Наим Сюлейманоглу: Разлика между версии

Наим Сюлейманоглу
Naim Süleymanoğlu
	Наим Сюлейманоглу Naim Süleymanoğlu
български и турски щангист
	Файл:Naim Süleymanoğlu Türkiye.jpg
Спортна кариера
Спорт	Вдигане на тежести
Активност	1982 – 2000 г.
Ръст	151 см.
Тегло	62 кг.
Прякор	Джобният Херкулес
Роден	23 януари 1967 г. Птичар, Народна република България
Починал	18 ноември 2017 г. (50 г.) Истанбул, Турция
Погребан	Истанбул, Турция
Партия	Партия на националното действие
Псевдоним	Джобния Херкулес; Cep Herkülü
Семейство
Деца	4
	Наим Сюлейманоглу в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:50, 5 януари 2021

Наим Сюлейманоглу (на турски: Naim Süleymanoğlu) е български и турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Биография

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст – едва на 10 години. Още през септември 1977 година е записан в спортен полупансион в Кърджали с треньор Енвер Толумов. Иначе негов откривател в Момчилглад е Халми Пекюнлю. Именно той го препоръчва на Толумов. Две години по-късно продължава обучението си в спортното училище в Пловдив.

Гробът на Наим Сюлейманоглу в гробището Едирнекапъ, Истанбул.

Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже – през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.

През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Наим успява да избяга от българската делегация чрез подкрепата на Турското разузнаване МИТ и организацията „Сивите Вълци“, където бива откаран в Турското посолство в Лондон^[2], там бе направен неуспешен опит за убийство при транспорта му от посолството към летището при съвместна операция на ДС и КГБ. Тогавашният президент Тургут Йозал изпраща личния си самолет и делегация от Анкара, за да приберат Наим в Турция. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. НРБ налага ВЕТО за участията му турнири за една година, но в последствие е допуснат за участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.^[3]

Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките за България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България). На 26.07.2019 г. в Момчилград бе открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: „Наим Сюлейманоглу – щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“, след което са изброени най-големите успехи на митичния тежкоатлет.

Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.

Източници

↑ bnt.bg
↑ The Guardian. Naim Süleymanoğlu obituary
↑ DailySabah. ‘Pocket Hercules’ Naim Süleymanoğlu brought to Turkey with a war of secret agents

[wikidata-33cad2c4dd1eb03b0d1eb09299bdaf0e71b81ec6-v6-1] t.bg

[2] The Guardian. Naim Süleymanoğlu obituary

[3] DailySabah. ‘Pocket Hercules’ Naim Süleymanoğlu brought to Turkey with a war of secret agents

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Личност|щангист
 | вложки           =
+| портрет          = [[File:Naim Süleymanoğlu Türkiye.jpg|250px]]
 {{Личност/Спортист
 | категория  = щангист
 | вид спорт  = [[Вдигане на тежести]]
-| период     = 1982 - 2000 г.
+| период     = 1982 – 2000 г.
 | ръст       = 151 см.
 | тегло      = 62 кг.
@@ Ред 14: / Ред 15: @@
 |златен|[[Летни олимпийски игри 1996|Атланта 1996]]|вдигане на тежести
 }}
-[[Файл:Naim Süleymanoğlu Türkiye.jpg|мини|Наим Сюлейманоглу]]
 '''Наим Сюлейманоглу''' ({{lang|tr|Naim Süleymanoğlu}}) е [[България|български]] и [[Турция|турски]] [[щангист]]. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.
@@ Ред 21: / Ред 22: @@
 Наим Сюлейманов е роден на [[23 януари]] [[1967]] година в семейство на [[Турци в България|български турци]] в село [[Птичар]], [[Момчилград]]ско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст – едва на 10 години. Още през септември 1977 година е записан в спортен полупансион в Кърджали с треньор Енвер Толумов. Иначе негов откривател в Момчилглад е Халми Пекюнлю. Именно той го препоръчва на Толумов. Две години по-късно продължава обучението си в спортното училище в Пловдив.
 [[Файл:NaimSüleymanoğlu.jpg|мини|Гробът на Наим Сюлейманоглу в гробището Едирнекапъ, Истанбул.]]
-Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже - през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.
+Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже – през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.
-През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Наим успява да избяга от българската делегация чрез подкрепата на Турското разузнаване [[МИТ]] и организацията "[[Сиви вълци|Сивите Вълци]]", където бива откаран в Турското посолство в [[Лондон]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/sport/2017/dec/03/naim-suleymanoglu-obituary|заглавие=Naim Süleymanoğlu obituary|автор=The Guardian|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>, там бе направен неуспешен опит за убийство при транспорта му от посолството към летището при съвместна операция на [[Държавна сигурност|ДС]] и [[Комитет за държавна сигурност (СССР)|КГБ]]. Тогавашният президент [[Тургут Йозал]] изпраща личния си самолет и делегация от [[Анкара]], за да приберат '''Наим''' в [[Турция]]. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. [[Народна република България|НРБ]] налага [[Вето|ВЕТО]] за участията му турнири за една година, но в последствие е допуснат за участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/turkey/2017/11/19/pocket-hercules-naim-suleymanoglu-brought-to-turkey-with-a-war-of-secret-agents|заглавие=‘Pocket Hercules’ Naim Süleymanoğlu brought to Turkey with a war of secret agents|автор=DailySabah|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
+През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Наим успява да избяга от българската делегация чрез подкрепата на Турското разузнаване [[МИТ]] и организацията „[[Сиви вълци|Сивите Вълци]]“, където бива откаран в Турското посолство в [[Лондон]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/sport/2017/dec/03/naim-suleymanoglu-obituary|заглавие=Naim Süleymanoğlu obituary|автор=The Guardian|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>, там бе направен неуспешен опит за убийство при транспорта му от посолството към летището при съвместна операция на [[Държавна сигурност|ДС]] и [[Комитет за държавна сигурност (СССР)|КГБ]]. Тогавашният президент [[Тургут Йозал]] изпраща личния си самолет и делегация от [[Анкара]], за да приберат '''Наим''' в [[Турция]]. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. [[Народна република България|НРБ]] налага [[Вето|ВЕТО]] за участията му турнири за една година, но в последствие е допуснат за участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/turkey/2017/11/19/pocket-hercules-naim-suleymanoglu-brought-to-turkey-with-a-war-of-secret-agents|заглавие=‘Pocket Hercules’ Naim Süleymanoğlu brought to Turkey with a war of secret agents|автор=DailySabah|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
-Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в [[Сидни]] през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките за България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България). На 26.07.2019 г. в Момчилград бе открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: „Наим Сюлейманоглу - щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“, след което са изброени най-големите успехи на митичния тежкоатлет.
+Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в [[Сидни]] през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките за България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България). На 26.07.2019 г. в Момчилград бе открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: „Наим Сюлейманоглу – щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“, след което са изброени най-големите успехи на митичния тежкоатлет.
 Умира на [[18 ноември]] [[2017]] г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.

Олимпийски игри
	Сеул 1988	вдигане на тежести
	Барселона 1992	вдигане на тежести
	Атланта 1996	вдигане на тежести