Аполоний Родоски: Разлика между версии

Аполоний Родоски
Ἀπολλώνιος Ῥόδιος
	Аполоний Родоски Ἀπολλώνιος Ῥόδιος
поет, граматик и библиотекар от Елинистичен Египет
Роден	295 г. пр.н.е. Александрия, Египет
Починал	215 г. пр.н.е. (80 г.) Родос, Гърция
Научна дейност
Област	граматика
	Аполоний Родоски в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 11:15, 8 февруари 2021

Вижте пояснителната страница за други личности с името Аполоний.

Аполоний Родоски (на гръцки: Ἀπολλώνιος Ῥόδιος) е епически поет и граматик от Елинистичен Египет, главен библиотекар на Александрийската библиотека.

Неговото най-известно произведение е „Аргонавтика“ – поемата, в която е описан походът на аргонавтите в търсене на Златното руно. Александриец по рождение, той е притеглен към центъра на науката по това време – Александрийската библиотека. Там става ученик на Калимах, който по това време успешно пише епиграми и други кратки творби. Аполоний е привлечен от епическата поезия. След като напуска Александрийската библиотека поради различия с Калимах и след критика към поемата му „Аргонавтика“, отива на о.Родос където я довършва и преработва. На Родос спечелва уважението на местните хора и те му дават гражданство. В знак на любов и признателност към града, той вече започва да се подписва като Аполоний Родоски. След това се връща в Александрийската библиотека. В периода 260 – 247 пр.н.е. Аполоний е главен библиотекар. Бидейки сред най-уважаваните учени, Аполоний Родоски става един от възпитателите на Птолемей III. Той е автор на неоцелели критически съчинения, посветени в частност на Архилох и Хезиод, а също и на трактата „Срещу Зенодот“, съдържащ критически нападки по адрес на първия управител на Александрийската библиотека Зенодот.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Apollonios Rhodios. The Argonautika. Green, Peter, trans. Berkeley and Los Angeles: University of California Press, 1997. Pp. 490; Expanded Edition. Berkeley, Unversity of California Press, 2008, 524 pp.
Аполлоний Родосский. Аргонавтика = Аргоnаuтiка. Подг. Н. А. Чистякова. М., Ладомир; Наука, [2001].
Apollonius Rhodius. Argonautica. Ed. and tr. by William H. Race. Cambridge, Mass.; London: Harvard University Press, 2009. xxxii, 511 pp. (Loeb classical library, 1).

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Папаринска, Вита Ю. Жизнь и творчество Аполлония Родосского. Рига: ЛГУ, 1989.
Чистякова Н. А. Эллинистическая поэзия: Литература, традиции и фольклор. Л.: Изд-во ЛГУ, 1988, 101 – 118.
Антипенко А. Л. Путь предков. Традиционные мотивы в „Аргонавтике“ Аполлония Родосского. М.: Ладомир. 2005.

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 }}
-'''Аполоний Родоски''' ({{lang|el|Ἀπολλώνιος Ῥόδιος}}) е епически поет и граматик от [[Елинистичен Египет]], главен библиотекар на [[Александрийската библиотека]].
+'''Аполоний Родоски''' ({{lang|el|Ἀπολλώνιος Ῥόδιος}}) е епически поет и граматик от [[Елинистически Египет|Елинистичен Египет]], главен библиотекар на [[Александрийската библиотека]].
-Неговото най-известно произведение е „[[Аргонавтика]]“ – поемата, в която е описан походът на [[аргонавти]]те в търсене на [[Златно руно|Златното руно]]. Александриец по рождение, той е притеглен към центъра на науката по това време – Александрийската библиотека. Там става ученик на [[Калимах от Кирена|Калимах]], който по това време успешно пише [[епиграми]] и други кратки творби. Аполоний е привлечен от епическата поезия. След като напуска Александрийската библиотека поради различия с Калимах и след критика към поемата му „Аргонавтика“, отива на о.[[Родос]] където я довършва и преработва. На Родос спечелва уважението на местните хора и те му дават гражданство. В знак на любов и признателност към града, той вече започва да се подписва като Аполоний Родоски. След това се връща в Александрийската библиотека. В периода 260 – [[247 пр.н.е.]] Аполоний е главен библиотекар. Бидейки сред най-уважаваните учени, Аполоний Родоски става един от възпитателите на [[Птолемей III]]. Той е автор на неоцелели критически съчинения, посветени в частност на Архилох и [[Хезиод]], а също и на трактата „Срещу [[Зенодот]]“, съдържащ критически нападки по адрес на първия управител на Александрийската библиотека.
+Неговото най-известно произведение е „[[Аргонавтика]]“ – поемата, в която е описан походът на [[аргонавти]]те в търсене на [[Златно руно|Златното руно]]. Александриец по рождение, той е притеглен към центъра на науката по това време – Александрийската библиотека. Там става ученик на [[Калимах от Кирена|Калимах]], който по това време успешно пише [[епиграма|епиграми]] и други кратки творби. Аполоний е привлечен от епическата поезия. След като напуска Александрийската библиотека поради различия с Калимах и след критика към поемата му „Аргонавтика“, отива на о.[[Родос]] където я довършва и преработва. На Родос спечелва уважението на местните хора и те му дават гражданство. В знак на любов и признателност към града, той вече започва да се подписва като Аполоний Родоски. След това се връща в Александрийската библиотека. В периода 260 – [[247 пр.н.е.]] Аполоний е главен библиотекар. Бидейки сред най-уважаваните учени, Аполоний Родоски става един от възпитателите на [[Птолемей III]]. Той е автор на неоцелели критически съчинения, посветени в частност на Архилох и [[Хезиод]], а също и на трактата „Срещу Зенодот“, съдържащ критически нападки по адрес на първия управител на Александрийската библиотека [[Зенодот Ефески|Зенодот]].
 == Издания ==