Линейни кораби тип „Тоса“: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
 
Ред 93: Ред 93:
Строителството на двата кораба започва през 1920 г., но на 5 февруари 1922 г., съгласно подписаното Вашингтонско морско съглашение, строителството им е отменено. След това, на 1 април 1924 г., недостроеният корпус на „Тоса“ е използван за тестове на морско въоръжение. След завършването на изпитанията, корабът е потопен на 9 февруари 1925 г. на 650 метрова дълбочина в канала Бунго.
Строителството на двата кораба започва през 1920 г., но на 5 февруари 1922 г., съгласно подписаното Вашингтонско морско съглашение, строителството им е отменено. След това, на 1 април 1924 г., недостроеният корпус на „Тоса“ е използван за тестове на морско въоръжение. След завършването на изпитанията, корабът е потопен на 9 февруари 1925 г. на 650 метрова дълбочина в канала Бунго.


Линейният крайцер „Амаги“, преустрайван в самолетоносач, в съответствие с условията на договора, е разрушен в резултат на [[земетресение]]. В резултат на това, „[[Кага]]“ заменя „Амаги“ и е преправен според този проект в самолетоносач през 1925 г. Корабът е въведен в експлоатация на 31 март 1928 г., на 30 ноември 1929 г. самолетоносачът влиза в състава на обединения флот.
Линейният крайцер „Амаги“, преустройван в самолетоносач, в съответствие с условията на договора, е разрушен в резултат на [[земетресение]]. В резултат на това, „[[Кага]]“ заменя „Амаги“ и е преправен според този проект в самолетоносач през 1925 г. Корабът е въведен в експлоатация на 31 март 1928 г., на 30 ноември 1929 г. самолетоносачът влиза в състава на обединения флот.


„Кага“ има [[самолетоносач#полетна палуба|полетна палуба]] на две нива, което на теория позволява на [[самолет]]ите да излитат направо от [[хангар]]а, като в същото време други самолети се приземяват отгоре. През 1930-е години самолетите стават по-големи и по-тежки, което изисква по-голямо разстояние за излитане и долната полетна палуба става безполезна. През 1935 г., в резултат на реконструкция, от „Кага“ са премахнати двете долни палуби а горната полетна палуба е разширена към [[нос (корабоплаване)|носа]]. След завършването на реконструкция, съда има два основни хангара и трети спомагателен хангар, с обща вместимост 60 самолета.
„Кага“ има [[самолетоносач#полетна палуба|полетна палуба]] на две нива, което на теория позволява на [[самолет]]ите да излитат направо от [[хангар]]а, като в същото време други самолети се приземяват отгоре. През 1930-е години самолетите стават по-големи и по-тежки, което изисква по-голямо разстояние за излитане и долната полетна палуба става безполезна. През 1935 г., в резултат на реконструкция, от „Кага“ са премахнати двете долни палуби а горната полетна палуба е разширена към [[нос (корабоплаване)|носа]]. След завършването на реконструкция, съда има два основни хангара и трети спомагателен хангар, с обща вместимост 60 самолета.


На „Кага“ е поставено тъжко артилерийско въоръжение в случай, че той бъде открит от вражески [[крайцер]]и и бъде принуден да влезе в бой с тях. Корабът е въоръжен с десет 20 см оръдия: те са разположени в по една оръдейна кула от всяка страна, шест оръдия се намират в [[каземат]]и на кърмата. По време на реконструкцията бронирания пояс на „Кага“ е изтънен от 280 до 152 мм, бронирането на палубата е намалено от 102 до 38 мм. Водоизместимостта на самолетоносача съставя 26 900 [[тон|дълги тона]] при стандартно натоварване, и 33 693 д. тона при пълно, почти с 6000 дълги тона по-малко, отколкото е първоначалната водоизместимост на линкора. Благодарение на намалената водоизместимост става възможно да се увеличи скоростта на хода до 27,5 възела и далечината на плаване до 8000 морски мили (15 000 [[километър|км]]; 9200 [[миля|мили]]) на [[крайцерска скорост|икономичната скорост]] от 14 възела (26 [[километър в час|км/ч]]).
На „Кага“ е поставено тежко артилерийско въоръжение в случай, че той бъде открит от вражески [[крайцер]]и и бъде принуден да влезе в бой с тях. Корабът е въоръжен с десет 20 см оръдия: те са разположени в по една оръдейна кула от всяка страна, шест оръдия се намират в [[каземат]]и на кърмата. По време на реконструкцията бронирания пояс на „Кага“ е изтънен от 280 до 152 мм, бронирането на палубата е намалено от 102 до 38 мм. Водоизместимостта на самолетоносача съставя 26 900 [[тон|дълги тона]] при стандартно натоварване, и 33 693 д. тона при пълно, почти с 6000 дълги тона по-малко, отколкото е първоначалната водоизместимост на линкора. Благодарение на намалената водоизместимост става възможно да се увеличи скоростта на хода до 27,5 възела и далечината на плаване до 8000 морски мили (15 000 [[километър|км]]; 9200 [[миля|мили]]) на [[крайцерска скорост|икономичната скорост]] от 14 възела (26 [[километър в час|км/ч]]).


В периода 1933 – 1935 г. самолетоносачът „Кага“ е модернизиран, увеличена е скоростта на кораба и са подобрени димоходите. Полетната палуба е приспособена за по-съвременни и по-тежки самолети. След реконструкцията водоизместимостта на кораба достига 38 200 дълги тона при стандартно натоварване. Благодарение на новите котли максималната скорост съставя 28,3 възела, далечината на плаване на 15 възлова скорост нараства до 10 000 морски мили (около 19 000 км; 12 000 мили). Модернизираният самолетоносач носи до 90 самолета и има десет 20 см оръдия в каземати.
В периода 1933 – 1935 г. самолетоносачът „Кага“ е модернизиран, увеличена е скоростта на кораба и са подобрени димоходите. Полетната палуба е приспособена за по-съвременни и по-тежки самолети. След реконструкцията водоизместимостта на кораба достига 38 200 дълги тона при стандартно натоварване. Благодарение на новите котли максималната скорост съставя 28,3 възела, далечината на плаване на 15 възлова скорост нараства до 10 000 морски мили (около 19 000 км; 12 000 мили). Модернизираният самолетоносач носи до 90 самолета и има десет 20 см оръдия в каземати.
Ред 105: Ред 105:
По време на [[Шанхайска война|Шанхайския Инцидент]], през 1932 г., „Кага“ поддържа японските войски в [[Китай]]. В края на 1930-е години самолетоносачът взема участие във [[Втора китайско-японска война|Втората китайско-японска война]]. С пет други самолетоносача на флота той участва в [[Нападение над Пърл Харбър|нападението над Пърл Харбър]] и нахлуването в [[Рабаул]], в [[Югозапад]]ната част на [[Тих океан|Тихия океан]] през януари 1942 г. През следващия месец неговите самолети нанасят [[Бомбардировка на Дарвин|авиоударът срещу Дарвин]], [[Австралия]], по време на операциите в [[Операция в Нидерландска Индия|холандска Ост-Индия]]. Връща се в Япония за [[ремонт на кораба|ремонт]] след удар в [[риф]]. След ремонта, „Кага“ се връща в 1-и Въздушен Флот. През юни 1942 г. участва в атаката над [[Мидуей (атол)|Мидуей]].
По време на [[Шанхайска война|Шанхайския Инцидент]], през 1932 г., „Кага“ поддържа японските войски в [[Китай]]. В края на 1930-е години самолетоносачът взема участие във [[Втора китайско-японска война|Втората китайско-японска война]]. С пет други самолетоносача на флота той участва в [[Нападение над Пърл Харбър|нападението над Пърл Харбър]] и нахлуването в [[Рабаул]], в [[Югозапад]]ната част на [[Тих океан|Тихия океан]] през януари 1942 г. През следващия месец неговите самолети нанасят [[Бомбардировка на Дарвин|авиоударът срещу Дарвин]], [[Австралия]], по време на операциите в [[Операция в Нидерландска Индия|холандска Ост-Индия]]. Връща се в Япония за [[ремонт на кораба|ремонт]] след удар в [[риф]]. След ремонта, „Кага“ се връща в 1-и Въздушен Флот. През юни 1942 г. участва в атаката над [[Мидуей (атол)|Мидуей]].


В резултат на неочикваната поява на три американски самолетоносача и поради голямото разпръскване на японските кораби, „Кага“, е потопен на 4 юни от самолетите на самолетоносачите [[Ентърпрайз (CV-6)|USS Enterprise (CV-6)]] („Ентърпрайз“), [[Хорнет (CV-8)|USS Hornet (CV-8)]] („Хорнет“) и [[Йорктаун (CV-5)|USS Yorktown (CV-5)]] („Йорктаун“).
В резултат на неочакваната поява на три американски самолетоносача и поради голямото разпръскване на японските кораби, „Кага“, е потопен на 4 юни от самолетите на самолетоносачите [[Ентърпрайз (CV-6)|USS Enterprise (CV-6)]] („Ентърпрайз“), [[Хорнет (CV-8)|USS Hornet (CV-8)]] („Хорнет“) и [[Йорктаун (CV-5)|USS Yorktown (CV-5)]] („Йорктаун“).


== Източници ==
== Източници ==

Текуща версия към 20:39, 2 февруари 2021

Линейни кораби тип „Тоса“
土佐型戦艦
Модел на линейния кораб „Кага“
Флаг Япония
Клас и типЛинейни кораби от типа „Тоса“
ПроизводителMitsubishi в Нагазаки и др., Япония.
Служба
Заложен16 февруари 1920 г.
Спуснат на вода18 декември 1921 г.
Влиза в строй30 ноември 1929 г.
(„Кага“, като самолетоносач)
Изведен от
експлоатация
потопен/преустроен като самолетоносач
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост39 900 (стандартна);
44 200 t (пълна)
Дължина231,7 m (по КВЛ)
234,1 m (максимална)
Ширина30,5 m (максимална)
Газене9,4 m
Броняглавен пояс: 250 – 280 mm;
горен пояс: 230 – 305 mm;
траверси: 230 – 280 mm;
палуба: 100 mm;
барбети: 305 mm;
кули ГК: 300 mm;
каземати: 19 – 152 mm;
бойна рубка: 360 mm
Задвижване4 парни турбини Curtis;
12 парни водотръбни котли Kampon;
4 гребни винта;
91 000 к.с.
Скорост26,5 възела
(49,1 km/h)
Далечина на
плаване
5500 морски мили при 16 възела ход
Екипаж1333 души
Въоръжение
Артилерия5x2 410 mm;
20x1 140 mm;
Зенитна артилерия:
4x1 76,2 mm
Торпедно
въоръжение
4x2 610 mm ТА[1]
Линейни кораби тип „Тоса“ в Общомедия

Тоса (на японски: 土佐, на английски: Tosa) са серия линейни кораби на Императорския флот на Япония. Всичко от проекта са планирани 2 кораба: „Тоса“ (на японски: 土佐, на английски: Tosa) и „Кага“ (на японски: 加賀, на английски: Kaga). Дизайнът на корабите от типа „Тоса“ служи като основа за дизайна на линейните крайцери от типа „Амаги“.

Строителството на главния кораб „Тоса“, е отменено съгласно условията на Вашингтонското военноморско съглашение. Корпусът му е използван за проверка на ефективността на неговата схема на брониране, след което той е потопен в пролива Бунго. Корпусът на втория линеен кораб – „Кага“, е преустроен в едноименният самолетоносач. В края на 1930-е „Кага“ поддържа японските войски в Китай по време на Втората китайско-японска война и взема участие в нападението над Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. През януари 1942 г. самолетоносачът участва в нахлуването в Рабаул, в югозападната част на Тихия океан. По време на холандската кампания в Ост-Индия самолетите на „Кага“ участват в обединеното авионападение над Дарвин, Австралия. „Кага“ е потопен на 4 юни 1942 г. в Мидуейското сражение.

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът на кораба „Тоса“ спуснат на вода.

Командването на Японския Императорски флот смята, че за защитата на Япония е необходим съвременен флот от осем линкора и осем линейни крайцера. През 1907 г. правителството ратифицира тази програма. Програмата за строителството на военния флота, която получава названието „8 – 8“ предполага строителството на шестнадесет големи бързоходни бойни кораба за по-малко от осем години. През 1911 г. са поръчани линкорите от типа „Фусо“ и линейните крайцери от типа „Конго“. Към 1915 г. японският флот иска да поръча още четири линкора, но в бюджета за 1916 г. са заложени средства само за строителството на линкора „Нагато“ и два линейни крайцера. По-късно през същата година американският президент Удроу Уилсън обявява планове за строителството на десет линкора и шест линейни крайцера. В отговор на това Япония през 1916 г. поръчва за построяване три линкора: вторият линкор от типа „Нагато“ – „Муцу“ – и два линкора от нов тип, „Тоса“ и „Кага“.

Линкорите от типа „Тоса“ са разработени в началото на 20-е години под ръководството на Юдзуру Хирага, в рамките на японската програма за строителството на военната флота, която получава названието „Осем – четири“. Според тази програма се планира построяването на осем линкора и четири линейни крайцера. Тя заменя програмата „8 – 8“. Съдовете са увеличени по размери версии на предходния тип „Нагато“ и носят допълнително една двуоръдейна кула на главния калибър с 410 мм оръдия. Линкорите от типа „Тоса“ трябва да станат вторият, след линейните кораби от типа „Нагато“, тип бързоходни линкори в японския флот. Всичко са планирани за построяване 2 линкора от дадения тип – „Тоса“ и „Кага“. Строителството на линкорите е одобрено на 14 юли 1917 г. През 1919 г. японските военноморски инженери завършват работата над техническия им проект. В него е отчетен британския опит получен в Ютландското сражение. Корабите трябва да имат конструктивните особености, основани върху опита натрупан от предходните проекти включващи наклонена броня и по-висока скорост, независимо от увеличения тонаж.

Тактико-техническите характеристики на проектираните кораби трябва да бъдат следните:

Водоизместимост: 39 900 т (нормална), 44 200 т (пълна).

Размери: дължина – 231,7 м (максимална), 218 м (между перпендикулярите), ширина: 30,8 м, газене: 9,4 м.

Главна енергетична установка: четири турбини „Къртис“, 12 котела „Канпон“ (8 с нефтено, 4 със смесено отопление). Мощност на механизмите от 91 000 к.с. Скорост на хода 26,5 възела. Запас гориво: нефт 3600 т, въглища 1700 т. Далечина на плаване от 6500 мили със скорост 14 възела, 5500 мили на скорост 16 възела, 2250 мили със скорост 26,5 възела.

Брониране: Пояс по водолинията: 280 мм; траверси: 280 – 220 мм; барбети и кули на главния калибър: 305 – 229 мм; палуби 100+50 мм; бойна рубка: 356 мм.

Въоръжение: десет 406-мм, 20 140-мм, четири 76-мм (зенитни) оръдия, осем 610-мм торпедни апарата.

Екипаж: 1333 души.

Представители на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Название Място на построяване Заложен Спуснат на вода Влизане в строй Съдба
„Тоса“
(土佐)
Корабостроителница на Mitsubishi, в Нагасаки 16 февруари 1920 г. 18 декември 1921 г. март 1923 г. (по план) Строителството е отменено на 5 февруари 1922 г., потопен на 9 февруари 1925 г.
„Кага“
(加賀)
Корабостроителница на Кавасаки, в Кобе 19 юли 1920 г. 17 ноември 1921 г. 25 декември 1922 г. (по план);

30 ноември 1929 г. - влиза в строй като самолетоносач

Потопен на 4 юни 1942 г. в Мидуейското сражение

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Кага, изглед към кърмата, при дострояването му на вода във военната корабостроителница на Йокосука през ноември 1928 г.; Интересни са тръбите с голям диаметър, които са насочени надолу, за отвеждане на дима от полетната палуба.

Строителството на двата кораба започва през 1920 г., но на 5 февруари 1922 г., съгласно подписаното Вашингтонско морско съглашение, строителството им е отменено. След това, на 1 април 1924 г., недостроеният корпус на „Тоса“ е използван за тестове на морско въоръжение. След завършването на изпитанията, корабът е потопен на 9 февруари 1925 г. на 650 метрова дълбочина в канала Бунго.

Линейният крайцер „Амаги“, преустройван в самолетоносач, в съответствие с условията на договора, е разрушен в резултат на земетресение. В резултат на това, „Кага“ заменя „Амаги“ и е преправен според този проект в самолетоносач през 1925 г. Корабът е въведен в експлоатация на 31 март 1928 г., на 30 ноември 1929 г. самолетоносачът влиза в състава на обединения флот.

„Кага“ има полетна палуба на две нива, което на теория позволява на самолетите да излитат направо от хангара, като в същото време други самолети се приземяват отгоре. През 1930-е години самолетите стават по-големи и по-тежки, което изисква по-голямо разстояние за излитане и долната полетна палуба става безполезна. През 1935 г., в резултат на реконструкция, от „Кага“ са премахнати двете долни палуби а горната полетна палуба е разширена към носа. След завършването на реконструкция, съда има два основни хангара и трети спомагателен хангар, с обща вместимост 60 самолета.

На „Кага“ е поставено тежко артилерийско въоръжение в случай, че той бъде открит от вражески крайцери и бъде принуден да влезе в бой с тях. Корабът е въоръжен с десет 20 см оръдия: те са разположени в по една оръдейна кула от всяка страна, шест оръдия се намират в каземати на кърмата. По време на реконструкцията бронирания пояс на „Кага“ е изтънен от 280 до 152 мм, бронирането на палубата е намалено от 102 до 38 мм. Водоизместимостта на самолетоносача съставя 26 900 дълги тона при стандартно натоварване, и 33 693 д. тона при пълно, почти с 6000 дълги тона по-малко, отколкото е първоначалната водоизместимост на линкора. Благодарение на намалената водоизместимост става възможно да се увеличи скоростта на хода до 27,5 възела и далечината на плаване до 8000 морски мили (15 000 км; 9200 мили) на икономичната скорост от 14 възела (26 км/ч).

В периода 1933 – 1935 г. самолетоносачът „Кага“ е модернизиран, увеличена е скоростта на кораба и са подобрени димоходите. Полетната палуба е приспособена за по-съвременни и по-тежки самолети. След реконструкцията водоизместимостта на кораба достига 38 200 дълги тона при стандартно натоварване. Благодарение на новите котли максималната скорост съставя 28,3 възела, далечината на плаване на 15 възлова скорост нараства до 10 000 морски мили (около 19 000 км; 12 000 мили). Модернизираният самолетоносач носи до 90 самолета и има десет 20 см оръдия в каземати.

„Тоса“, на буксир от Нагасаки, 1 август 1922 г.

По време на Шанхайския Инцидент, през 1932 г., „Кага“ поддържа японските войски в Китай. В края на 1930-е години самолетоносачът взема участие във Втората китайско-японска война. С пет други самолетоносача на флота той участва в нападението над Пърл Харбър и нахлуването в Рабаул, в Югозападната част на Тихия океан през януари 1942 г. През следващия месец неговите самолети нанасят авиоударът срещу Дарвин, Австралия, по време на операциите в холандска Ост-Индия. Връща се в Япония за ремонт след удар в риф. След ремонта, „Кага“ се връща в 1-и Въздушен Флот. През юни 1942 г. участва в атаката над Мидуей.

В резултат на неочакваната поява на три американски самолетоносача и поради голямото разпръскване на японските кораби, „Кага“, е потопен на 4 юни от самолетите на самолетоносачите USS Enterprise (CV-6) („Ентърпрайз“), USS Hornet (CV-8) („Хорнет“) и USS Yorktown (CV-5) („Йорктаун“).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са проектни.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Jentschura, Hansgeorg; Jung, Dieter; Mickel, Peter. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1977. ISBN 0-87021-893-X. (на английски)
  • Campbell, John. Naval Weapons of World War II. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1985. ISBN 0-87021-459-4. (на непознат език)
  • Evans, David; Peattie, Mark R. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1997. ISBN 0-87021-192-7. (на английски)
  • Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-87021-907-3. OCLC 12119866. (на английски)
  • Lengerer, Hans. Warship VI. London, Conway Maritime Press, 1982. ISBN 0-87021-981-2. (на непознат език)
  • Lengerer, Hans. Battleships of the Kaga Class and the so-called Tosa Experiments. Contributions to the History of Imperial Japanese Warships. 2010. (на английски)(contact the editor at lars.ahlberg@halmstad.mail.postnet.se for subscription information)
  • Peattie, Mark. Sunburst: The Rise of Japanese Naval Air Power 1909 – 1941. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 2001. ISBN 1-55750-432-6. (на английски)
  • Skwiot, Miroslaw. Nagato Mutsu, Part II. Т. 52. Gdansk, Poland, AJ-Press, 2008. ISBN 978-83-7237-202-4. (на непознат език)
  • Stille, Mark. Imperial Japanese Navy Battleships 1941 – 45. Т. 146. Botley, Oxford, UK, Osprey Publishing, 2008. ISBN 1-84603-280-6. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Тоса““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​