Северноафриканска кампания: Разлика между версии

Северноафриканска кампания
	Северноафриканска кампания
Средиземноморски театър
	Британски танк Крусейдър преминава покрай горящ Панцер IV, 27 ноември 1941 г.
Информация
Период	10 юни 1940 – 16 май 1943 г.
Място	Северна Африка
Резултат	Победа на Съюзниците
Страни в конфликта
Великобритания; Съединени щати; Франция; Индия; Австралия; Южна Африка; Нова Зеландия; Полша; Чехословакия; Гърция	Италия; Германия; Режим Виши
Командири и лидери
Харолд Александър; Клод Окинлек; Арчибалд Уейвъл; Дуайт Айзенхауер	Ервин Ромел; Алберт Кеселринг; Пиетро Бадолио; Уго Кавалеро; Франсоа Дарлан
Жертви и загуби
Свободна Франция:; 16 000 убити, ранени или пленени; Британска империя:: ?; САЩ:; 2715 убити; 8978 ранени; 6528 изчезнали	Германия:; 12 808 убити; Неизвестен брой ранени; 101 784+ пленени; Загуби на Оста:; общо 950 000; 8000 пленени или унищожени самолета; 6200 пленени или унищожени оръдия; 2 500 пленени или унищожени танка
	Северноафриканска кампания в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 01:37, 9 февруари 2021

}}

Северноафриканската кампания е серия от бойни действия, част от Втората световна война, които протичат в Северна Африка между 10 юни 1940 и 16 май 1943 г.

Боевете в Северна Африка започват на 10 юни 1940 г., когато Италия обявява война на Великобритания и Франция. На 14 юни британски части атакуват и превземат италианския форт Капузо. Това е последвано от италианско настъпление в Египет, което поставя началото на Кампанията в Западната пустиня. През декември 1940 г. започва съюзническо контранастъпление, под кодовото название операция Компас, което разгромява италианската 10-а армия и изтласква противника до Либия.

Бързото влошаване на ситуацията в Северна Африка принуждава Адолф Хитлер да изпрати там Африканския корпус, начело с Ервин Ромел. Това става по време на операция Зоненблуме, чиято непосредствената цел е подкрепа на италианските войски. Ромел пренебрегва заповедите на главното командване и по време на офанзивата започнала 24 март успява да изтласка отслабените съюзнически войски обратно в Египет. Под обсада, която продължава 240 дни, остава Тобрук. Британските войски правят три опита за настъпление в посока обсадения град – Краткотрайност, Бойна секира и Крусейдър. За разлика от предните две, третата операция е успешна. Съюзническите войски нанасят тежки загуби на силите на Оста и ги изтласкват до Ел Агейла.

На 21 януари 1942 г. Ромел дава начало на ново настъпление. Постепенно успява да изтласка съюзническите войски и на 30 юни силите на Оста достигат Ел Аламейн и започват серия от атаки, които стават известни под общото наименование първа битка при Ел Аламейн. На 13 август 1942 г. Бърнард Монтгомъри поема командването на британската 8-а армия. На 23 октомври започва втората битка при Ел Аламейн. Силите на Оста са разгромени и Ромел заповядва отстъпление към Ел Агейла.

На 8 ноември 1942 г. започва операция Факел, която бележи началото на участието на Съединените щати в Северноафриканската кампания. В последвалите бойни действия силите на Оста постепенно са изтласкани, първоначално в Либия, а след това в Северен Тунис, където се предават на 16 май 1943 г.

Източници

↑ Playfair, Volume IV, стр. 460. United States losses from 12 November 1942
↑ Feldgrau website. Feldgrau Statistics and Numbers
↑ Playfair, Volume IV, p. 460. Number captured is from the fighting in Tunisian only
↑ Brigadier C. N. Barclay, British Army (Retired). GI - World War II Commemoration Архив на оригинала от 2006-03-24 в Wayback Machine.

[1] Playfair, Volume IV, стр. 460. United States losses from 12 November 1942

[2] Feldgrau website. Feldgrau Statistics and Numbers

[3] Playfair, Volume IV, p. 460. Number captured is from the fighting in Tunisian only

[4] Brigadier C. N. Barclay, British Army (Retired). GI - World War II Commemoration Архив на оригинала от 2006-03-24 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 | командир2 = {{Икона-флаг|Германия|Nazi}} [[Ервин Ромел]]<br>{{Икона-флаг|Германия|Nazi}} [[Алберт Кеселринг]]<br>{{Икона-флаг|Италия|1861-state}} [[Пиетро Бадолио]]<br>{{Икона-флаг|Италия|1861-state}} [[Уго Кавалеро]]<br>{{Икона-флаг|Франция|1830}} [[Франсоа Дарлан]]
 | жертви1   = '''Свободна Франция:'''<br>16 000 убити, ранени или пленени<br>'''Британска империя:''': ?<br>'''САЩ:'''<ref>Playfair, Volume IV, стр. 460. United States losses from 12 November 1942</ref><br>2715 убити<br>8978 ранени<br>6528 изчезнали
-| жертви2   = '''Германия:'''<br>12 808 убити<ref>{{cite web |url=http://www.feldgrau.com/stats.html|title=Feldgrau Statistics and Numbers|accessdate=|author=Feldgrau website|date=|work= |publisher=}}</ref><br>Неизвестен брой ранени<br>101 784+ пленени<ref>Playfair, Volume IV, p. 460. Number captured is from the fighting in Tunisian only</ref><br>'''Загуби на Оста''':<ref>{{cite web |url=http://www.grolier.com/wwii/wwii_8.html|title= GI - World War II Commemoration|accessdate=|author=Brigadier C. N. Barclay, British Army (Retired)|date=|work= |publisher=}}</ref><br>общо 950 000<br>8000 пленени или унищожени самолета<br>6200 пленени или унищожени оръдия<br>2 500 пленени или унищожени танка}}
+| жертви2   = '''Германия:'''<br>12 808 убити<ref>{{cite web |url=http://www.feldgrau.com/stats.html|title=Feldgrau Statistics and Numbers|accessdate=|author=Feldgrau website|date=|work= |publisher=}}</ref><br>Неизвестен брой ранени<br>101 784+ пленени<ref>Playfair, Volume IV, p. 460. Number captured is from the fighting in Tunisian only</ref><br>'''Загуби на Оста''':<ref>{{cite web|url=http://www.grolier.com/wwii/wwii_8.html|title=GI - World War II Commemoration|accessdate=|author=Brigadier C. N. Barclay, British Army (Retired)|date=|work=|publisher=}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060324194952/http://www.grolier.com/wwii/wwii_8.html |date=2006-03-24 }}</ref><br>общо 950 000<br>8000 пленени или унищожени самолета<br>6200 пленени или унищожени оръдия<br>2 500 пленени или унищожени танка}}
 }}
 {{Средиземноморски театър}}