Иван Масларов (алпинист): Разлика между версии
името |
Редакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
| деца = 1 |
| деца = 1 |
||
}} |
}} |
||
'''Иван Масларов – Байно''' е български [[алпинист]], един от най-добрите катерачи в историята на българския алпинизъм, съавтор на първите катерачни гидовници на Мальовишкия дял на Рила и на Врачанските скали, председател на Федерацията на българските алпийските клубове (днес БФКА), дългогодишен стопанин на хижа „Мальовица“.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.360mag.bg/posts/35535|заглавие=Загина алпинистът Иван Масларов-Байно|автор=|фамилно_име=Величкова|първо_име=Венелина|дата=|труд=360mag.bg|архив_дата=23 септември 2014|достъп_дата=}}</ref> |
'''Иван Масларов – Байно''' е български [[алпинист]], един от най-добрите катерачи в историята на българския алпинизъм, съавтор на първите катерачни гидовници на Мальовишкия дял на Рила и на Врачанските скали, председател на Федерацията на българските алпийските клубове (днес БФКА) от 2002 до 2005 г., дългогодишен стопанин на хижа „Мальовица“.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.360mag.bg/posts/35535|заглавие=Загина алпинистът Иван Масларов-Байно|автор=|фамилно_име=Величкова|първо_име=Венелина|дата=|труд=360mag.bg|архив_дата=23 септември 2014|достъп_дата=}}</ref> |
||
Участва в някои от най-големите постижения на българския алпинизъм – първите зимни изкачвания на [[Големите северни стени на Алпите|северните стени]] на [[Матерхорн]] и [[Айгер]] в [[Алпи|Алпите]] и първото изкачване на Южната стена на вр. [[Исмаил Самани (връх)|Комунизъм]] (сега Исмаил Самани) в [[Памир]].<ref name=":0" /> |
Участва в някои от най-големите постижения на българския алпинизъм – първите зимни изкачвания на [[Големите северни стени на Алпите|северните стени]] на [[Матерхорн]] и [[Айгер]] в [[Алпи|Алпите]] и първото изкачване на Южната стена на вр. [[Исмаил Самани (връх)|Комунизъм]] (сега Исмаил Самани) в [[Памир]].<ref name=":0" /> |
||
Версия от 12:47, 18 януари 2021
| Иван Масларов | |
| български алпинист | |
 Иван Масларов в Мальовишката долина | |
| Роден |
1 март 1958 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 септември 2014 г.
|
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Съпруга | Мариана Масларова |
| Деца | 1 |
Иван Масларов – Байно е български алпинист, един от най-добрите катерачи в историята на българския алпинизъм, съавтор на първите катерачни гидовници на Мальовишкия дял на Рила и на Врачанските скали, председател на Федерацията на българските алпийските клубове (днес БФКА) от 2002 до 2005 г., дългогодишен стопанин на хижа „Мальовица“.[1]
Участва в някои от най-големите постижения на българския алпинизъм – първите зимни изкачвания на северните стени на Матерхорн и Айгер в Алпите и първото изкачване на Южната стена на вр. Комунизъм (сега Исмаил Самани) в Памир.[1]
Биография
Роден е на 1 март 1958 г. в София. Завършва Софийската математическа гимназия, а след това Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС) със специалност „Строително инженерство“.
Започва да се занимава със скално катерене и алпинизъм още като ученик. Заедно със своя съученик Николай Петков от 1973 г. катери скалите на Беледие хан, Лакатник, Реселец, Ритлите и Черепиш, Вратцата, Мальовишкия дял, Пирин. С тях често са и приятелите им Любомир Илиев, Кирил Тафраджийски, Димитър Начев, Валентин Москов, Слави Дерменджиев и др. По тези места, след придобиване на катерачен опит, прокарват неедин премиерен маршрут. Още от самото начало е свързан с дейността на Алпийски клуб „Орловец“ към Туристическо дружество „Планинец“.[2]
Преминава над 400 тура в България.[3]:с. 202
Сред изкачванията му по света се открояват първите български зимни изкачвания на две от трите Големи северни стени на Алпите – тези на Матерхорн и Айгер; изкачва Пти Дрю по маршрута „Пиер Ален“, Чима Гранде по маршрута „Касин“ и др.[3]:с. 202 Участва в първото изкачване от българи на голяма стена на 7-хилядник – Южната 2500-метрова стена на връх Комунизъм в Памир. .[4]
Участва в първите български изкачвания на три от континенталните първенци: връх Аконкагуа (Южна Америка), той изкачва два пъти в период от десетина дни: по класическия маршрут (28 декември 1977) и по 3-километровата южна стена (8 януари 1978),[5] връх Маккинли, сега Денали (Северна Америка), 27 юни 1988 г.,[1] и Джая (Карстенс), най-високия връх на Океания, 1992 г.[6]
С Николай Петков правят първото изкачване в Патагония – по Аржентинския тур на Фицрой, а в Африка прокарват премиерен „Български път“(Bulgarian Way) по сериозната южна стена на Батиан, Маунт Кения (Африка), 1991.[1]
Прави силни изкачвания и в Кавказ: зимно изкачване на Северната стена на вр. Шчуровски по тур „Сурката“ и екстремно лятно изкачване по нея, както и върховете Мижирги, Бърно и МисисТау.[7][3]:с. 139 В Памир изкачва връх Ленин,1985 г.
Иван Масларов е отличен със званията „Майстор на спорта“ (1985) и „Заслужил майстор на спорта“ (1988) по алпинизъм.[3]:с. 215, 259
Председател е на Федерацията на българските алпийските клубове от 21 декември 2002 до 29 февруари 2004 г.[3]:с. 185 След това става хижар на хижа „Мальовица“.[1]
Съпруг е на Мариана Масларова, племенничка на Христо Проданов. Тя изчезва безследно през 2004 година при опит за безкислородно изкачване на връх Еверест.[8]
Иван Масларов загива на 21 септември 2014 г. след падане от скала до Малката Вратца.[1][9]
Изкачени върхове
Част от изкачените от Иван Масларов върхове са:
- 1979 г. – връх Мижирги, 5047 м, в района на Безенги, Кавказ. [3]:с. 236
- 1982 г. – Северната стена на Матерхорн, 4478 м – първо българско зимно изкачване (22 – 24 януари) с два бивака по стената от Любомир Илиев, Николай Петков и Иван Масларов.[10]
- 1985 г. – Северната стена на Айгер – първо българско зимно изкачване (10 – 13 март) от Иван Масларов, Николай Петков, Кирил Тафраджийски и Димитър Начев, алпинисти от алпийски клуб „Орловец“ при Туристическо дружество „Планинец“.[11][12]
- 1985 г. – връх Ленин, 7134 м в Памир с Николай Петков и Валери Пелтеков.
- 1986 г. – Южна стена на връх Комунизъм, 7495 м, в Памир. Първата изкачена голяма стена от българи на висок връх с решаващото участие на Николай Петков и Иван Масларов.[13][14]
- 1987 г. – Северната стена на връх Шчуровски, 4259 м в Кавказ – зимно изкачване (13 – 15 март) по тур „Сурката“ от Иван Масларов, Петър Петров, Георги Димитров и Кирил Тафраджийски.[7]
- 1987 г. – връх Аконкагуа, 6960 м (28 декември). Заедно с Мариана Масларова, Николай Петков и Кирил Тафраджийски изкачва върха по нормалния път.
- 1988 г. – Южна стена на Аконкагуа (8 януари). Николай Петков, Иван Масларов и Кирил Тафраджийски изкачват 3-километровата стена по френския маршрут с варианта на Меснер.[13]
- 1988 г. – Първо българско изкачване на връх Маккинли (сега Денали) (6194 m), най-високия връх на Северна Америка – 27 юни 1988 г., заедно с Мариана Масларова, Николай Петков и Иван Луканов.[15][7]
- 1989 г. – вр. Хан Тенгри в Тяншан, участник в първото българско изкачване.[6][3]:с. 203
- 1991 г. – Изкачен е Фиц Рой, 3441 м, по аржентинския маршрут. На върха стъпват Иван Масларов, Николай Петков, Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев.[16]
- 1991 г. – Южната стена на Батиан, 5199 м, Маунт Кения. Иван Масларов и Николай Петков правят премиерно изкачване по нов маршрут, Bulgarian Way, от 7 категория.[13]
- 1991 г. – Северната стена на връх Шчуровски, 4259 м в Кавказ – екстремно изкачване за 9 часа по „Сурката“ с Петко Тотев.[3]:с. 139
- 1992 г. – връх Джая (Карстенс), 4884 м, на остров Нова Гвинея, най-високия връх на Океания – първо българско изкачване с Николай Петков и Владимир Нешев.[6]
Книги
- Иван Масларов, Николай Петков. Врачански скали. Алпийски маршрути. София, Медицина и физкултура, 1987.[17]
За него
Хроникьорът на българския алпинизъм Петър Атанасов пише за Иван Масларов:
„Байно беше една от най-големите и най-колоритните фигури в българския алпинизъм. Изключително интелигентен, с рядко чувство за хумор, той можеше да опише всяка ситуация – в планината и извън нея – по неповторим, байновски начин. Много от казаните от него неща звучаха като сентенции и бяха резултат на философски прозрения.“
„Байно бе мозъкът на легендарната свръзка Иван Масларов–Любомир Илиев–Николай Петков, една от най-добрите в историята на българския алпинизъм. Те тримата плюс Кирил Досков, Наско Ламбов, Митко Начев и още неколцина алпинисти първи в България възприеха и започнаха да изповядват философията на катеренето без изкуствени опорни точки. <...> Всичките му действия в планината се отличаваха с висока интелигентност и необикновена резултатност.“
„Не знам дали има човек, останал непочерпен от Байно, не чул добра дума или не получил някаква услуга от него“.[1]
Източници
- ↑ а б в г д е ж Величкова, Венелина. Загина алпинистът Иван Масларов-Байно // 360mag.bg.
- ↑ Петков, Николай. От Матерхорн до Еверест. София, Медицина и физкултура, 1985. с. 5–26.
- ↑ а б в г д е ж з Бешев, Сандю. Върхове. Летопис на българския алпинизъм. 2-ро прераб. и доп. изд.
- ↑ Южната стена на Комунизъм в алпийски стил, 1986 // npetkov.cmstory.com.
- ↑ Петков, Николай. Aconcagua // npetkov.cmstory.com.
- ↑ а б в Опит за кратка история на родния алпинизъм // dreamxtreme.eu.
- ↑ а б в 60 години алпинизъм в България. София, Медицина и физкултура, 1989.
- ↑ Аплодисменти и в Рая за Мариана Масларова // lifebites.bg.
- ↑ Загиналият при "Вратцата" бил зет на Христо Проданов, жена му загинала под Еверест
- ↑ Петков, Николай. От Матерхорн до Еверест. София, Медицина и физкултура, 1985. с. 50–51, 59–77.
- ↑ Петков, Николай, Иван Масларов. Северната стена на Айгер през зимата, 1985 // npetkov.cmstory.com.
- ↑ “Стената на смъртта” – 70 години по-късно // climbingguidebg.com, peterat.
- ↑ а б в История на АК „Планинец“ // planinetz.org.
- ↑ Атанасов, Петър. Южната стена на Комунизъм в алпийски стил, 1986 // npetkov.cmstory.com.
- ↑ Денали 1988, блог на Николай Петков.
- ↑ Сред скалните обелиски между Атлантика и Пасифика. // Вестник Ехо. брой 10, година XXXIII, София, 22 март 1991.
- ↑ Масларов, Иван, Николай Петков. Врачански скали. Алпийски маршрути