Стратеш: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) м →Хълм |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
== Хълм == |
== Хълм == |
||
Според професор [[Анастас Иширков]] името Стратеш идва от личното име Страти, често повтарящо се в града. Хълмът е показан на карта, изработена от [[Феликс Каниц]], с наименованието |
Според професор [[Анастас Иширков]] името Стратеш идва от личното име Страти, често повтарящо се в града. Хълмът е показан на карта, изработена от [[Феликс Каниц]], с наименованието ''Велика планина''. Турското население го нарича ''Кермизи тепе (Червена височина)''. А най-високата скалиста част - ''Баш кулеси (Голяма кула)'' |
||
В руски карти и описания от времето на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] е наименуван ''Рижа(та) височина''. Тук се водят бойните действия на лявата колона от отряда на генерал-майор [[Александър Имеретински]] за [[Битка при Ловеч (1877)|освобождаването на града от османско иго]]. |
|||
== Парк == |
== Парк == |
Версия от 12:50, 16 декември 2020
Стратеш е хълм с парк „Стратеш“ в Ловеч.
Хълм
Според професор Анастас Иширков името Стратеш идва от личното име Страти, често повтарящо се в града. Хълмът е показан на карта, изработена от Феликс Каниц, с наименованието Велика планина. Турското население го нарича Кермизи тепе (Червена височина). А най-високата скалиста част - Баш кулеси (Голяма кула)
В руски карти и описания от времето на Руско-турската война (1877 – 1878) е наименуван Рижа(та) височина. Тук се водят бойните действия на лявата колона от отряда на генерал-майор Александър Имеретински за освобождаването на града от османско иго.
Парк
Паркът „Стратеш“ носи името на естествения хълм, върху който е разположен. През 1902 г. започва оформянето на парка. В чест на Освобождението на Ловеч от османско владичество са издигнати първоначално Белият паметник и Черният паметник.
През 1956 г. се изготвя проект за цялостно изграждане. Автори са архитект Борис Иванчев, архитект Петко Еврев и инженер Коста Енчев. Обхваща площ от 1000 da в североизточната част на града. Финансирането е със средства от самооблагане на гражданите и Градския народен съвет, Ловеч. Изградени са околопаметниковите пространства, туристически комплекс, летен театър, езеро с площ 2 da, седмична детска градина, почивни станции, розариум, алпинеум и др. Засадени са характерните за града дървета и люлякови храсти.
През 1977 г. е оформена Алея на българо-руската дружба. В източната част на парка е Ловешкият зоопарк, характерен с голямо животинско разнообразие[1].
До парка води удобен път. Оттам минава старият път Ловеч – Севлиево. Има пряка пътна връзка под скалния венец със старинния квартал „Вароша“, водеща до паметника на Васил Левски и Ловешката средновековна крепост.
От парка се открива красива панорамна гледка. И днес е любимо място за разходка и отдих на ловешките граждани и гостите на града.
Източници
- ↑ Маринов Хр. и кол., Ловеч, С., 1989, с. 76 – 77