Сергей Касаткин: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| портрет_описание = |
| портрет_описание = |
||
| прякор= |
| прякор= |
||
| място на раждане=Арзамас, [[Руска империя]] |
| място на раждане=[[Арзамас]], [[Руска империя]] |
||
| място на смърт=[[София]], [[България]] |
| място на смърт=[[София]], [[България]] |
||
| преданост=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Руска империя|Русия]] |
| преданост=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Руска империя|Русия]] |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
След Октомврийската революция и гражданска война в Русия емигрира в България и се установява последователно в Ловеч (1920) и София (1922). Умира на 23 ноември 1936 г. в болницата на Руския червен кръст в София. Ловчанския вестник „Стремление“ в броя си от 28 ноември 1936 г. информира за събитието. Тази публикация е единствения източник за провъзгласяването на полковник Сергей Касаткин за [[Почетен гражданин на Ловеч]], като герой на второто освобождение на Ловеч от османско иго. Председателя на Ловчанската колония в София инженер [[Трифон Трифонов (инженер)|Трифон Трифонов]] и нейните членове: професор [[Стефан Петков (ботаник)|Стефан Петков]], генерал-майор [[Атанас Ватев]], генерала от пехотата [[Велизар Лазаров]] и кмета на Ловеч инженер [[Петър Иванчев]] отдават на покойния нужните почести. |
След Октомврийската революция и гражданска война в Русия емигрира в България и се установява последователно в Ловеч (1920) и София (1922). Умира на 23 ноември 1936 г. в болницата на Руския червен кръст в София. Ловчанския вестник „Стремление“ в броя си от 28 ноември 1936 г. информира за събитието. Тази публикация е единствения източник за провъзгласяването на полковник Сергей Касаткин за [[Почетен гражданин на Ловеч]], като герой на второто освобождение на Ловеч от османско иго. Председателя на Ловчанската колония в София инженер [[Трифон Трифонов (инженер)|Трифон Трифонов]] и нейните членове: професор [[Стефан Петков (ботаник)|Стефан Петков]], генерал-майор [[Атанас Ватев]], генерала от пехотата [[Велизар Лазаров]] и кмета на Ловеч инженер [[Петър Иванчев]] отдават на покойния нужните почести. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 17:02, 12 януари 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Касаткин.
| Сергей Касаткин | |
| руски офицер | |
| Звание | полковник |
|---|---|
| Служи на | .svg){kind=small} Русия |
| Род войски | Пехота |
| Битки/войни | Руско-турска война (1877-1878) |
| Награди | Почетен гражданин на Ловеч |
| Дата и място на раждане | 1854 г.
|
| Дата и място на смърт | 23 ноември 1936 г.
|
Сергей Петрович Касаткин е руски офицер, полковник. Участник е в Руско-турската война (1877 – 1878). Почетен гражданин на Ловеч.
Биография
Сергей Касаткин е роден през 1854 г. в град Арзамас, Нижнегородска губерния в семейството на селянин. Ориентира се към военното поприще. Постъпва с военно звание редник в 11-ти Псковски пехотен полк (1876).
В състава на полка участва в Руско-турска война (1877 – 1878). На 22 август 1877 г. е в сборния отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински формирана за второто освобождение на Ловеч от османско владичество. Участва непосредствено в битката за Ловеч на 22 август 1877 г. Награден е с войнишкия „Георгиевски кръст“ IV степен. Ранен е в боевете при преминаването на Етрополския балкан.
След войната завършва Московското пехотно юнкерско училище с производство в първо офицерско звание подпрапорщик (1885).
Участва в Руско-японската война (1904-1905). Служи в 66-ти Бутирски пехотен полк. Участва в Първата световна война. Военно звание полковник. Командир на 408-ма Черниговска пехотна дружина, 425-та Волинска пехотна дружина и 505-ти Староконстантиновски пехотен полк (1914-1916). След две ранявания преминава на нестроева служба.
След Октомврийската революция и гражданска война в Русия емигрира в България и се установява последователно в Ловеч (1920) и София (1922). Умира на 23 ноември 1936 г. в болницата на Руския червен кръст в София. Ловчанския вестник „Стремление“ в броя си от 28 ноември 1936 г. информира за събитието. Тази публикация е единствения източник за провъзгласяването на полковник Сергей Касаткин за Почетен гражданин на Ловеч, като герой на второто освобождение на Ловеч от османско иго. Председателя на Ловчанската колония в София инженер Трифон Трифонов и нейните членове: професор Стефан Петков, генерал-майор Атанас Ватев, генерала от пехотата Велизар Лазаров и кмета на Ловеч инженер Петър Иванчев отдават на покойния нужните почести.
Източници
- Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 27 – 28.
- Пчелинцева Т. К. , Бендерева К. Д. Русский некрополь в Софии, Москва, Минувшее, 2011, Касаткин Сергей Петрович.