Музикален интервал: Разлика между версии
Utar Sigmal (беседа | приноси) |
Utar Sigmal (беседа | приноси) |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
! Интервал |
! Интервал |
||
! Разлика в степените на гамата |
! Разлика в степените на гамата |
||
! Пример |
|||
|- |
|- |
||
| 1 |
| 1 |
||
| '''[[Прима (интервал)|Прима]]''' |
| '''[[Прима (интервал)|Прима]]''' |
||
| няма разлика в степените (един и същи тон) |
| няма разлика в степените (един и същи тон) |
||
|[[Файл:Чиста прима (музикален интервал).ogg|мини|Чиста прима]] |
|||
|- |
|- |
||
| 2 |
| 2 |
||
| '''[[Секунда (интервал)|Секунда]]''' |
| '''[[Секунда (интервал)|Секунда]]''' |
||
| между две съседни степени |
| между две съседни степени |
||
|[[Файл:Малка секунда (музикален интервал).ogg|мини|Малка секунда]] |
|||
|- |
|- |
||
| 3 |
| 3 |
||
| '''[[Терца (интервал)|Терца]]''' |
| '''[[Терца (интервал)|Терца]]''' |
||
| между първата и третата степен |
| между първата и третата степен |
||
|[[Файл:Малка терца (музикален интервал).ogg|мини|Малка терца]] |
|||
|- |
|- |
||
| 4 |
| 4 |
||
| '''[[Кварта (интервал)|Кварта]]''' |
| '''[[Кварта (интервал)|Кварта]]''' |
||
| между първата и четвъртата степен |
| между първата и четвъртата степен |
||
|[[Файл:Чиста кварта (музикален интервал).ogg|мини|Чиста кварта]] |
|||
|- |
|- |
||
| 5 |
| 5 |
||
| '''[[Квинта (интервал)|Квинта]]''' |
| '''[[Квинта (интервал)|Квинта]]''' |
||
| между първата и петата степен |
| между първата и петата степен |
||
|[[Файл:Чиста квинта (музикален интервал).ogg|мини|Чиста квинта ]] |
|||
|- |
|- |
||
| 6 |
| 6 |
||
| '''[[Секста]]''' |
| '''[[Секста]]''' |
||
| между първата и шестата степен |
| между първата и шестата степен |
||
|[[Файл:Малка секста (музикален интервал).ogg|мини|Малка секста]] |
|||
|- |
|- |
||
| 7 |
| 7 |
||
| '''[[Септима (интервал)|Септима]]''' |
| '''[[Септима (интервал)|Септима]]''' |
||
| между първата и седмата |
| между първата и седмата |
||
|[[Файл:Малка септима (музикален интервал).ogg|мини|Малка септима]] |
|||
|- |
|- |
||
| 8 |
| 8 |
||
| '''[[Октава]]''' |
| '''[[Октава]]''' |
||
| между първата и осмата степен |
| между първата и осмата степен |
||
|[[Файл:Чиста октава (музикален интервал).ogg|мини|Чиста октава]] |
|||
|} |
|} |
||
Версия от 00:01, 2 януари 2021
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Интервал най-общо се нарича съотношението между височините на два музикални тона.
Наименования на интервалите
Според броя на степените, включен в даден интервал, той може да бъде:
Абсолютна стойност | Интервал | Разлика в степените на гамата | Пример |
---|---|---|---|
1 | Прима | няма разлика в степените (един и същи тон) | |
2 | Секунда | между две съседни степени | |
3 | Терца | между първата и третата степен | |
4 | Кварта | между първата и четвъртата степен | |
5 | Квинта | между първата и петата степен | |
6 | Секста | между първата и шестата степен | |
7 | Септима | между първата и седмата | |
8 | Октава | между първата и осмата степен |
Наименованията на интервалите са тези на латинските числителни имена от 1 до 8. Те следват основните имена на степените в музикалния лад и получават имената си именно във връзка със съотношението на тези степени спрямо основния тон – „тоника“, който се приема за „прима“. Горната класификация отразява разликата между тоновете. Така например между до и ре интервалът е секунда – една, а не две степени. При обозначението на степените се използват съответните арабски цифри. Те следват оригиналните наименования – за секунда – 2, за терца – 3 и т.н.
Абсолютна стойност | Интервал | Разлика в степените на гамата | Пример |
---|---|---|---|
9 | Нона | октава + секунда | |
10 | Децима | октава + терца | |
11 | Ундецима | октава + кварта | |
12 | Дуодецима | октава + квинта | |
13 | Терцдецима | октава + секста | |
14 | Квартдецима | октава + септима | |
15 | Квинтдецима | октава + октава |
Прости и съставни интервали
- прости интервали – от прима до октава включително
- съставни (сложни) интервали – съставени от два прости интервала, единият от които е октава, а другият не е прима. Съставните интервали надвишават една октава, но не надвишават две.
Малки и големи интервали
Музикалните интервали биват увеличени, умалени, чисти, големи, малки, двойно увеличени и двойно умалени.
- големи или малки – например „терца“ и „секунда“ – в този случай те следват някакъв натурален звукоред. Интервалите секунда, терца, секста и септима могат да бъдат малки и големи, но не могат да бъдат чисти.
- увеличени или умалени – кварта и квинта – в този случай обикновено става дума за хроматизъм
- чисти – интервалите прима, кварта, квинта и октава
- двойно увеличени и двойно умалени
В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус“ – номинално тон и половина).
Количествена и качествена стойност
- Количествената величина отразява броя на степените, които се съдържат в даден интервал.
- Качествената величина отразяват броя на включените тонове и полутонове в границите на интервала.
Напр. интервалът терца се определя като голяма терца, когато включва 2 тона, и като малка терца, когато включва тон и половина.
Консонантни и дисонантни интервали
По своята качествена величина интервалите се разделят консонантни (съзвучни) и дисонантни (противоречиви).
Консонантни интервали
- съвършени – чистите прима, октава, квинта, кварта. Честотите им се изразяват с най-простите аритметични дробни отношения: 1:1, 2:1, 3:2, 4:3.
- несъвършени (големи, малки) – терци, сексти
Дисонантни интервали
Дисонантни са секундите, септимите и всички умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени модификации на основните интервали.
Мелодични и хармонични интервали
- мелодични, когато тоновете им звучат последователно
- хармонични, когато тоновете звучат едновременно
Енхармонични интервали
Броят на степените определя абсолютното акустично отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до – ре“ и „до – ми“ в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични“, тъй като тоновете „ре“ и „ми“ също са енхармонични. Първият от тези интервали обаче е секунда, а вторият – терца, разлика, която е от голямо значение за музикалната хармония. Съществуващата в по-ново време тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.
Дублиращи термини
Когато в музиката се говори за „диапазон“ (в октави), се има предвид значението на термина октава в акустиката, който не напълно съвпада с понятието за „октава“ като музикален интервал.
Същото се отнася за квартата и квинтата, когато тези термини се споменават във връзка с „квартовия“ и „квинтовия“ кръг на тоналностите, когато съответните термини „кварта“ и „квинта“ имат значение, което се доближава, но и твърде се различава от смисъла им като музикален интервал. (Виж също гама).