Светът като воля и представа: Разлика между версии
м замяна с n-тире; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Книга |
|||
| име = Светът като воля и представа |
|||
| име в оригинал = Die Welt als Wille und Vorstellung |
|||
| корица = Schop_welt_2ed.jpg |
|||
| корица-текст = |
|||
| други-имена = |
|||
| език = [[немски език|немски]] |
|||
| автор = [[Артур Шопенхауер]] |
|||
| издадена-година = 1818/19 |
|||
| издадена-държава = [[Германия]] |
|||
| създаден-година = |
|||
| създаден-държава = |
|||
| издателство = |
|||
| жанр = |
|||
| жанрове = |
|||
| вид = |
|||
| произведения = |
|||
| страници = |
|||
| поредица = |
|||
| предходна = |
|||
| следваща = |
|||
| издателство БГ = „Класическо наследство“ (1997) </br> „Захарий Стоянов“ (2008) |
|||
| преводач = |
|||
| ISBN = |
|||
| бележки = |
|||
| общомедия = |
|||
}} |
|||
'''Светът като воля и представа''' ([[Немски език|нем]]. ''Die Welt als Wille und Vorstellung'') е основният [[Философия|философски]] труд на германския философ [[Артур Шопенхауер]] ([[1788]]-[[1860]]). Авторът започва да пише [[текст]]а през [[1814]] г. и го завършва в края на [[1818]] г., a през следващата година излиза в малък тираж първото издание. Влияние върху произведението оказват [[Имануел Кант]], [[Платон]], [[будизъм|будизмът]] и [[Индия|индийската]] философия (в частност [[веданта]]). |
'''Светът като воля и представа''' ([[Немски език|нем]]. ''Die Welt als Wille und Vorstellung'') е основният [[Философия|философски]] труд на германския философ [[Артур Шопенхауер]] ([[1788]]-[[1860]]). Авторът започва да пише [[текст]]а през [[1814]] г. и го завършва в края на [[1818]] г., a през следващата година излиза в малък тираж първото издание. Влияние върху произведението оказват [[Имануел Кант]], [[Платон]], [[будизъм|будизмът]] и [[Индия|индийската]] философия (в частност [[веданта]]). |
||
| Ред 13: | Ред 42: | ||
През [[1948]] г. Томас Ман подготвя едно съкратено издание на книгата.<ref>Thomas Mann, Die Welt als Wille und Vorstellung von Schopenhauer in einer gekürzten Fassung dargeboten von Thomas Mann (Zürich : Classen, 1948)</ref>. |
През [[1948]] г. Томас Ман подготвя едно съкратено издание на книгата.<ref>Thomas Mann, Die Welt als Wille und Vorstellung von Schopenhauer in einer gekürzten Fassung dargeboten von Thomas Mann (Zürich : Classen, 1948)</ref>. |
||
==Източници== |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Книги от 1819 година]] |
[[Категория:Книги от 1819 година]] |
||
[[Категория:Философски съчинения]] |
[[Категория:Философски съчинения]] |
||
Версия от 15:46, 6 февруари 2021
| Светът като воля и представа | |
| Die Welt als Wille und Vorstellung | |
 | |
| Автор | Артур Шопенхауер |
|---|---|
| Първо издание | 1818/19 г. Германия |
| Оригинален език | немски |
| Издателство в България | „Класическо наследство“ (1997) „Захарий Стоянов“ (2008) |
| Светът като воля и представа в Общомедия | |
Светът като воля и представа (нем. Die Welt als Wille und Vorstellung) е основният философски труд на германския философ Артур Шопенхауер (1788-1860). Авторът започва да пише текста през 1814 г. и го завършва в края на 1818 г., a през следващата година излиза в малък тираж първото издание. Влияние върху произведението оказват Имануел Кант, Платон, будизмът и индийската философия (в частност веданта).
Самият Шопенхауер счита книгата си за свое основно творение. Двадесет и пет години след първото издание, през 1844 той публикува разширен вариант в два тома, като първият том съдържа преработка на оригиналния труд, а вторият – негови допълнения и пояснения. В 1859 излиза още едно издание съдържащо стотина допълнителни страници.[1]
Шопенхауер развива тезата, че Кантовото „нещо в себе си“ (динг-ан-зих) е Волята и тя е онтологична основа на света, разпределена на различни степени във всичко живо и неживо — човекът, животните, минералите, природните закони. Представата (или Кантовото „явление“) е само нейно отражение и има илюзорен характер (като древноиндийската „мая“ — материята, от която е създаден светът). Волята се характеризира с хаотичен стремеж към обекти. Тя е сляпа и ирационална, а разумът е неин инструмент за задоволяване на желанията ѝ. Според Шопенхауер оттам произтичат всички страдания в света (както се твърди и в будизма) — човекът винаги желае нещо, и когато дори и най-малкото желание остане незадоволено, започва да страда.
Изходът от това положение, според Шопенхауер, е:
- Да осъзнаем, че Аз-ът е илюзия, и всички ние сме едно цяло във волята сама по себе си.
- Аскетизъм — да се лишим от каквито и да е удоволствия и да не желаем нищо.
- Етика на състраданието – да чувстваме чуждата болка като своя.
Когато всеки Аз бъде напълно заличен, завършва книгата си Шопенхауер, от нашия свят не остава нищо, волята се затваря в себе си и повече няма желания. Това състояние могат да обяснят само мистиците.
През 1948 г. Томас Ман подготвя едно съкратено издание на книгата.[2].