генетика в [[Харвардски университет|Харвардския университет]] при [[Едуард Мъри Ийст]] (1926-1929).
Дончо Костов е роден през [[1897]] година в село [[Локорско]]. През 1916 година завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]]. Учи [[естествена история]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] и завършва агрономство в [[Хале (Германия)|Хале]] през 1924 година. През следващите години преподава в Агрономическия факултет на Софийския университет, където е асистент на професор [[Иван Иванов (агроном)|Иван Иванов]]. С [[Рокфелерова стипендия]] специализира генетика в [[Харвардски университет|Харвардския университет]] при [[Едуард Мъри Ийст]] (1926 – 1929).


След завръщането си в България, въпреки множеството публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет. По тази причина започва работа в [[Национален историко-археологически резерват „Кабиюк“#Конно стопанство|Държавния завод за добитък и депо за мъжки разплодници („Кабиюк“)]] край Шумен, а после заминава за [[Ленинград]], където работи в Института по генетика при [[Николай Вавилов]] (1932-1939) и преподава в [[Ленинградски университет|Ленинградския университет]] (1934-1936). През този период той публикува над 200 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „[[Нейчър]]“.
След завръщането си в България, въпреки множеството публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет. По тази причина започва работа в [[Национален историко-археологически резерват „Кабиюк“#Конно стопанство|Държавния завод за добитък и депо за мъжки разплодници („Кабиюк“)]] край Шумен, а после заминава за [[Ленинград]], където работи в Института по генетика при [[Николай Вавилов]] (1932 – 1939) и преподава в [[Ленинградски университет|Ленинградския университет]] (1934 – 1936). През този период той публикува над 200 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „[[Нейчър]]“.


През 1939 година, след започнатата от [[Трофим Лисенко]] кампания за унищожаване на съветската школа в генетиката, Дончо Костов напуска [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], завръща се в България и до смъртта си е директор на [[Централен земеделски изпитателен институт|Централния земеделски изпитателен институт]]. От 1942 до 1946 година преподава биология в Медицинския факултет на Софийския университет, а след това - генетика в Агрономическия факултет. През 1946 година става редовен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Той основава и ръководи [[Институт по приложна биология и развитие на организмите|Института по приложна биология и развитие на организмите]] (1947-1949). От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда<ref>{{ташев|241}}</ref>.
През 1939 година, след започнатата от [[Трофим Лисенко]] кампания за унищожаване на съветската школа в генетиката, Дончо Костов напуска [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], завръща се в България и до смъртта си е директор на [[Централен земеделски изпитателен институт|Централния земеделски изпитателен институт]]. От 1942 до 1946 година преподава биология в Медицинския факултет на Софийския университет, а след това – генетика в Агрономическия факултет. През 1946 година става редовен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Той основава и ръководи [[Институт по приложна биология и развитие на организмите|Института по приложна биология и развитие на организмите]] (1947 – 1949). От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда<ref>{{ташев|241}}</ref>.


Дончо Костов умира през [[1949]] година в [[София]].
Дончо Костов умира през [[1949]] година в [[София]].

Версия от 12:06, 13 декември 2020

Дончо Костов
български биолог

Роден
Починал
9 август 1949 г. (52 г.)
София, България

Учил вХале-Витенбергски университет
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вСофийски университет

Дончо Костов Стоянов е български агроном и генетик. През лятото на 1944 година е включен в правителството на Иван Багрянов като министър на земеделието и държавните имоти, но отказва поста и е освободен.

Биография

Дончо Костов е роден през 1897 година в село Локорско. През 1916 година завършва Първа софийска мъжка гимназия. Учи естествена история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и завършва агрономство в Хале през 1924 година. През следващите години преподава в Агрономическия факултет на Софийския университет, където е асистент на професор Иван Иванов. С Рокфелерова стипендия специализира генетика в Харвардския университет при Едуард Мъри Ийст (1926 – 1929).

След завръщането си в България, въпреки множеството публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет. По тази причина започва работа в Държавния завод за добитък и депо за мъжки разплодници („Кабиюк“) край Шумен, а после заминава за Ленинград, където работи в Института по генетика при Николай Вавилов (1932 – 1939) и преподава в Ленинградския университет (1934 – 1936). През този период той публикува над 200 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „Нейчър“.

През 1939 година, след започнатата от Трофим Лисенко кампания за унищожаване на съветската школа в генетиката, Дончо Костов напуска Съветския съюз, завръща се в България и до смъртта си е директор на Централния земеделски изпитателен институт. От 1942 до 1946 година преподава биология в Медицинския факултет на Софийския университет, а след това – генетика в Агрономическия факултет. През 1946 година става редовен член на Българската академия на науките. Той основава и ръководи Института по приложна биология и развитие на организмите (1947 – 1949). От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда[1].

Дончо Костов умира през 1949 година в София.

През 1990 режисьорката Адела Пеева прави документалния филм „Дончо Костов – една българска история“.

Източници

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 241.

Цитирана литература

Външни препратки

Иван Бешков министър на земеделието и държавните имоти (1 юни 1944 – 12 юни 1944[1]) Руси Русев
  1. Костов не приема длъжността и е освободен по „здравословни причини“, цит. по Ташев, с.241