Тибетски език

Тибетски език བོད་སྐད
/pʰøkɛʔ/
Страна	Китай, Индия, Непал, Бутан, Пакистан
Регион	Тибет
Говорещи	6 150 000
Писменост	тибетска азбука
Систематизация по Ethnologue
Китайско-тибетски Тибето-бирмански Бодски Тибетски
Официално положение
Официален в	Тибет
Регулатор	Комитет за стандартизация на тибетския език
Кодове
ISO 639-1	bo
ISO 639-2	tib, bod
ISO 639-3	bod
Уикипедия на Тибетски език
Тибетски език в Общомедия

Тибетският език (тиб. བོད་སྐད་, Вайли bod skad, пинин phökä’) е езикът, говорен в Тибет.

На тибетски език се говори в Тибетския автономен регион и някои други райони на КНР, а също в Индия, Непал, Бутан и Пакистан (на диалектите балт и пуриг).

Общият брой на говорещите на тибетски език е около 6 милиона души.

Причислява се към тибето-бирманското подсемейство на сино-тибетското езиково семейство.

История

Възникването на литературния тибетски език се свързва с появяването на писмеността (най-старият паметник е надписът в манастира Самие, 7 век) и проникването на будизма в Тибет. Литературният език се формира при преводите от каноническата литература на санскрит (превода Трипитака, 8 век). По-нататък получава развитие в богатото писмено наследство: историческо (съчиненията на Бутон Ринчендуб през 14 век), религиозно (Дзонкапа, 14-XV векове), художествено (стиховете на Миларепапрез 11 – 12 век, Далай-лама VI 1683 – 1706).

Съвременният литературен тибетски език е съхранил от древни времена традиционната орфография, като граматиката е изменена незначително, иновациите засягат предимно лексиката.