Мароко: Разлика между версии
Етикети: Връщане Отменени |
м Премахнати редакции на 100.14.89.197 (б.), към версия на ShockD Етикет: Отмяна |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| химн-файл = National Anthem of Morocco.ogg |
| химн-файл = National Anthem of Morocco.ogg |
||
| демоним = [[Население на Мароко|мароканец]] |
| демоним = [[Население на Мароко|мароканец]] |
||
| карта = |
| карта = Location Morocco AU Africa.svg |
||
| карта-описание = Местоположение на Кралство Мароко |
| карта-описание = Местоположение на Кралство Мароко |
||
| столица = [[Рабат]] |
| столица = [[Рабат]] |
||
Ред 71: | Ред 71: | ||
== География == |
== География == |
||
{{основна|География на Мароко}} |
{{основна|География на Мароко}} |
||
Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от [[1994]] насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на [[Средиземно море]] и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са |
Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от [[1994]] насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на [[Средиземно море]] и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, [[Пеньон де Велес де ла Гомера]], [[Алхусемас]] и [[Чафарински острови]]. |
||
== История == |
== История == |
||
Ред 118: | Ред 118: | ||
Мароко има относително свободна [[пазарна икономика]], в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата. |
Мароко има относително свободна [[пазарна икономика]], в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата. |
||
Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на [[БВП]] през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70 – 80-те и 90-те години на миналия век са Франция, [[Съветския съюз]] до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като [[Обединените Арабски Емирства]]. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от [[Европа]]. Най-много инвестиции дават СССР, [[ |
Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на [[БВП]] през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70 – 80-те и 90-те години на миналия век са Франция, [[Съветския съюз]] до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като [[Обединените Арабски Емирства]]. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от [[Европа]]. Най-много инвестиции дават СССР, [[България]] и [[Полша]], на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоставянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството. |
||
През годините до 2003 г. Мароко подкрепя [[Ирак]]. Благодарение на това контактите му със [[Саддам Хюсеин]] са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от [[САЩ]] и [[Западна Европа]]. Това, |
През годините до 2003 г. Мароко подкрепя [[Ирак]]. Благодарение на това контактите му със [[Саддам Хюсеин]] са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от [[САЩ]] и [[Западна Европа]]. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след [[ОАЕ]]) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството. |
||
== Население == |
== Население == |
Версия от 21:17, 2 февруари 2021
Кралство Мароко المملكة المغربية | |
Девиз: الله، الوطن، الملك („За Бога, страната и краля“) | |
Химн: النشيد الوطني المغربي | |
Местоположение на Кралство Мароко | |
География и население | |
---|---|
Площ | 710 850 km² (на 57-о място) |
Води | 0,056% |
Климат | средиземноморски |
Столица | Рабат |
Най-голям град | Казабланка |
Официален език | |
Религия | ислям (99%) други (1%) |
Демоним | мароканец |
Население (2020) | 37 037 908 (на 39-о място) |
Население (2014) | 33 848 242 |
Гъстота на нас. | 83 души/km² |
Градско нас. | 63,5% (на 90-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна парламентарна полуконституционна монархия |
Крал | Мохамед VI |
Министър-председател | Саадедин Отмани |
Организации | ООН, Африкански съюз и др. |
История | |
Мавретания | 400 г. пр.н.е. |
Идрисиди | 788 г. |
Алауити | 1631 г. |
Протекторат | 30 март 1912 г. |
Независимост | 7 април 1956 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2019) | 332,358 млрд. щ.д. |
БВП на човек (ППС) | 9339 щ.д. |
БВП (ном., 2019) | 122,458 млрд. щ.д. |
БВП на човек (ном.) | 3441 щ.д. |
ИЧР (2018) | 0,676 (среден) (на 121-во място) |
Джини (2013) | 39,5 (среден) |
Прод. на живота | 76,5 години (на 62-ро място) |
Детска смъртност | 21,4/1000 (на 117-о място) |
Грамотност | 68,5% (на 156-о място) |
Валута | Марокански дирхам (MAD) |
Други данни | |
Часова зона | UTC+1 |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | MA |
Интернет домейн | .ma |
Телефонен код | +212 |
ITU префикс | CNA-CNZ; 5CA-5GZ |
Официален сайт | www.maroc.ma/en |
Мароко в Общомедия |
Кралство Мароко[1] е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.
География
Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.
История
Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Христа. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности.
През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него – юдаизма.
През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави като Бергуата (744 – 1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.
Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.
Държавно устройство
Съгласно Kонституцията от 1996 г., Мароко е монархия управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан ІІ и Мохамед VІ от 30 юли 1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.
Административно деление
До 2015 г. Мароко е разделен на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции. След промяна на административното райониране през 2015 г. регионите стават 12.[2]
Регионите до 2015 г. са:
Икономика
Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата.
Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70 – 80-те и 90-те години на миналия век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоставянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството.
През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.
Население
Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.
Култура
Транспорт
В Мароко има 1907 км железопътни линии, по които могат да се движат влакове със скорост до 160 км/ч.[3]
Вижте също
Външни препратки
Източници
- ↑ www.cia.gov
- ↑ ((en)) Regions of Morocco
- ↑ Morocco – railmeds JimdoPage! // www.railmed.org. RAILMED. Посетен на 6 октомври 2013. (на английски)
|
|
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |