Кукери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 10606217 на 2003:C9:DF1D:1201:C62:6F41:210:67F8 (б.)
Етикет: Връщане
добавки и корекции
Ред 3: Ред 3:
[[Файл:Kukeri razlog.JPG|мини|250п|Кукери в [[Разлог]]]]
[[Файл:Kukeri razlog.JPG|мини|250п|Кукери в [[Разлог]]]]
[[Файл:Kukeri-from-Gorna-Vasilitsa.jpg|мини|250п|Кукери от с.[[Горна Василица]]]]
[[Файл:Kukeri-from-Gorna-Vasilitsa.jpg|мини|250п|Кукери от с.[[Горна Василица]]]]
'''Кукерите''', наричани още '''чауши''', '''бабугери''', '''станчинари''', '''дервиши''', '''старци''', '''сурати''', '''баба̀ри''', '''сурова̀ри''' или '''джамалари''', са [[Езичество|езически]] обредни [[българи|български]] [[карнавал]]ни фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с [[маска|маски]] на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай се отбелязва в периода между Месни и [[Сирни заговезни]] (Сирница) в Източна [[България]] и между [[Коледа]] и [[Богоявление]] в Западна България. Днес навсякъде в Източна България (дори по цяла България), Кукеровден се празнува точно на Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.


'''Кукерите''', наричани още '''чауши''', '''бабугери''', '''станчинари''', '''дервиши''', '''старци''', '''сурати''', '''баба̀ри''', '''сурова̀ри''', '''калогерос''', [[кьопек бей]] или '''джамалари''', са [[карнавал]]ен [[маскарад]] в [[Югоизточна Европа]].
Кукерите се маскират и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – жена). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова година и Сирни заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.

Включва поредица от повтарящи се сюжети и персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), представяни от мъже с характерни кожени маски и костюми със звънци и дървени [[фалос]]и. Обикновено се провежда в началото на [[Велик пост|Великия пост]], най-често на [[Сирни понеделник]], но в някои райони, като [[Западна България]], това може да става и между [[Коледа]] и [[Богоявление]].{{hrf|Маринов|2015|71}}

Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други. Кукерите се маскират и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – жена). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова година и Сирни заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.


== Танците на кукерите ==
== Танците на кукерите ==
Ред 15: Ред 18:
== Разпространение и произход ==
== Разпространение и произход ==
[[Файл:BASA-2072K-1-373-5-Kukeri from Bulgaria.JPG|мини|250п|Снимка на кукери преди 1945 г.]]
[[Файл:BASA-2072K-1-373-5-Kukeri from Bulgaria.JPG|мини|250п|Снимка на кукери преди 1945 г.]]

Обичаят е разпространен повсеместно в Южна и Централна Европа – и в [[Румъния]], [[Молдова]], [[Сърбия]], [[Гърция]], [[Северна Македония]], Словения, Хърватия, [[България]] и т.н. Подобни карнавални маски съществуват в [[Италия]] на остров [[Сардиния]]. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в [[Кантабрия]], [[Испания]]. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през първата неделя от новата година. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, а също и в Австрия, където се наричат перхтен (Perchten). Обичаят по нашите земи води началото си от [[траки]]те, където се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието [[Дионисий]] и посрещането на земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.
{{факт|Обичаят е разпространен повсеместно в Югоизточна Европа – в [[Румъния]], [[Молдова]], [[Сърбия]], [[Гърция]], [[Северна Македония]], Словения, Хърватия, [[България]] и т.н.|2021|1|2}} {{факт|Подобни карнавални маски съществуват в [[Италия]] на остров [[Сардиния]]. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в [[Кантабрия]], [[Испания]]. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през първата неделя от новата година. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, а също и в Австрия, където се наричат перхтен (Perchten).|2021|1|2}}

Произходът на кукерските игри често е свързван с предхристиянския [[Древна Гърция|гръко]]-[[траки]]йски култ към [[Дионис]]. За пръв път този възглед е предложен през 1873 година от гръцкия богослов [[Анастасиос Хурмузиадис]], който, макар да осъжда обичая като езическо суеверие, вижда в него аргумент срещу тезата на [[Якоб Фалмерайер]] за прекъснатия континуитет между [[Древна Гърция]] и съвременните гърци. В първите години на XX век тази теория е доразвита от английския археолог [[Ричард Докинс (археолог)|Ричард Докинс]], който намира редица аналогии между сюжетите и фигури, представяни в древните Дионисиеви празници и в съвременните кукерски игри – [[фалофория]], люлка с дете, убийство и съживяване на Дионис/Царя, ковашкия занаят на титаните/циганите.{{hrf|Маринов|2015|72 – 73}}

В същото време кукерите са част разпространена в цяла Европа традиция на карнавални маскаради, които на някои места са много сходни с балканските – например, [[бушояраш]] при [[хървати]]те в южна [[Унгария]], [[курентоване]] в [[Словения]], [[чегета]] в [[Швейцария]]. Автори като гръцкия археолог [[Константинос Ромеос]] обясняват това с още по-древния произход на ритуала – разпространен още в праисторическа Европа, той предхожда Дионисовите празници, които са само едно от проявленията му.{{hrf|Маринов|2015|74}}

== Бележки ==
<references/>

; Цитирани източници
* {{cite | фамилия-част = Маринов | име-част = Чавдар | заглавие-част = Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Александър Везенков (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2015 | isbn = 978-954-535-902-6}}


== Вижте също ==
== Вижте също ==
Ред 32: Ред 46:
* [http://www.surva-bg.com Маскарадни обичаи]
* [http://www.surva-bg.com Маскарадни обичаи]
* [http://kukerlandia.com/ Международен ежегоден кукерски Фестивал в Ямбол „Кукерландия“]
* [http://kukerlandia.com/ Международен ежегоден кукерски Фестивал в Ямбол „Кукерландия“]

{{нормативен контрол}}


[[Категория:Български обичаи]]
[[Категория:Български обичаи]]

Версия от 15:28, 2 януари 2021

Кукери в село край Карлово.
Бабугери в село Брежани
Кукери в Разлог
Кукери от с.Горна Василица

Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, баба̀ри, сурова̀ри, калогерос, кьопек бей или джамалари, са карнавален маскарад в Югоизточна Европа.

Включва поредица от повтарящи се сюжети и персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), представяни от мъже с характерни кожени маски и костюми със звънци и дървени фалоси. Обикновено се провежда в началото на Великия пост, най-често на Сирни понеделник, но в някои райони, като Западна България, това може да става и между Коледа и Богоявление.[1]

Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други. Кукерите се маскират и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – жена). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова година и Сирни заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.

Танците на кукерите

Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година. Първият момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя“ може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

Маски

Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея се налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Трябва да я направят все по-грозна и по-страшна, за да изплашат злото. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

Разпространение и произход

Снимка на кукери преди 1945 г.

Обичаят е разпространен повсеместно в Югоизточна Европа – в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Северна Македония, Словения, Хърватия, България и т.н.[източник? (Поискан преди 1182 дни)] Подобни карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през първата неделя от новата година. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, а също и в Австрия, където се наричат перхтен (Perchten).[източник? (Поискан преди 1182 дни)]

Произходът на кукерските игри често е свързван с предхристиянския гръко-тракийски култ към Дионис. За пръв път този възглед е предложен през 1873 година от гръцкия богослов Анастасиос Хурмузиадис, който, макар да осъжда обичая като езическо суеверие, вижда в него аргумент срещу тезата на Якоб Фалмерайер за прекъснатия континуитет между Древна Гърция и съвременните гърци. В първите години на XX век тази теория е доразвита от английския археолог Ричард Докинс, който намира редица аналогии между сюжетите и фигури, представяни в древните Дионисиеви празници и в съвременните кукерски игри – фалофория, люлка с дете, убийство и съживяване на Дионис/Царя, ковашкия занаят на титаните/циганите.[2]

В същото време кукерите са част разпространена в цяла Европа традиция на карнавални маскаради, които на някои места са много сходни с балканските – например, бушояраш при хърватите в южна Унгария, курентоване в Словения, чегета в Швейцария. Автори като гръцкия археолог Константинос Ромеос обясняват това с още по-древния произход на ритуала – разпространен още в праисторическа Европа, той предхожда Дионисовите празници, които са само едно от проявленията му.[3]

Бележки

Цитирани източници
  • Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6.

Вижте също

Външни препратки