Меретсегер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
Името Меретсегер означава „тази, която обича тишината“ във връзка с тишината на пустинното гробище, което охранява или, според друга интерпретация, „любима на онзи, който прави тишина ([[Озирис]])“.
Името Меретсегер означава „тази, която обича тишината“ във връзка с тишината на пустинното гробище, което охранява или, според друга интерпретация, „любима на онзи, който прави тишина ([[Озирис]])“.


Меретсегер е покровителка на занаятчиите и работниците от Дейр ел-Медина, които построяват и украсяват великите кралски и благородни гробници.<ref>The British Museum Book of Ancient Egypt (2007), London: The British Museum Press. <nowiki>ISBN 978-0-7141-1975-5</nowiki>. p. 104.</ref> Оскверняването на богати царски погребения е факт още през [[Старо царство|Старото царство]] (27-22 век пр.н.е.), понякога и от самите работници: генезисът на Меретсегер е спонтанната нужда да се идентифицира богиня пазителка на гробниците, както опасна, така и милостива.<ref>Hart 1986, p. 119.</ref> Нейният култ, също присъстващ в [[Есна]] (близо до [[Луксор]]), достига своя връх през [[Осемнадесета династия на Древен Египет|18-та династия]]. Съпругата на фараона от [[Средно царство|Средното царство]] [[Сенусрет III]] (около 1878–1839 г. пр.н.е.) се е наричала Меретсегер; тя е първата, която носи титлата Велика царска съпруга (която се превръща в стандартна титла за главните съпруги на фараоните) и първата, чието име е написано в [[картуш]].
Меретсегер е покровителка на занаятчиите и работниците от Дейр ел-Медина, които построяват и украсяват великите кралски и благородни гробници.<ref>The British Museum Book of Ancient Egypt (2007), London: The British Museum Press. ISBN 978-0-7141-1975-5. p. 104.</ref> Оскверняването на богати царски погребения е факт още през [[Старо царство|Старото царство]] (27-22 век пр.н.е.), понякога и от самите работници: генезисът на Меретсегер е спонтанната нужда да се идентифицира богиня пазителка на гробниците, както опасна, така и милостива.<ref>Hart 1986, p. 119.</ref> Нейният култ, също присъстващ в [[Есна]] (близо до [[Луксор]]), достига своя връх през [[Осемнадесета династия на Древен Египет|18-та династия]]. Съпругата на фараона от [[Средно царство|Средното царство]] [[Сенусрет III]] (около 1878–1839 г. пр.н.е.) се е наричала Меретсегер; тя е първата, която носи титлата Велика царска съпруга (която се превръща в стандартна титла за главните съпруги на фараоните) и първата, чието име е написано в [[картуш]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 18:10, 2 януари 2021

Меретсегер с йероглифи
mr
r
O34
W11
r
B1I12
{{{trans}}}

Меретсегер (или Мертсегер) е тиванска кобра-богиня в древноегипетската религия[1], която отговаря за охраняването и опазването на необятния Тивански некрополис на западните брегове на река Нил, пред град Тива, и най-вече силно охранявата Долина на царете[2][3]. Култът към нея е типичен за Новото царство (1550–1070 пр.н.е.).

Роля и характеристики

Името Меретсегер означава „тази, която обича тишината“ във връзка с тишината на пустинното гробище, което охранява или, според друга интерпретация, „любима на онзи, който прави тишина (Озирис)“.

Меретсегер е покровителка на занаятчиите и работниците от Дейр ел-Медина, които построяват и украсяват великите кралски и благородни гробници.[4] Оскверняването на богати царски погребения е факт още през Старото царство (27-22 век пр.н.е.), понякога и от самите работници: генезисът на Меретсегер е спонтанната нужда да се идентифицира богиня пазителка на гробниците, както опасна, така и милостива.[5] Нейният култ, също присъстващ в Есна (близо до Луксор), достига своя връх през 18-та династия. Съпругата на фараона от Средното царство Сенусрет III (около 1878–1839 г. пр.н.е.) се е наричала Меретсегер; тя е първата, която носи титлата Велика царска съпруга (която се превръща в стандартна титла за главните съпруги на фараоните) и първата, чието име е написано в картуш.

Източници

  1. Pinch 2004, p. 164.
  2. Hart 1986, pp. 119–120.
  3. Wilkinson 2003, p. 224.
  4. The British Museum Book of Ancient Egypt (2007), London: The British Museum Press. ISBN 978-0-7141-1975-5. p. 104.
  5. Hart 1986, p. 119.