Димитър Димитров (лекар): Разлика между версии
Emilian nik (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Emilian nik (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| име = Проф. д-р Димитър Илиев Димитров |
| име = Проф. д-р Димитър Илиев Димитров |
||
| име-оригинал = |
| име-оригинал = |
||
| |
| изображение = [[Файл:Dimiter_dimitrov.jpg|мини|Проф. д-р Димитър Илиев Димитров]] |
||
| категория = медик |
| категория = медик |
||
| описание = български лекар |
| описание = български лекар |
Версия от 08:44, 1 февруари 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.
Проф. д-р Димитър Илиев Димитров | |
български лекар | |
Роден |
26 август 1912 г., гр. Варна |
---|---|
Починал |
22 март 2006 г., гр. София |
Медицина | |
Известен с | полагане на основите на сърдечносъдовата хирургия в България |
Семейство | |
Братя/сестри | Мария Карагьозова |
Димитър Илиев Димитров е български хирург, професор, един от основоположниците на сърдечносъдовата хирургия в България.[1]
Биография
Димитър Димитров завършва медицина в Белград и София.
През 1956 г. извършва първата си успешна сърдечна операция. Прави над десет хиляди операции, от които над четири хиляди на сърце. Основател и пръв директор (1972–1977) на Научния институт по сърдечносъдови заболявания, днес Национална кардиологична болница.[2]
Извършва за първи път в България (1962) сърдечни операции под екстракорпорално кръвообращение, първите операции (1969) с поставяне на изкуствена сърдечна клапа, както и първите операции (1962-1963) на деца със сложни вродени сърдечни малформации.[3][4]
Има 280 научни публикации главно в областта на сърдечно-съдовата хирургия, 70 научни труда. Признати три рационализации (две през 1963 г. и една през 1965 г.) и едно изобретение (1965). Заслужил (1972) и народен (1978) деятел на науката.