Музикален интервал: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Неточно твърдение.
Ред 132: Ред 132:


== Енхармонични интервали ==
== Енхармонични интервали ==
Броят на степените определя абсолютното [[акустика|акустично]] отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до – ре<math>\sharp</math>“ и „до – ми<math>\flat</math>“ в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични“, тъй като тоновете „ре<math>\sharp</math>“ и „ми<math>\flat</math>“ също са [[енхармонизъм|енхармонични]]. Първият от тези интервали обаче е ''секунда'', а вторият – ''терца'', разлика, която е от голямо значение за музикалната хармония. Съществуващата в по-ново време тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.
Броят на степените определя абсолютното [[акустика|акустично]] отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до – ре<math>\sharp</math>“ и „до – ми<math>\flat</math>“ в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични“, тъй като тоновете „ре<math>\sharp</math>“ и „ми<math>\flat</math>“ също са [[енхармонизъм|енхармонични]]. Съществуващата в по-ново време тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.


== Дублиращи термини ==
== Дублиращи термини ==

Версия от 23:26, 9 януари 2021

Интервал най-общо се нарича съотношението между височините на два музикални тона.

Наименования на интервалите

Според броя на степените, включен в даден интервал, той може да бъде:

Таблица с прости интервали
Абсолютна стойност Интервал Разлика в степените на гамата Пример
1 Прима няма разлика в степените (един и същи тон)
Чиста прима
2 Секунда между две съседни степени
Малка секунда
3 Терца между първата и третата степен
Малка терца
4 Кварта между първата и четвъртата степен
Чиста кварта
5 Квинта между първата и петата степен
Чиста квинта
6 Секста между първата и шестата степен
Малка секста
7 Септима между първата и седмата
Малка септима
8 Октава между първата и осмата степен
Чиста октава

Наименованията на интервалите са тези на латинските числителни имена от 1 до 8. Те следват основните имена на степените в музикалния лад и получават имената си именно във връзка със съотношението на тези степени спрямо основния тон – „тоника“, който се приема за „прима“. Горната класификация отразява разликата между тоновете. Така например между до и ре интервалът е секунда – една, а не две степени. При обозначението на степените се използват съответните арабски цифри. Те следват оригиналните наименования – за секунда – 2, за терца – 3 и т.н.

Таблица със съставни интервали
Абсолютна стойност Интервал Разлика в степените на гамата Пример
9 Нона октава + секунда
Голяма нона
10 Децима октава + терца
Голяма децима
11 Ундецима октава + кварта
Увеличена ундецима
12 Дуодецима октава + квинта
Чиста дуодецима
13 Терцдецима октава + секста
Голяма терцдецима
14 Квартдецима октава + септима
Голяма квартдецима
15 Квинтдецима октава + октава
Чиста квинтдецима

Прости и съставни интервали

  • прости интервали – от прима до октава включително
  • съставни (сложни) интервали – съставени от два прости интервала, единият от които е октава, а другият не е прима. Съставните интервали надвишават една октава, но не надвишават две.

Малки и големи интервали

Музикалните интервали биват увеличени, умалени, чисти, големи, малки, двойно увеличени и двойно умалени.

  • големи или малки – например „терца“ и „секунда“ – в този случай те следват някакъв натурален звукоред. Интервалите секунда, терца, секста и септима могат да бъдат малки и големи, но не могат да бъдат чисти.
  • увеличени или умалени – кварта и квинта – в този случай обикновено става дума за хроматизъм
  • чисти – интервалите прима, кварта, квинта и октава
  • двойно увеличени и двойно умалени

В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус“ – номинално тон и половина).

Количествена и качествена стойност

  • Количествената величина отразява броя на степените, които се съдържат в даден интервал.
  • Качествената величина отразяват броя на включените тонове и полутонове в границите на интервала.

Напр. интервалът терца се определя като голяма терца, когато включва 2 тона, и като малка терца, когато включва тон и половина.

Консонантни и дисонантни интервали

По своята качествена величина интервалите се разделят консонантни (съзвучни) и дисонантни (противоречиви).

Консонантни интервали

  • съвършени – чистите прима, октава, квинта, кварта. Честотите им се изразяват с най-простите аритметични дробни отношения: 1:1, 2:1, 3:2, 4:3.
  • несъвършени (големи, малки) – терци, сексти

Дисонантни интервали

Дисонантни са секундите, септимите и всички умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени модификации на основните интервали.

Мелодични и хармонични интервали

  • мелодични, когато тоновете им звучат последователно
  • хармонични, когато тоновете звучат едновременно

Енхармонични интервали

Броят на степените определя абсолютното акустично отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до – ре“ и „до – ми“ в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични“, тъй като тоновете „ре“ и „ми“ също са енхармонични. Съществуващата в по-ново време тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.

Дублиращи термини

Когато в музиката се говори за „диапазон“ (в октави), се има предвид значението на термина октава в акустиката, който не напълно съвпада с понятието за „октава“ като музикален интервал.

Същото се отнася за квартата и квинтата, когато тези термини се споменават във връзка с „квартовия“ и „квинтовия“ кръг на тоналностите, когато съответните термини „кварта“ и „квинта“ имат значение, което се доближава, но и твърде се различава от смисъла им като музикален интервал. (Виж също гама).