Първични центрове на произход на културните растения: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
неработеща препратка
 
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Plant source.gif|мини|300п|Центровете на произход]]

'''Центровете на произход на културните растения''' са географски центрове на генетично разнообразие на [[културни растения|културните растения]].
'''Центровете на произход на културните растения''' са географски центрове на генетично разнообразие на [[културни растения|културните растения]].



Текуща версия към 14:42, 4 февруари 2021

Центровете на произход на културните растения са географски центрове на генетично разнообразие на културните растения.

Могат да бъдат:

  • първични (райони на първоначално израстване на диви форми и одомашняване) и
  • вторични (в резултат на следващо разпространение на културни и полукултурни растения и селекция).

Географският произход на културните растения допринася за познаването на специфичните им изисквания към условията на околната среда. Например фактът, че картофите произхождат от планинските части на Чили, предопределя по-високата им взискателност към почвена и въздушна влажност, отколкото към температура.

Центровете на произход и формообразуване на културните растения в световен мащаб са следните.

  • Китайско-японски: безосилест ечемик, многореден гол ечемик, просо, соя, коноп, цитруси, бамбук.
  • Индонезийско-индокитайски: хлебно дърво, кокосова палма, манго, диви видове тетраплоиден ориз, обикновен (посевен) ориз.
  • Австралийски: австралийски видове памук, 500 вида евкалипти, акации, цитруси, тютюн.
  • Индустански (полуостров Индустан – Индия, Югоизт. Пакистан, Непал, Сев. Бангладеш): ориз, захарна тръстика.
  • Средноазиатски: мека пшеница, грах, леща, нахут, фий, бакла, моркови, лук, чесън, репички, спанак, пъпеши.
  • Предноазиатски: Triticum, синя люцерна, лупина, фий, еспарзета, детелина, круша, вишна, ябълка, дюля, бадем, орех, смокиня, лоза, лук, зеле, моркови, краставици, салата, тикви, ендемична ръж.
  • Средиземноморски: захарно цвекло, кръмно цвекло.
  • Африкански: ечемик с цветни зърна, сорго, абисински овес, рицин; африкански видове: памук, ориз, дини, грах, леща, нахут, бакла.
  • Европейско-сибирски: лен-дългунец, червена детелина, амурска лоза, дива ябълка, дива круша, някои люцерни.
  • Централноамерикански: царевица, какао, махорка, батати, амер. памук „Ипланд“, америк. видове: фасул, тикви, пипер, диви видове картофи.
  • Южноамерикански: храстовиден слънчоглед, картофи, ананас, какао, каучуково дърво, хининово дърво.
  • Северноамерикански: тревист слънчоглед, дива лупина, тютюн, картофи, памук, ендемични лози.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енчев Я., Чиликов И., Обща селекция и семепроизводство, Земиздат, София, 1984 г.