Йоан Владислав: Разлика между версии
| Ред 33: | Ред 33: | ||
== Царуване == |
== Царуване == |
||
Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие. Първоначално той обявява, че е готов да приеме васалитет, с цел да забави хода на военните действия. Василий обаче му изпраща убийци и когато не сполучва - настъпва с армия през Воден към |
Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие. Първоначално той обявява, че е готов да приеме васалитет, с цел да забави хода на военните действия. Василий обаче му изпраща убийци и когато не сполучва - настъпва с армия през Воден към Острово и Соск, в късните дни на 1015 г. Той опустошава техните околности, както и Пелагонийското поле и подлага на мъчения пленените българи. Владислав веднага се изтегля в Преспа и я укрепва, изоставяйки Охрид.<ref>Златарски, Васил. История на Първото българско царство II От славянизацията на държавата до падането на първото царство (852-1018). VI Борба за независимост, стр 716-718 |
||
http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html</ref> През това време Василий превзема българската столица и замисля да настъпи към Драч, но известие, че воеводата Ивац, води сериозна кампания срещу ромейските войски в Пелагийското поле, го кара да се върне назад към Мосинопол; междувременно той изпраща и двоя отряда към Сердика и няколко отряда към Струмица. Околностите на Сердика падат.; сред тях е селището Бойон (Бояна), но не и самата Сердика; Струмица също остава в български ръце. Така завършва 1015 г. След превземането на [[Охрид]] от ромеите, Владислав избира [[Битоля]] за главен град и я укрепва. По негово нареждане е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България (1015 – 1016). Впрочем според Дуклянският презвитер Василий обещал [[Драч]], на Владислав, като награда за родоубийството, но не изпълнил обещанието си. През 1016 г. Йоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на Перник.<ref>Овчаров, Димитър – ИК Тангра ТаНакРа, 2005, – Кракра Пернишки в Битка за България – с. 69</ref> |
http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html</ref> През това време Василий превзема българската столица и замисля да настъпи към Драч, но известие, че воеводата Ивац, води сериозна кампания срещу ромейските войски в Пелагийското поле, го кара да се върне назад към Мосинопол; междувременно той изпраща и двоя отряда към Сердика и няколко отряда към Струмица. Околностите на Сердика падат.; сред тях е селището Бойон (Бояна), но не и самата Сердика; Струмица също остава в български ръце. Така завършва 1015 г. След превземането на [[Охрид]] от ромеите, Владислав избира [[Битоля]] за главен град и я укрепва. По негово нареждане е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България (1015 – 1016). Впрочем според Дуклянският презвитер Василий обещал [[Драч]], на Владислав, като награда за родоубийството, но не изпълнил обещанието си. През 1016 г. Йоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на Перник.<ref>Овчаров, Димитър – ИК Тангра ТаНакРа, 2005, – Кракра Пернишки в Битка за България – с. 69</ref> |
||
Версия от 13:47, 22 януари 2021
| Йоан Владислав | |
| цар на България | |
.jpg) Статуя на цар Иван Владислав в Скопие | |
| Управление | 1015 – 1018 |
|---|---|
| Наследил | Гаврил Радомир |
| Наследник | Пресиян II |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Комитопули |
| Баща | Арон |
| Брак | Мария |
| Потомци | Пресиян II, Алусиан, Аарон, Траян, Радомир, Екатерина, 5 неизвестни дъщери и още един син[1] |
| Йоан Владислав в Общомедия | |
Йоан Владислав (често споменаван в съвременни източници и като Иван Владислав) е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило след смъртта на братовчед му Гавраил Радомир.
Произход и възцаряване
Син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.[2]). По внушение на византийския император Василий II се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 г. става цар, след като (според Дуклянския презвитер[3][4]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според друго сведение, убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.[5] През 1016 г. убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил.
Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат, че се отдава на дребнавост и мъст, а други са на мнение, че се опитва да централизира аристокрацията на българската държава, прилагайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир, мненията също се разделят – от дребна мъст срещу Самуиловия зет до желание да спре въздигащата се Рашка, като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никита Хониат го нарича „тоя страшен Йоан“, което показва, че ромеите са се бояли от него. Подобна е оценката на византийския философ и политик, Михаил Псел - "непобедим неприятел и прехрабър Аарон”, който „държал на косъм съдбата на „ромейската държава“
Царуване
Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие. Първоначално той обявява, че е готов да приеме васалитет, с цел да забави хода на военните действия. Василий обаче му изпраща убийци и когато не сполучва - настъпва с армия през Воден към Острово и Соск, в късните дни на 1015 г. Той опустошава техните околности, както и Пелагонийското поле и подлага на мъчения пленените българи. Владислав веднага се изтегля в Преспа и я укрепва, изоставяйки Охрид.[6] През това време Василий превзема българската столица и замисля да настъпи към Драч, но известие, че воеводата Ивац, води сериозна кампания срещу ромейските войски в Пелагийското поле, го кара да се върне назад към Мосинопол; междувременно той изпраща и двоя отряда към Сердика и няколко отряда към Струмица. Околностите на Сердика падат.; сред тях е селището Бойон (Бояна), но не и самата Сердика; Струмица също остава в български ръце. Така завършва 1015 г. След превземането на Охрид от ромеите, Владислав избира Битоля за главен град и я укрепва. По негово нареждане е изсечен Битолският надпис (1015 – 1016), в който се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („блъгарінъ родомь“ и „самодрьжъцемь блъгарьскомь“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). Впрочем според Дуклянският презвитер Василий обещал Драч, на Владислав, като награда за родоубийството, но не изпълнил обещанието си. През 1016 г. Йоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на Перник.[7]
През 1017 г. Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, като превзема Преслав и дава на русите богата плячка. За да ги отблъсне, Йоан Владислав изпраща Кракра Пернишки при печенегите, които се опитва да привлече като съюзници срещу русите. Освен всичко друго Владислав планира с помощта на печенегите да превземе Солун[8] Начинанието се проваля поради „голямата алчност на печенегите“. В действителност обаче Василий се намесва с интриги и предотвратява опасността. През есента на 1017 г. Йоан Владислав търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в последвалата битка от византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения, за кратко за цар е коронясан синът му княз Пресиян II. Според други, няма официална коронация, но Пресиян II се явява легитимният наследник и лидер на българската съпротива в албанските планини. След завладяването на България роднините и потомците на Йоан Владислав са изселени в Мала Азия и Армения.[9]
Други
Името на Иван Владислав носи морският нос Цар Иван Владислав на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[10]
Бележки
- ↑ Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
- ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644
- ↑ Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)
- ↑ Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, стр. 713
- ↑ Златарски, Васил. История на Първото българско царство II От славянизацията на държавата до падането на първото царство (852-1018). VI Борба за независимост, стр 716-718 http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html
- ↑ Овчаров, Димитър – ИК Тангра ТаНакРа, 2005, – Кракра Пернишки в Битка за България – с. 69
- ↑ Овчаров, Димитър, Издателоство Тангра ТаНакРа – Кракра Пернишки в Битка за България, 2005 г, стр 44 – 45
- ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Заговорите на „магистър Пресиан Българина“
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
Външни препратки
- Васил Златарски. Родът на цар Иван Владислав
- Василка Тъпкова – Заимова. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав?
- Пламен Павлов. Иван Владислав срещу Гаврил Радомир
| Гаврил-Радомир | → |  |
→ | Пресиян II |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
