Борис III: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
}} }}
}} }}


'''Борѝс III Обединител'''<ref>R. J. Crampton – „Bulgaria“, Oxford University Press, 2007, page 258</ref><ref>Geoffrey Hindley – „The royal families of Europe‎“, 2000, Constable, page 91</ref><ref>Biljana Vankovska, Håkan Wiberg – „Between past and future: civil-military relations in the post-communist Balkans“, 2003, I.B.Tauris, page 76</ref><ref>Jean W. Sedlar – „The Axis Empire in Southeast Europe 1939 – 1945“, 2007, page 79</ref><ref name="dnevnik2128171" /> (официално: ''Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски'') е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и [[цар на България]] от коронацията си [[3 октомври]] [[1918]] г. до смъртта му на [[28 август]] [[1943]] г. Той е син на цар [[Фердинанд I]], който [[абдикация|абдикира]] в негова полза след поражението на България през [[Първа световна война|Първата световна война]]. <ref name="dnevnik2128171" />
'''Борѝс III Обединител'''<ref>R. J. Crampton – „Bulgaria“, Oxford University Press, 2007, page 258</ref><ref>Geoffrey Hindley – „The royal families of Europe‎“, 2000, Constable, page 91</ref><ref>Biljana Vankovska, Håkan Wiberg – „Between past and future: civil-military relations in the post-communist Balkans“, 2003, I.B.Tauris, page 76</ref><ref>Jean W. Sedlar – „The Axis Empire in Southeast Europe 1939 – 1945“, 2007, page 79</ref><ref name="dnevnik2128171" /> (официално: ''Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски'') е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и [[цар на България]] от коронацията си [[3 октомври]] [[1918]] г. до смъртта му на [[28 август]] [[1943]] г. Най-добрия приятел на Адолф ХитлерТой е син на цар [[Фердинанд I]], който [[абдикация|абдикира]] в негова полза след поражението на България през [[Първа световна война|Първата световна война]]. <ref name="dnevnik2128171" />


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 11:42, 15 януари 2021

Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис.
Борис III
Борис III Обединител
български владетел
Роден
Починал
28 август 1943 г. (49 г.)
ПогребанРилски манастир, Република България
Религияправославие
католицизъм
Учил вНационален военен университет
Управление
Период3 октомври 1918 – 28 август 1943
Коронация3 октомври 1918
ПредшественикФердинанд I
НаследникСимеон II
Семейство
РодСакскобургготски
БащаФердинанд I
МайкаМария Луиза Бурбон-Пармска
Братя/сестриКирил Преславски
Надежда
Евдокия
СъпругаЙоанна Българска (25 октомври 1930 – 28 август 1943)
ДецаМария Луиза Българска
Симеон Сакскобургготски
Подпис
Борис III в Общомедия

Борѝс III Обединител[1][2][3][4][5] (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Най-добрия приятел на Адолф ХитлерТой е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война. [5]

Биография

Борис като престолонаследник през 1905 г.
Борис като младеж
Cкиптър на цар Борис
Лична карта на Борис III
Царски монограм на Борис III

Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г.[5] в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. Източноправославното кръщение става през 1896 г. в Софийската катедрала, като императорът кръстник се представлява от руския генерал Кутузов. През Балканските (1912 – 1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916 г.), генерал-майор (1918 г.). Царят има романс с младата принцеса Мария Румънска, но политически пречки осуетяват брака им [6] В края на Първата световна война е провъзгласен за цар на България след абдикацията на баща си.

Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.

Борис III, министър-председателят Кимон Георгиев и княз Кирил при откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания, София, 9 септември 1934 г.

Втора световна война

 Основна статия: България по време на Втората световна война

След началото на Втората световна война Борис III насочва България към неутралитет. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г.

През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергски закони на Германия.

През 1940 г. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, в които е включена и възможност за бъдещо съвместно присъединяване към Оста Рим-Берлин-Токио. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.

През март – април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята като Поморавие, Вардарска Македония и Беломорие. Във връзка с това цар Борис III е наречен Цар Обединител.[7]

След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма.[8]. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.

През 1943 г. като част от т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос българските власти започват депортацията на евреите от „новите земи“, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на прогерманското правителство на Богдан Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса основно от страна на Светия синод на Българската православна църква, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др.

Срещата на цар Борис III с Адолф Хитлер във Волфсшанце, Източна Прусия, зимата на 1943 г.

Смърт

 Основна статия: Смъртта на Борис III

Цар Борис III умира неочаквано от инфаркт след кратко боледуване в 16:22 ч. на 28 август 1943 г., скоро след завръщането си от визита при Хитлер.

Според дневника на германския аташе в София по това време, полк. фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас – действа в продължение на седмици, причинявайки появата на петна по кожата.

Слухове за смъртта на Борис III сочат, че царят е отровен по нареждане на Хитлер, който бил силно раздразнен след последната си среща с българския владетел заради отказа му да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР.[9] Според министър председателя проф. Богдан Филов обаче, в последната си среща Хитлер и Борис III са обсъждали само изпращането на допълнителни български войски в Западните Балкани, но не и срещу СССР.[10]

Синът му Симеон Сакскобургготски не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и СССР, като в случая е възможна намесата на НКВД.[11][12] Княгиня Мария Луиза Българска посочва в интервю, че няма категорична версия за случилото се, но че е убедена, че баща ѝ не е отровен от нацистите, или от англичаните, а от Изток. [13]

В личния си дневник Йозеф Гьобелс изразява съмнения, че за смъртта на Борис III отговорност носи италианското правителство в лицето на премиера Пиетро Бадолио. Според Гьобелс, Хитлер е убеден, че италианският кралски двор е организатора на отравянето на Борис III, тъй като принцеса Мафалда Савойска, сестра на Йоанна Българска, e на визита в България четири седмици преди смъртта на монарха.[14][15] Според свидетелствата на Гьобелс, визитата на Мафалда Савойска приблизително съвпада по време със събитията от 25 юли 1943 г. - свалянето от власт на фашисткия диктатор Бенито Мусолини, подкрепено от Виктор Емануил III, баща на Йоанна Българска.

След петдневно поклонение[5] в катедралата „Св. Александър Невски“ [16], на 5 септември траурното шествие [1] достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква [17].

Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II, от чието име управлява избраният от народното събрание регентски съвет – проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов до преврата на 9 септември 1944 г., когато е назначен от комунистите последният регентски съвет в състав: акад. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, който управлява до установяването на републикански режим на 15 септември 1946 г.

Наследство

През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. [5] През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.[5]

В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:

“ На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония. ”

След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г. [5]

По повод 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. военен караул застава на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит заедно със синодалните митрополити извършват две тържествени богослужения. [5]

Най-голямата колекция със снимки на Борис III – над 1200 броя – притежава ученикът в XII клас на Националната Априловска гимназия Тодор Борисов.[18]

Семейство

През 1930 г. Борис се жени тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна.

Раждат им се 2 деца:


  • Престолонаследникът Борис в Кавказка военна униформа, 1901 г.
    Престолонаследникът Борис в Кавказка военна униформа, 1901 г.
  • Манифест за встъпване на престола на Борис ІІІ.
    Манифест за встъпване на престола на Борис ІІІ.
  • Борис III на ловен излет
    Борис III на ловен излет
  • Смъртен акт на цар Борис III
    Смъртен акт на цар Борис III
  • Гробът на Цар Борис III в Рилския манастир.
    Гробът на Цар Борис III в Рилския манастир.
  • Резба, изработена от жители на с. Осой, Дебърско, и поставена вляво от гроба на Цар Борис III.
    Резба, изработена от жители на с. Осой, Дебърско, и поставена вляво от гроба на Цар Борис III.
  • Паметник на Цар Борис III на входа на парк „Борисова градина“
    Паметник на Цар Борис III на входа на парк „Борисова градина“
Мемориална плоча в Основно училище „Васил Левски“ (Разград)

Военни звания

Цар Борис III сред висши офицери – ДАА

Награди

Цар Борис III, скулптор Куньо Новачев, архитект Миломир Богданов, Национален исторически музей 2016 г., това е първата издигната статуя на Царя
  • Орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“
  • Военен орден „За храброст“ I степен (като владетел)
  • Военен орден „За храброст“ VI степен (като престолонаследник)
  • Царски орден „Св. Александър“, Велик кръст
  • Орден „Св. Андрей Първозвани“, Руска империя
  • Национален орден „Почетен легион“, Велик офицер, Франция
  • Орден „Пур-льо-лерит“, Германска империя
  • Орден „Железен кръст“, Германска империя
  • Орден „Червен орел“, огърлие, Прусия
  • Орден „За военна заслуга“, Австро-Унгария
  • Орден „Върховен орден на Светейшото Благовещение“, Италия
  • Орден „Бял орел“, Полша
  • Орден „Меджидие“ I степен с брилянти, Османска империя (1916 – 1917)
  • Орден „Имтияз“ I степен с брилянти, Османска империя (1916 – 1917)

Генеалогия

произход

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд
 
 
 
 
 
 
 
Август фон Сакс-Кобург-Гота
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария-Антония фон Кохари
 
 
 
 
 
 
 
Фердинанд I Български
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Луи-Филип
 
 
 
 
 
 
 
Клементина Бурбон-Орлеанска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска
 
 
 
 
 
 
 
Борис III Обединител
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
херцог Карлос III Бурбон-Пармски
 
 
 
 
 
 
 
Роберто I Бурбон-Пармски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
принцеса Луиза Мария Тереза Френска
 
 
 
 
 
 
 
Мария-Луиза Бурбон-Пармска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фердинанд II на Двете Сицилии
 
 
 
 
 
 
 
Мария-Пия Бурбонска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Тереза Австрийска
 
 
 
 
 
 

|}

Бележки

  1. ↑ R. J. Crampton – „Bulgaria“, Oxford University Press, 2007, page 258
  2. ↑ Geoffrey Hindley – „The royal families of Europe‎“, 2000, Constable, page 91
  3. ↑ Biljana Vankovska, Håkan Wiberg – „Between past and future: civil-military relations in the post-communist Balkans“, 2003, I.B.Tauris, page 76
  4. ↑ Jean W. Sedlar – „The Axis Empire in Southeast Europe 1939 – 1945“, 2007, page 79
  5. ↑ а б в г д е ж з Владимирова, Петя. За първи път от 70 години на гроба на цар Борис ІІІ ще застане почетен военен караул // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 24 август 2013. Посетен на 24 август 2013.
  6. ↑ Цар Борис III делил брат си с любовници, интервю на Мариела Балева с Михаил Топалов, в-к Труд, 27 ноември 2010.
  7. ↑ Стателова, Е. Стойчо Грънчаров, История на България, Т. III – История на Нова България 1878 – 1944, С., Изд. къща „Анубис“. 1999, с. 604. ISBN 978-954-426-720-9
  8. ↑ Георги Марков, Цар Борис III: По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки, в-к Труд, 30 януари 2014.
  9. ↑ „Корона от тръни“; Стефан Груев; „Български писател“ – 1991 г.
  10. ↑ Chary, Frederick B. The Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940-1944. London, University of Pittsburgh Press, 1972. ISBN 0822932512. с. 160.
  11. ↑ Симеон Сакскобургготски: Човек трябва да се гледа в огледалото и да не се изчервява, интервю на Светослав Иванов със Симеон Сакскобургготски, bTV, 2 юли 2017.
  12. ↑ www.kingsimeon.bg
  13. ↑ Княгиня Мария-Луиза: Питала съм кой разкопа гроба на баща ми – стена от мълчание, интервю на Кристина Баксанова, bTV, 1 юни 2018.
  14. ↑ Groueff, Stephane. Crown of Thorns: The Reign of King Boris III of Bulgaria, 1918-1943. Lanham, MD, USA, Madison Books, 1997. ISBN 9781568331140. с. 380.
  15. ↑ Цанев, Стефан. Български хроники: Поема. 1878-1943. Том 3. София, Труд, 2006. ISBN 9545286105. с. 550.
  16. ↑ Снимка от lostbulgaria.com
  17. ↑ Снимка от lostbulgaria.com
  18. ↑ Тодор Борисов притежава колекция от над 1200 фотографии с цар Борис Трети, Дарик Габрово, 2 ноември 2016.

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Борис III
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Борис III.

Допълнителна литература

Фердинанд I → Цар на българите (3 октомври 1918 – 28 август 1943) → Симеон II
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борис_III&oldid=10622092“.