Кримскотатарски език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Език
{{Език
| име = Кримскотатарски език
| име = Кримскотатарски език
| родно име = qırımtatar tili / къырымтатар тили
| родно име = qırımtatar tili / къырымтатар тили
| страна = [[Узбекистан]], [[Украйна]],<br>[[Румъния]], [[България]],<br>[[Турция]]
| страна = [[Узбекистан]], [[Украйна]],<br>[[Румъния]], [[България]],<br>[[Турция]]
| регион = [[черноморие]]
| регион = [[черноморие]]
| говорещи = 540 000
| говорещи = 540 000
| писменост = [[латиница]], [[кирилица]]
| писменост = [[латиница]], [[кирилица]]
| сем1 = Алтайски
| сем1 = Алтайски
| сем2 = Тюркски
| сем2 = Тюркски
| сем3 = Огузки
| сем3 = Огузки
| сем4 = Кримскотатарски
| сем4 = Кримскотатарски
| официален = {{Русия}}<ul><li>{{Крим}}</li></ul>
| официален = {{флагче с име|Република Крим}}
| iso639-1 = –
| регулатор = –
| iso639-2 = crh
| iso639-1 =
| iso639-3 = crh
| iso639-2 = crh
| wiki = crh
| iso639-3 = crh
| карта = Crymean Tatar lang.png
| карта-описание = Кримскотатарски говорящи области
| wiki = crh
}}
}}
'''Кримскотатарският език''' или '''кримскотурски''' (''Qırımtatar tili'') е [[тюркски езици|тюркски]] език, който е [[майчин език|майчин]] за около 300 000 души.
'''Кримскотатарският език''' или '''кримскотурски''' (''Qırımtatar tili'') е [[тюркски езици|тюркски]] език, който е [[майчин език|майчин]] за около 300 000 души.

Версия от 12:48, 20 януари 2021

Кримскотатарски език
qırımtatar tili / къырымтатар тили
СтранаУзбекистан, Украйна,
Румъния, България,
Турция
Региончерноморие
Говорещи540 000
Писменостлатиница, кирилица
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Огузки
...→Кримскотатарски
Официално положение
Официален вРепублика Крим Република Крим
Регулатор
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2crh
ISO 639-3crh

Кримскотатарски говорящи области

Кримскотатарският език или кримскотурски (Qırımtatar tili) е тюркски език, който е майчин за около 300 000 души.

Голяма част от тях живеят в Узбекистан, където са насилствено преселени през 1944 г. от съветските власти, но от 1990-те години известен брой кримски татари се връщат в Крим. Езикът се говори и от около 21 000 души в Румъния и 6000 души в България, главно в Добруджа.

История

Трите кримско-татарски диалекта са се оформили през Средновековието въз основа на къпчакските и огузките говори на тюркоезичното население на Крим. Големите разлики между диалектите са следствие от сложния етнически произход на кримските татари, които са смесица от тюркски и нетюркски народи.

Съвременният кримско-татарски език възниква в края на 19 век покрай дейността на просветителя Исмаил Гаспрински. Неговата дейност дава възможност на кримско-татарската култура да се възроди след вековете на упадък, последвали включването на Крим в състава на Руската империя. Гаспрински фактически създава книжовния кримско-татарски език, който за разлика от съвременния се базира на южния огузки диалект.

През 1928 г. проведената в Крим лингвистична конференция взима решение за създаване на нов книжовен език въз основа на централния диалект, защото именно той е най-разпространен и е еднакво разбираем за останалите два диалекта. Именно този втори книжовен език, чиято кодификация започва през 1920-те години, се използва най-общо казано.

Оспорвана принадлежност

Традиционно кримско-татарският език е включван в къпчакско-половецката подгрупа на къпчакските езици, в която са също и карачаево-балкарският, кумикският и караимският език. Централният диалект, който оформя съвременния книжовен език, заема междинно положение между къпчакските и огузките езици и затова такава класификация не е съвсем правилна.

Диалекти

  • Южният (ялъбойски) диалект принадлежи към огузкия клон и е много близък до турския, като се различава от литературния турски не повече, отколкото някои чисто турски диалекти. Сред особеностите на този диалект са и значителният брой гръцки и италиански заемки.
  • Степният (северен, ногайски) диалект, на който говорят ногаите, принадлежи към къпчакската група и е сроден с карачаево-балкарския, ногайския и кумикския език. На степния диалект говорят кримските татари в Румъния и България и мнозинството от кримските татари в Турция.
  • Най-разпространеният, централен или татски диалект, на който говорят в планинската и предпланинската част на полуострова, е междинен. Той има както къпчакски, така и огузки черти и на тяхна основа се създава съвременният книжовен кримско-татарски език. Независимо от съществената прилика с огузките езици, централният диалект е пряк продължител на куманския език, говорен на полуострова през 14 век (на него е написан Куманският кодекс (Codex Cumanicus)).

Писменост

До 1928 г. кримско-татарският език използва арабската азбука, от 1928 до 1939 г. – латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф), а от 1939 г. – кирилицата.

От 1990-те години се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния съвет на Крим от 1997 г. Тази азбука е различна от използваната през 1930-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на 2 допълнителни букви – Q и Ñ.

Използват се както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в интернет се използва почти изключително латиница, а в печата – предимно кирилица.

Произношение

Правилата за четене не са много сложни. Буквите [a], [b], [d], [f], [h], [m], [n], [o], [p], [r], [s], [t], [u], [v], [z] се четат както българските [а], [б], [д], [ф], [х], [м], [н], [о], [п], [р], [с], [т], [у], [в], [з]. При останалите важат следните правила:

  • [с] = [дж] (както в джудже).
  • [ç] = [ч].
  • [g] = [гь].
  • [ğ] = украинско [г].
  • [ı] = [ъ].
  • [i] = [и].
  • [j] = [ж].
  • [k] = [кь].
  • [l] = [л], [ль].
  • [ñ] = английското [ŋ] в sing.
  • [q] = [кх].
  • [ö] = турско [ö].
  • [ş] = [ш].
  • [ü] = турско [ü].
  • [y] = [й].
  • [â] = [я].

Външни препратки