Балканска федеративна република: Разлика между версии
м
редакция без резюме
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
== Зараждане на идеята ==
Идеята за
== Идеите през Българското възраждане ==
Ред 30:
== Македонският въпрос ==
В следосвобожденския период идеята за Балканска федерация е много тясно обвързана с [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]], който е част от по-големия
== Привърженици сред другите народи ==
Ред 42:
== Преговори след Втората световна война ==
[[Файл:Stav na SAD za jug-bug federacija 1945.jpg|ляво|мини|250п|Телеграма от Държавния департамент на САЩ, че споделят възгледа на британското правителство, че Югославия и България не трябва да встъпват в съюз, 7 март 1945 г.]]
Идеята за Балканска федерация се появява отново по време на Втората световна война, като неин инициатор е българският комунистически деец от македонски произход [[Георги Димитров]]. Той я вижда като комунистическа федерация, която трябва да реши [[Македонски въпрос|
След края на [[Втората световна война]] под ръководството на СССР на Балканите се установяват просъветски режими на управление. В края на август 1944 г. в [[Румъния]] с преврат, ръководен от краля, е свалена диктатурата на [[Антонеску]], страната е окупирана от настъпващите съветски войски, с чиято помощ румънската комунистическа партия овладява властта през 1947 г. На [[9 септември 1944]] г., с помощта на [[Червената армия]], властта в [[България]] е завзета от [[Отечествения фронт]], доминиран от [[БРП]](к). В [[Албания]] партизаните, ръководени от местната комунистическа партия, улеснени от изтеглянето на [[Вермахта]] от Балканите, завземат централната власт през ноември 1944 г. Към май 1945 г. властта в цяла [[Югославия]] също преминава в ръцете на [[ЮКП]] с помощта на български и съветски войски. В [[Гърция]] силната антихитлеристка съпротивителна организация [[ЕЛАС]], доминирана от комунистите, завзема голяма част от страната, включително столицата [[Атина]], след изтеглянето на войските на [[Третия райх]].
|